Вече повече от двадесет години републиканците (САЩ) заклеймяваха като „класова война” всеки опит за критика или ограничението на подлата система на капиталистическия финансов грабеж.
Класата на богаташите в САЩ водеше класова война против нас и нашите предшественици вече повече от две столетия. Достатъчно беше да употребим слова, като „класова война”, „конфликт на класите” или „класова борба”, в случаите, когато описвахме системата на експлоатация в която живеем, и тези наши изказвания се отхвърляха с квалификациите, че това са идеологически марксистки тиради, нарушаващи приличието, даже – „подривни”.
Аманда Гилсън беше права: „Идеята за класова война не е усвоена от класата на управляващите. Богаташите водят тази война безшумно -против средната и бедната класи вече много десетилетия! Щом обаче средните и бедни класи започват да се съпротивляват, богатите надигат глас: “Нечестна игра! Само ние можем да я обявяваме, а не вие – бедните…”
Богатите реакционери винаги са отхвърляли, че водят класова война. Те, най-общо казано, уверяват, че такова явление няма място в нашето процъфтяващо, хармонично общество.
Тия от нас, които твърдят, че има класово неравенство и класова експлоатация, веднага биват разобличавани. Подобни идеи за тях са нетърпими, щом са свързани с „идеология”.
Даже думата „класа” е „табу” – в СМИ, политиката и в науката това понятие се отхвърля. Всички настръхват: Той, какво, марксист ли е?
Обсъждането на експлоатацията и неравенството не върви в журналистиката, така кариера няма да направиш, за научна и да не говорим – особено в икономическите и обществените науки.
Така вместо „работническа класа”, се говори за „работещи семейства”, „сини якички” и „бели якички”.
Вместо низши класи -„бедните от градовете” или „възрастните с ниски доходи”.
Вместо капиталисти – собственици – „преуспели”, „горните 20%”.
Ако не ми вярвате, чуйте коя да е реч на президента Обама, който често прибягва и до по-меки изрази – „на обикновените хора животът е труден”.
Думата „класа” може безнаказано да се използва само с определението „средна” Терминът „средна класа“ е общоприет израз, защото не заостря нашата чувствителност към класовата борба, то заглушава и притъпява критическото съзнание. Ако всички в Америка са средна класа (с изключение на броя свръхбогати и незначителна прослойка от най-бедните), то откъде ще се вземе и мисълта за класови конфликти?
Това съотношение може и да се промени в резултат на Великата рецесия и да донесе упадък на средната класа (както и на някои заможни слоеве на работническата класа). Когато средната класа се оказва явна жертва, то тези думи не помагат за омиротворяването й.
Думата „класа” се споменава и в светата троица – „раса, пол, класа”. В такъв контекст „класа” се свежда до демографически признак, свързан с начина на живот, равнище на образованието и доходите. За последните 40 години на „политика на идентификация” и „културни войни”, терминът „класа” става второстепенен. От най-различни „левичари” ще чуете, че трябва да усвоим ново мислене (спомнете си Горбачов, заб.ред.), че класата не е по-важна от расата, пола или културата.
Аз съм от тия, които не считат, че тези понятия трябва да се разглеждат като взаимно изключващи се. В действителност те са тясно свързани -расизмът и сексизмът винаги се използват за класово потискане.
Класата трябва да се разглежда като обществени отношения във връзка с богатството и обществената власт, включени в конфликта на интереси между тези, които ги владеят, и тези, които работят за тези владетели. Обикновено такова съждение се определя като „марксистко”.
Тясното разбиране на „класата” ни пречи да забележим голямата степен на икономическото неравенство и жестокостта на класовата експлоатация, поради което много изследователи и политически коментатори все още считат, че в САЩ няма дълбоки класови различия или класови конфликти.
Класата – това не е обикновена демографска категория, а отношение към средствата за производство, към богатството и властта.
Класата – като робовладелец и роб, феодал и крепостен, капиталист и работник.
Класата – като класов конфликт и класова война.
Кой знае, ако привикнем да говорим за властта на класата като реалност, тогава ще бъдем близо до критичния поглед към капитализма, което, както казахме, е „табу”.
Започнем ли да говорим за капитализма, значи сме достатъчно добре въоръжени за борба с него – за защита на нашите демократични и обществени интереси!
Със съкращения
mltoday.com
