Защо се води войната в Украйна и какви са поуките от 2-годишните сражения?
~Доклад на Джоти Брар, представен пред Световната антиимпериалистическа платформа ~
Империалистическата агресия, която принуди народа в Донбас да вдигне оръжията и която накара Русия да се намеси почти едно десетилетие по-късно чрез СВО (Специалната военна операция), може да се разглежда като действително начало на Третата световна война. Това се случи след като Западът рязко усили своя натиск да смени управлението в Русия, превръщайки територията на бившата Съветска социалистическа република Украйна в огромна база на НАТО. Нескритата идея беше западните бойни ракети да могат да поразяват основни руски градове в рамките на минути.
Напомняме, че войната не започна през 2022 година. Тя започна през 2014 година с ръководен от империалистите фашистки преврат, който свали избраното правителство на Украйна. В отговор на това народът на Донбас предприе антифашистка съпротива срещу превратаджиите. Качествена промяна в протичащия 8 години въоръжения конфликт дойде с обявената от Москва СВО през февруари 2022 година, с която руски войски се намесиха в Донбас в подкрепа на местната съпротива.
Със започването на СВО Русия се изправи открито срещу агресивния империалистически проект. Преди това руската страна беше изчерпала всички възможни дипломатически и преговорни средства за решаване на кризата. Ето защо СВО от началото на 2022 г. бележи нова фаза в световната антиимпериалистическа борба.
Противопоставянето не е случайно. Навлизането на руски войски в Украйна, което стана неизбежно след действията на империалистите в Донбас, се случва във време, в което дълбоката икономическа криза на световния капитализъм излезе наяве. Инфлационната криза от 2008 година, която заля целия свят, излезе извън контрол; корпоративните, държавните и личните финансови дългове достигнаха невиждани равнища, а най-големите банки са на път да се сринат. Това е време, в което световната система на капитализъм и империализъм се е запътила към пропастта.
Това кара водещите империалистически сили, на първо място САЩ, решително да се захванат с военни действия. Те вярват, че така ще запазят сегашната световна капиталистическа система и водещото място, което имат в нея. Спасение за паразитната икономика на Запада, която е обхванатата от множество финансови проблеми, може да дойде само с голяма плячка и печеливш удар, позволяващ набиране на нови ресурси отвън. Тази система се нуждае от спасителни печалби, които поне да я закрепят за известен период. Точно затова Западът се стреми да разруши, разчлени и да ограби из основи ресурсите на Русия или на Китай, а план максимум предвижда да порази и двете държави едновременно.
Друг важен план на Запада е да съумее поне за няколко десетилетия напред да държи напълно подчинени и заробени цяла група от държави от различни континенти. Наричани “развиващи се” държави, те са цялостно неразвити и затънали в дългове. Поради това са принудени да осигуряват евтина работна сила и да доставят необработени природни суровини в изгода на финансовите монополи на Вашингтон, Лондон, Берлин и Париж. Пречка за този план отново са Русия и Китай, защото те осигуряват на тези подчинени на Запада и недоразвити държави финансова и технологична помощ, без да търсят в замяна непосредствена и пряка изгода от нея.
За мнозина хора по света, които нямаха възможност да забележат така надигащите се признаци на световната буря, СВО на Русия се показа като нещо напълно изненадващо и неочаквано. Империалистическата пропаганда представи руските действия като “агресия” и “империализъм”, предизвикани от едноличната воля на един “невменяем и болен диктатор” Владимир Путин. На тази пропаганда повярваха хора, които нямат каквато и да било представа за историческите факти, които не могат да видят цялостната картина, затова и ситуацията им изглежда лишена от смисъл и основание.
Описаното положение задължава марксистите да вземат отношение и да се намесят. Всяка действителна марксистко-ленинска партия или организация е трябвало досега и трябва да обясни на трудещите се в своите страни какво се крие зад масивния порой на западната пропаганда в стил “Холивуд”. Всяка революционна организация е трябвало досега да обясни какво представлява военната и икономическата агресия на империалистите отвъд изложената официална пропаганда.
Марксистите и истинските антиимпериалисти имаха цели 8 години да въздействат на работническата класа, за да обяснят същността на антифашистката освободителна война, която водеше народното опълчение на Донецк и Луганск (които заедно съставляват областта Донбас в бивша Украйна). Те имаха цели десетилетия, за да изяснят с какви цели структурите на ЦРУ и САЩ пренаписаха историята, подмениха националната памет и поеха военен контрол над цяла Източна Европа. Те имаха предостатъчно възможности да посочат защо НАТО изграждаше все повече военни бази в източна посока и с каква цел разузнаването на САЩ създаде и подхрани дирижирани русофобски сили и структури.
В продължение на повече от 10 години признаците, че Западът организира голям военен конфликт, бяха очевидни. И марксистите, антиимпериалисти отдавна трябваше да предупредят своите народи за това. Но измежду самоопределящите се за комунисти, малцина сториха това. Бягането от това задължение ни разкрива дълбочината на отсъствието и разпада на комунистическото движение – нещо, за което ние сме писали подробно и което се случва още от далечната 1953 година насам.
С началото на СВО от 2022 година целият свят и конкретно работническата класа, можаха да получат съществена, “отваряща очите” информация. Нека заедно разгледаме някои основни истини, които войната в Украйна изведе на преден план.
Стана очевидна икономическата слабост на Запада
Първо, войната разкри икономическата слабост на западния империалистически лагер. През февруари и март 2022 година Западът проведе санкционна икономическа война срещу Русия. Тази икономическа война е безпрецедентна по своите мащаби и трябваше според очакванията на империалистите да доведе до властови срив в Русия. Замисленият резултат беше ни повече, ни по-малко, изпадналият в недоимък руски народ да свали чрез протести Владимир Путин, а после САЩ да постави на негово място тяхна марионетка-фаворит за президент. Ако този резултат беше постигнат, то тогава нямаше да има нужда от задълбочаване на военните действия срещу Русия.
Икономическата (санкционна) война не само не постигна своите цели, но доведе до зрелищен и неблагоприятен обрат за нейните инициатори. Резултатите от нея бяха описвани по съвсем друг начин – в началото Западът щял да изпита краткосрочни неудобства, но затова пък дългосрочно щял да извлече стратегическа печалба. Неудобствата бяха посочени като временни няколкомесечни смущения, предизвикани от спрения достъп до руски петрол, газ и други природни суровини. А печалбата трябваше да се изрази в безпрепятствена възможност западните монополи – корпорации и банки, да заграбят и присвоят всички богатства, принадлежащи на руския народ. Разчиташе се да проработи моделът от преди 35 години, който позволи на капитализма да усвои огромни богатства от разпада на СССР и на социализма в Източна Европа. Този път моделът не проработи и стана точно обратното. Загубата дойде за Запада и по-специално за ЕС и Европа. А икономиката на Русия не само, че отстоя на санкциите, но излезе от тази икономическа война по-силна от преди, отървавайки се от редица западни неравностойни по замисъл “инвестиции”.
Отключиха се процеси, при които империалистически държави на Запада не само, че не успяха да избегнат икономическата криза за себе си, но напротив – предизвикаха нейното ускоряване и задълбочаване. В резултат на това цените на основни енергоресурси и процесите на инфлация рязко се увеличиха, индустрията на ЕС губи своята конкурентна жизнеспособност, а работническата класа е изправена пред все по-неизгодни условия на живот.
Войната в Украйна демонстрира още една икономическа реалност – икономическото планиране има множество предимства пред пазарните механизми. Десетилетия наред светът беше впечатляван от космическите размери на военния бюджет на САЩ, което беше представяно като пълно превъзходство на военните им сили. Беше наложена представата, че те са при това положение най-големите, най-добре екипираните, най-добре обучените и имат технологично превъзходство спрямо всички останали въоръжени сили.
Действителността от бойните полета в Украйна обаче изведе наяве съвсем друга картина. Видя се, че голяма част от военния бюджет на САЩ се изразходва не за друго, а за повишаване на печалбите на военните концерни и свързаното с това раздаване на подкупи на всевъзможни сътрудници, доставчици и посредници. Появи се същата картина като в здравеопазването на САЩ, в което огромните обществени харчове водят не до качествени здравни услуги, а до неефективност, предизвикана от частната корпоративна алчност и съпътстващата я огромна корупция. Тези причини правят Вашингтон неспособен в осигуряването на евтини и постоянни доставки на амуниции и на малки дронове, което е неизменно условие за резултатни действия в сухопътната война.
САЩ действат, следвайки инерцията след края на спечелената от тях преди 35 години Студена война. Тогава те оцениха себе си като ненадмината по мощ и неподлежаща на сериозна външна заплаха световна сила. Заради това висшите военни и шефовете на техните военни концерни спряха планирането на войни, при които Вашингтон ще се сблъска с подготвени и боеспособни наземни вражески сили. Прие се концепция, според която войните ще се водят от постоянни сухопътни военни бази, подсигурени от превъзходство във въздушните сили, предпазващи от всякакви изненадващи атаки. При това американците разчитаха, че използването на сателитната комуникация и GPS навигационната система им дава превъзходство, което никой не може да изпревари.
Към тази военна концепция следва да се добави постоянния ламтеж на американските военни корпорации към максимизиране на печалбите. Крайният резултат е, че САЩ днес имат големи количества от една надценена, прекалено сложна техника, която е неадекватна на новите бойни реалности. А враговете й разполагат с високотехнологични възможности, които не само, че не отстъпват, но все по-често и ги превъзхождат по качества. Враговете на САЩ имат превъзходни възможности в бързото заменяне на поразената и отремонтиране на повредената техника на бойното поле. Неслучайно един огорчен американски конгресмен определи изтребителите F-35 като “чертежи, струващи стотици милиони долари”. Причината е това, че летателните способности на моделите е съпроводена с дълго обслужване и поправки в хамбарите, докато стойността на новото им производство постоянно се повишава.
Русия от своя страна се опира на планиране в своите отбранителни възможности, заложено от времето на СССР. Концепцията предвижда успешно отбранително воюване срещу армии, въоръжени по стандартите на НАТО. Качествата на западните оръжия с техните слабости и уязвимост са изучавани от десетилетия. Оръжейниците в Русия имат поставена задача да изработят най-ефективните и опростени средства за противодействие. Цялостно Русия развива резултатни средства за противовъздушна отбрана и хиперзвукови ракети. В тези технологии Русия, Китай и КНДР достигнаха ниво на усъвършенстване, което изпреварва значително възможностите на целия Запад. Големите оръжейни корпорации на Запада продължават да отстъпват в резултатите, залагайки на сложност на изделията, което изисква повече производствено време, а оттам води до много високи крайни цени, съответно и частни печалби.
На този фон произвежданите в Русия снаряди са евтини и бързи за производство, а тези в САЩ са скъпи и бавни. Руският капацитет в производството на танкове показа бърди темпове на нарастване. По своята здравина, маневреност и сравнително лесна поддръжка, те се оказват по-ефективни от западните образци. Обратно, западните танкове, артилерийски оръжия и бойна авиация излизат много скъпи като цена, на бойното поле се оказват слабоманеврени и в реална бойна обстановка се оценяват като недобре пригодени. Чести повреди и дефекти ги изкарват от сраженията, а поправката им е твърде комплексна и отнема много време.
Славата на американските оръжия се крепеше на блясъка със свръхтехнологиите, но неговите купувачи оборудваха армии, които не бяха водили истински пълномащабни сухопътни войни. Те повярваха на свръхспособности на техниката, без на практика да са я пробвали. Западът продава оръжия само с дългосрочни договори за поддържка, а това означава големи допълнителни разходи за купувачите. По този начин концерни като “Локхийд Мартин”, “Райтенон” и други заработват огромни печалби при годишната поддръжка на софтуера и планираните ремонти. Това е модел, характерен за корпоративния капитализъм във всички технологични сфери, който гарантира запазване на дадени пазари и обвързаност, без значение дали става въпрос за автомобили, телефони, трактори или авиация.
Преди по-малките империалистически и европейски сили вярваха, че военният чадър на САЩ им носи сигурност и предвидимост. Но войната в Украйна разкри съвсем друга картина. Оказа се, че военнопроизводственият капацитет на колективния Запад (на САЩ и всичките му съюзници заедно) не може да се мери с този на Русия, както по издръжливост на техниката, така и по обеми на произвежданите снаряди и муниции.
Доставените на Украйна и унищожени от руските части британски танкове “Чаленджър” са гледка, която тревожи не само Великобритания и ще окаже отрицателно въздействие на военнопромишления комплекс. Управляващата британска класа е силно разтревожена и от днешното състояние на своята професионална кралска армия, чиято способност не отговаря на желанието да се поддържа този стратегически съюзник на САЩ в ролята му на една световна суперсила. Вашингтон ще направи опит да се измъкне невредим от украинския кошмар, като прехвърли отговорността за продължаване на войната върху плещите на своите европейски “партньори”. Това е съпроводено с искане по линия на НАТО за увеличаване на военните харчове от държавните бюджети на страните-членки и в създаването на уголемени по численост наемнически армии.
Същевременно, Русия успя за използва наследеното от СССР по най-добрия начин. Всички основни военнопромишлени производства бяха национализирани. Това позволи ресурсите да се мобилизират по резултатен и целенасочен начин, с което нуждите на СВО се изпълняват без да има съобразяване с интересите на частни акционери и вложители. Пренастройването на руските заводи се оказа възможна задача, тъй като плановата икономика на СССР ги е проектирала да отговарят на големи амплитуди в производствения капацитет, в зависимост от нуждите на конкретния момент.
Това, което икономическите гурута на Запада постоянно отписваха, доказа още един път своята изключителна значимост при гарантиране на доставките на жизненоважни продукти – наличието на извънредно планиране. В СССР почти всички производства бяха планирани на резки покачвания и спадове на работния режим. Поради това те могат да стоят в режим на готовност, а работниците да бъдат обучавани в период на ниско производство, като веднага се върнат на работа при задаване на големи нови поръчки.
Западът наистина започна да повтаря през последните две години на думи, че се нуждае от нарастване на военната си продукция. Но това останаха само празни пожелания. Причината е, че при липсата на национализация и държавно управление, пречките надхвърлят пожеланията. Откъде може да намерят консервиран за случая производствен капацитет? Как да гарантират печалби, след като се налага да се правят крупни инвестиционни вложения? По какъв начин да обучат и подготвят достатъчно работна ръка? Откъде да намерят средствата и празни складови бази за съхранение на готовата продукция? Както забелязахме по време на извънредното положение, обявено заради Ковид-19, “средствата за справяне” през последните 40 години могат да подхранват единствено частни печалби, но те се показаха като краткосрочни и неподлежащи на резултатно изменение.
Стана очевидна военната слабост на Запада
Второ, войната в Украйна разкри военната слабост на империалистическия лагер. Десетилетия наред народите по света бяха тормозени от заплахата с военни действия от страна на всесилните САЩ. Страхът беше подсилен от съдбата на съпротивляващи се държави като Ирак и Либия, чиято цялостна инфраструктура беше унищожена от огневото високотехнологично въздушно и морско превъзходство на американците и натовците. Местната съпротива нямаше сили да нанесе сериозни щети на военно-въздушните терористи. След унищожаването на СССР войните станаха едностранно действие, напомнящо повече за лесното колониално покоряване на Африка и Северна Америка, отколкото на модерно сражение.
Съвременната истина е, че Западът вече загуби технологичното си превъзходство, а с това и способността си да го налага на останалите народи чрез военното дело. Такъв процес преди се наблюдаваше с възхода на СССР и на социалистическите държави. Днес този процес се затваря отново и благодарение на социалистическите пионери достига всяко кътче на потиснатото човечество.
Резултатът в Украйна е налице. НАТО в продължение на едно десетилетие построи огромни и сложни отбранителни съоръжения, които са проектирани да се използват при пълномащабна война с Русия. Украйна се превърна в най-голямата въоръжена сила на НАТО. Въпреки всичко това, Западният съюз търпи решително поражение в Украйна. Не помага за тяхната победа доставянето на комбиниран арсенал в кръвопролитието; нито постоянното и дейно присъствие на техни военни специалисти, разузнавателни кадри и съветници от НАТО; нито окомплектоването и прегрупирането на Въоръжените сили на Украйна, вече два пъти разбити от руските части.
Украинците служат като “пушечно месо” в опита на империалистите да отслабят, унищожат и разчленят Русия. Прояви се и жестоката, истинска същност на авангарда на тези подопечни на Запада украински сили. Никой, който отдава внимание на тези събития в Украйна, не може да пропусне факта, че най-зависимите от НАТО части и тези предвидени да внасят шок са нацисти. Не става дума за някакви неонацистки подражатели, а за истински нацисти, които сами сочат връзката и съидейничеството си с касапите на Степан Бандера – същите, които през 30-те, 40-те и 50-те години вилняха в Украйна, убивайки руснаци, евреи и комунисти.
Вече е ясно, че Западът невярно твърдеше, че се е борил с всички нацистите по време на Втората световна война. Защото оцелели нацисти бяха спасени от службите на Великобритания и САЩ и отведени на закътани локации в техните държави. Там те дочакват удобен момент, за да бъдат върнати в земите на бившата Съветска социалистическа република Украйна със задачата да продължат и завършат своите предишни престъпления.
Западният план да се използва Украйна като таран срещу СССР и Русия е действащ вече повече от един век. Единствената разлика е в това коя точно империалистическа сила насочва тези усилия – през годините са се редували Великобритания, Германия и САЩ.
Същевременно, съвместните усилия на Запада да унищожи антифашистките традиции сред индустриалните работници на Донбас претърпяха пълен провал. Социалистическата активност на Донбас в навечерието на революцията от 1917 година го издига като един от центровете на борбата. Жителите на района изпитват ужаса на войната срещу фашизма и дават огромни жертви за прогонването и разгромяването на немскофашистките окупатори. Дори през десетилетията на лъжи и унижения в “независима” Украйна местните работници запазват в сърцата си значението на тази славна история и култура. Тук поколения наред се подхранват чувствата на революционния патриотизъм, които се отнасят не само към Русия, но и към спомена за СССР.
Олекна пропагандната стратегия на Запада
Трето, войната в Украйна разкри пропагандните цели на империалистическия лагер. Без да може Западът да постигне открити военни победи, ЦРУ се постара да замени действителността, като насочи подчинените си украинци към създаване на пропагандни клишета. Използвайки превъзходството, което им дават корпоративните и социални интернет медии, съветниците от НАТО започнаха да настояват да се извлича максимален пропаганден ефект. Действията трябва да са съобразени с подходящите водещи заглавия в медиите и да позволят изобретяването на желаните истории, както това прави индустрията “Холивуд”.
Главната линия в тази мелодрама е, че героичният демократичен украински Давид се изправя храбро срещу злия, диктаторски руски Голиат. И Давид действа като преграда, която брани просветена либерална Европа от азиатските деспоти, чиято единствена цел е да унищожат “нашата цивилизация” и “нашия начин на живот”.
Войната като пропагандна задача е предвидена не само към това да заблуди наивните и незнаещите. Пропагандаторите на НАТО правят това и за сметка на животите на украинските войници. Хиляди и стотици хиляди украински мъже са жертвани на олтара на “правилната” история, без тяхната жертва да има военна значимост. От време на време и доста настоятелно се прокарва идеята от Запада, че тази война трябва да се удължи заради пропагандната мисия, въпреки очевидната действителност на невъзможна победа.
Тези събития разкриха кристално ясно античовешкия облик на империализма. Курсът на НАТО за война в Украйна напомня за европейските генерали от Първата световна война, които бяха от аристократичен произход. Преди около 100 години те съвсем откровено описваха работниците-войници като “пушечно месо”. Без каквото и да било угризение на съвеста, подобни касапи хвърляха войниците от двете страни на Фландрия в жестоката месомелачка с претенцията да се завземе късче земя. А истинската причина беше друга – за аристократите въпросът беше коя групировка ще може колониално да заграби света след края на войната.
Западът се провали дипломатически
Четвърто, войната в Украйна разкри дипломатическата слабост на империалистическия лагер. Лицемерието и двойната игра на империалистите стана съвсем очевидно с Минските споразумения. На хартия тези споразумения трябваше да дадат справедлив мир за народната борба в Донбас. А на практика силите на Запада ги използваха само като едно прикритие, зад което изграждаха и подготвяха украинската армия. Не за край на войната, а за разширяването й.
Така държавите, които се стремят към национална независимост, можаха да си направят ясен извод – със САЩ не си струва да се преговаря. Защото ще те излъжат толкова леко, както и дишат. Не можеш да вярваш и на една тяхна дума. Подписанато с тях ще струва по-евтино от хартията, на която е напечатано. Манталитетът на САЩ се определя от същината на монополния капитализъм (и взаимства от други по-стари имперски форми) – “Правото е в силата”. Владимир Ленин добре го е описал: “Империалистите не разбират друг език, освен езикът на силата. Единственият начин да се отговори на това, е с организирането на противостояща им сила, имаща такава решителност, на която те да не могат да отстоят.”
Наскоро външният министър на Русия заяви: “Нашият ясен опит с американците показва, че на техните декларации не може да се вярва… Американците продължават да декларират, че са за справедливо решение на палестинския въпрос. А същевременно те наливат основно маслото в разгарянето на военния конфликт.” Същото, казваме ние, направиха американците, французите и германците по време на Минските споразумения за Украйна през 2015-2021 година.
Ето защо се стигна до прозрение. Прозрението е свързано с ясното схващане, че няма сигурност срещу империалистическата враждебност и няма начин за запазване на независимост. Освен ако не се включиш в антиимпериалистическия лагер. Това обясняват новите дву- и многостранни връзки на антиимпериалистическа основа, които се развиват с невиждано бързи темпове. Днес антиимпериалистическият лагер, независимо от идеологическите и икономическите различия в изграждащите го държави, е в най-силната си форма от 1953 година насам (от времето на края на Йосиф Сталин). В икономическо и технологично отношение той никога не е бил толкова мощен, докато империализмът обратно – никога не е бил толкова слаб.
Без съмнение балансът на силите стига своята решаваща и историческа повратна точка.
Лицемерието и двойната игра се разкриха
Пето, войната в Украйна демонстрира идеологическата слабост на империализма. С всяко разкриване на техните лъжи, двойна игра и лицемерие, т.нар. западни властелини на света и системата, която представляват, се изправят пред все по-задълбочаваща се криза на представителността, както у дома, така и в чужбина.
Дълги години наред Западът представяше своите агресивни войни пред собственото си население чрез серия от лъжи. Сега това се “отплаща”. Дори в собствените си страни те не могат да съберат между това население кандидати за наемническа и платена армия – темповете за това вървят отчайващо бавно. Не са готови да платят и политическата цена, която с пристигането на първите ковчези у дома, ще се изрази в още по-голяма народна неподкрепа. Затова те използват в момента друга стратегия. А тя е навсякъде – от Близкия Изток до Тихия океан, в Африка, Южна Америка или Източна Европа, една и съща – империалистите се бият не със свои човешки сили, а посредством марионетни въоръжени сили.
В Украйна за създаването им бяха нужни десетилетия. Те обгрижваха наследниците на нацистките сътрудници “бандеровците”, пренаписаха народната историческа памет и заблудиха младото поколение. И сега имат поръчано от тях, империалистите, “пушечно месо”, което да се бие с Русия. То беше изпробвано в проливането на кръв и преди 2022 година. Спомнете си уличните фашистки банди, които бяха въоръжени и на които се даде власт да потискат силово руснаците. Спомнете си как мъчеха и избиваха комунисти и синдикалисти. Те не простиха на никой, който в Украйна държеше знамето на работническите права или просто искаше да каже истината за политиката, в медиите или обществото.
Вече минаха две години от неуспешната за Запада война. Голяма част от тези тъмни подготвени сили се изчерпаха или се разобличиха. Сега много хора в Украйна не вярват, че САЩ са техен благодетел. И не желаят да бъдат пращани по бойните полета. Каква е алтернативата? Алтернатива Брюксел и Вашингтон почват да виждат в мобилизация и набиране на наемнически армии вече в собствените им страни.
Преди две години властите и не малко хора от народа в държави като Полша, Латвия, Литва и Естония напълно подкрепяха Украйна, бяха готови дори да пращат отряди срещу Русия. Това беше резултат от мощна русофобска кампания и от насаждане на убеждението, че щом НАТО стои да пази гърбовете им, светкавичната победа е гарантирана. Днес този войнолюбив плам е позагаснал, а бойният ентусиазъм е позастинал. Най-вече защото всички видяха какво означава в живота НАТО да е зад гърба ти: получаваш подкрепа най-вече на думи, не получаваш сигурни доставки на оръжие, а вместо това отвсякъде кънти едно настояване – украинците да се бият до последния жив украинец, защото ние сме зад гърбовете им “колкото време е нужно”. Това последното може да се промени и на “колкото време издържим”.
Все по-честото говорене на Запада и в ЕС за възобновяване на наборната армия е признак на отчаяние. Ако империалистите не могат да намерят кандидати дори за платените си армии и то във време на бушуваща икономическа криза и нарастваща бедност, то какво остава с намирането на способни, съзнателно желаещи мъже за влизане в наборната армия? Главната цел обаче стои. Западът трябва да запази господстващото си световно положение – а това минава през унищожаването на Русия и Китай. Затова империалистите ще са готови на абсолютно всичко. Един от начините се нарича наемническа професионална армия.
“Официалното” комунистическо движение и неговата гнила същност
Шесто, войната в Украйна изобличи гнилата и несъстоятелна същност на голяма част от групите, които се заявяваха като “комунистическо” движение. Войната стана пробен камък за откриването на истински революционери, тя стана разграничител между тях и опитомените от системата прикрити нагаждачи. Истинските ползват научния марксизъм в практиката и живия живот, опитомените ползват марксистки фрази, обичат тяхната сложност, за да се скрият в живота и да замаскират една гнила и опортюнистична същност.
Истинските антиимпериалисти имат дълг. А той е да направят всичко възможно работниците в техните страни да разберат настоящите уроци на историята. И да ги мобилизират да заемат дейна позиция в най-решителната борба на нашата епоха – за окончателното унищожаване на световната империалистическа система.
Днес наша спешна задача е да подпомогнем пълната победа на Русия в Украйна. Да направим Запада повече неспособен да разгръща марионетни войски по фронтовете. Да прекършим устрема му в удължаване на войната с цената на стотици хиляди и дори милиони човешки животи.
Трябва да се противопоставим на плана за мобилизиране на наборни армии на Запад, защото това е бъдещото “пушечно” месо, което ще захрани бойните полета.
Трябва да обновим идейно движението за мир, като включим в него работническата класа. Само това е в състояние да прекърши курса към война. Борците за мир следва да настояват за разпускането на агресивния и фашистки блок на НАТО. Борците за мир трябва да използват всички методи да разстроят всяка част от военната машина във всички държави.
Нуждаем се от кампания за масов отказ от участие във всяка държава. Антивоенните организации и синдикалните организации е нужно да приемат програма, с която работниците колективно да отказват производство на оръжия, да отказват пренасянето им, да отказват участие в армиите на НАТО и съюзнически марионетни армии. Кампанията е нужно да обхване и всичко печатно, медийно или продавано под каквато и да било форма, което допринася за военно-пропагандните лъжи на НАТО.
Чрез нас народните маси трябва да разберат, всеки работещ човек, независимо в кой край на планетата е, трябва да разбере, че верният път е да подкрепяме победата на Русия и загубата на НАТО. Защото загубата и разпада на НАТО е най-прекият път към сразяването и разпада на цялата империалистическа конструкция.
Мнозина от вас са чували израза на Мао Дзъдун, че “империализмът е книжен тигър”. Войната в Украйна без съмнение разкри империалистите като много по-слаби отколкото се представят. Но раненият звяр е опасен и в предсмъртната си агония той може да нанесе опустошителни разрушения. Ние не бива нито да надценяваме, нито да подценяваме нашите врагове. А да си дадем сметка, че днес пред човечеството се е изправил исторически шанс – то да успее най-после да махне империалистическата примка около врата си.
Мао Дзъдун също ни напомня, че империалистите са много слабо свързани с народа. И ако това е било така през 50-те години на миналия век, можем да кажем, че днес това е още по-вярно. Можем ли тогава ние, комунистите и антиимпериалистите, да привлечем на своя страна голяма част от човечеството? Отговорът е – да! Стига да се посветим на нашата мисия честно и принципно; стига да водим борбата решително и да отстояваме истинските класови интереси на мнозинството постоянно; стига да не сме подвластни нито на пропагандните лъжи на враговете ни, нито на техните репресии.
Щом като хората започват да се припознават в нашите организации и ни подкрепят заради каузата, ние пак ще усетим верния опит на Мао – “малките сили, свързани с народа, стават силни, а големите сили, които вървят срещу народа, стават слаби.”
Нека героичният пример на сражаващите се работници от Донбас ни напомня, че днешната борба трябва да я водим нито безразсъдно, нито плахо, а по възможно най-силен и сплотен начин. Трябва да постигнем максимално единство на всички антиимпериалистически сили до пълна и окончателна победа. Това е задачата на нашето време и ние трябва да се покажем достойни за изпитанието, без да се плашим от размера на нашите врагове или от заплахите, които отправят.
Никакво сътрудничество с военната машина на империалистите!
Смърт за военнолюбивия натовски съюз!
Победа за съпротивата!
