Йосиф Сталин – Реч по радиото, 3 юли 1941 г.

Другари! Граждани! Братя и сестри!

Бойци от нашата армия и флота !

Към вас се обръщам, приятели мои!

Вероломното военно нападение на хитлеристка Германия срещу нашата родина, започнато на 22 юни, продължава. Въпреки героичната съпротива на Червената армия, въпреки че най-добрите дивизии на врага и най-добрите части на неговата авиация са вече разбити и намериха гроба си по бойните полета, врагът продължава да се промъква напред, хвърляйки на фронта нови сили. Хитлеристките войски успяха да заемат Литва, значителна част от Латвия, западната част на Белорусия, част от Западна Украйна. Фашистката авиация разширява районите на действие на своите бомбардировачи, подлагайки на бомбардировки Мурманск, Орша, Могильов, Смоленск, Киев, Одеса, Севастопол. Над нашата родина е надвиснала сериозна опасност.

Как можа да се случи, че нашата славна Червена армия отстъпи на фашистките войски редица наши градове и райони? Нима германо-фашистките войски действително са непобедими, както неуморно тръбят това фашистките пропагандатори самохвалци?

Разбира се, не! Историята показва, че непобедими армии няма и не е имало. Армията на Наполеон са смятали за непобедима, но тя едно след друго бе разбита от руските, английските, германските войски. В периода на първата империалистическа война немската армия на Вилхелм също смятаха за непобедима армия, но тя няколко пъти претърпя поражения от руските и англо-френските войски и, най-после, бе разбита от англо-френските войски. Същото трябва да се каже и за сегашната германо-фашистка армия на Хитлер. Тази армия не е срещала още сериозна съпротива в европейския континент. Само на нашата територия тя срещна сериозно съпротивление. И ако в резултат на това съпротивление най-добрите дивизии на германо-фашистката армия бяха разбити от нашата Червена армия, то това значи, че хитлеровата фашистка армия също така може да бъде разбита и ще бъде разбита, както бяха разбити армиите на Наполеон и Вилхелм.

Що се отнася до това, че все пак част от нашата територия се оказа завзета от германо-фашистките войски, това се обяснява предимно с факта, че войната на фашистка Германия против СССР започна при условия благоприятни за германските войски и неблагоприятни за съветските войски. Работата е в това, че войските на Германия, като страна водеща война, бяха вече напълно мобилизирани и 170 дивизии, хвърлени от Германия срещу СССР и струпани на нашата граница, се намираха в пълна готовност, очаквайки само сигнал за действие, докато съветските войски трябваше тепърва да бъдат мобилизирани и да се придвижат към границите. Немалко значение имаше тук и обстоятелството, че фашистката армия неочаквано и вероломно наруши пакта за ненападение, сключен в 1939 г. между нея и СССР, без да се съобразява с това, че тя ще бъде призната от целия свят за нападаща страна. Разбира се, нашата миролюбива страна, не искайки да вземе инициативата за нарушаване на пакта, не можеше да тръгне по пътя на вероломството.

Може да се запита: как можа да се случи, че съветското правителство реши да сключи пакт за ненападение с такива вероломни хора и изверги като Хитлер и Рибентроп? Не бе ли допусната тук грешка от страна на съветското правителство? Разбира се, не! Пактът за ненападение е пакт за мир между две държави. Именно такъв пакт ни предложи Германия през 1939 година. Можеше ли съветското правителство да се откаже от такова предложение? Аз мисля, че нито една миролюбива държава не може да се откаже от мирно споразумение със съседна държава, даже и когато начело на тази държава стоят такива изверги и людоеди като Хитлер и Рибентроп. И то, разбира се, при едно непременно условие – ако мирното споразумение не засяга нито пряко, нито косвено териториалната цялост, независимостта и честта на миролюбивата държава. Както е известно, пактът за ненападение между Германия и СССР е именно такъв пакт.

Какво спечелихме ние, като сключихме с Германия пак за ненападение? Ние обезпечихме за нашата страна мир в продължение на година и половина, и възможност да подготвим нашите сили за отпор, ако фашистка Германия би се решила да нападне нашата страна въпреки пакта. Това е известна печалба за нас и загуба за фашистка Германия.

Какво спечели и какво загуби фашистка Германия, като вероломно скъса пакта и нападна СССР? С това тя доби известно изгодно положение за своите войски в течение на кратък срок, но тя загуби политически, като се разобличи в очите на целия свят като кървав агресор. Не може да има съмнение, че тази непродължителна военна печалба за Германия е само епизод, а грамадната политическа печалба за СССР е сериозният и продължителен фактор, въз основа на който ще трябва да се развият решителните военни успехи на Червената армия във войната с фашистка Германия.

Ето защо цялата наша доблестна армия, цялата наша доблестна военноморска флота, всички наши летци-соколи, всички народи на нашата страна, всички добри хора в Европа, Америка и Азия, най-после, всички добри хора в Германия клеймят вероломните действия на германските фашисти и се отнасят съчувствено към съветското правителство, одобряват поведението на съветското правителство и виждат, че нашето дело е право, че врагът ще бъде разбит, че ние трябва да победим.

По силата на наложената ни война нашата страна встъпи в смъртна схватка със своя най-зъл и коварен враг – германския фашизъм. Нашите войски се сражават геройски с врага, въоръжен до зъби с танкове и авиация. Червената  армия   и   Червената   флота,   преодолявайки многобройни трудности, се бият самоотвержено за всяка педя съветска земя. В бой встъпват главните сили на Червената армия, въоръжени с хиляди танкове и самолети. Храбростта на бойците от Червената армия е безпримерна. Нашият отпор срещу врага крепне и расте. Заедно с Червената армия за защита на родината се вдига целият съветски народ.

Какво е нужно, за да ликвидираме опасността, надвиснала над нашата родина, и какви мерки трябва да предприемем, за да разгромим врага?

Необходимо е преди всичко нашите хора, съветските хора, да разберат цялата дълбочина на опасността, която заплашва нашата страна, и да се отърсят от благодушието, от безгрижието, от настроенията на мирното строителство, напълно понятни през времето преди войната, но пагубни днес, когато войната коренно измени положението. Врагът е жесток и неумолим. Той си поставя за цел да заграби нашите земи, напоени с нашата пот, да заграби нашето жито и нашия петрол, добити с нашия труд. Той си поставя за цел да възстанови властта на помешчиците, да възстанови царизма, да разруши националната култура и националната държавна самостоятелност на руси, украинци, белоруси, литовци, латиши, естонци, узбеки, татари, молдовани, грузинци, арменци, азербайджанци и другите свободни народи на Съветския съюз, да ги понемчи, да ги превърне в роби на немските князе и барони. Така че въпросът е за живота или смъртта на съветската държава, за живота или смъртта на народите на СССР, за това – да бъдат ли народите на Съветския съюз свободни или да бъдат поробени! Трябва съветските хора да разберат това и да престанат да бъдат безгрижни, да се мобилизират и да преустроят цялата своя работа на нова, военна основа, незнаеща пощада към врага.

Необходимо е, по-нататък, в нашите редове да няма място за хора хленчещи и страхливци, паникьори и дезертьори, нашите хора да бъдат безстрашни в борбата и самоотвержено да отиват на нашата Отечествена освободителна война против фашистките поробители. Великият Ленин, създателят на нашата държава, казваше, че основното качество на съветските хора трябва да бъде храбростта, смелостта, безстрашието в борбата, готовността да се бият заедно с народа против враговете на нашата родина. Необходимо е това великолепно болшевишко качество да стане достояние на милионите и милиони бойци от Червената армия, от нашата Червена флота и на всички народи в Съветския съюз.

Ние трябва незабавно да преустроим цялата наша работа на военна основа, като подчиним всичко на интересите на фронта и на задачите за организиране разгрома на врага. Народите на Съветския съюз виждат сега, че германският фашизъм е неукротим в своята бясна злоба и ненавист към нашата родина, която осигури на всички трудещи се свободен труд и благосъстояние. Народите на Съветския съюз трябва да се вдигнат против врага за защита на своите права, на своята земя.

Червената армия, Червената флота и всички граждани на Съветския съюз трябва да бранят всяка педя съветска земя, да се бият до последна капка кръв за нашите градове и села, да проявяват смелост, инициатива и съобразителност, свойствени на нашия народ.

Ние трябва да организираме всестранна помощ на Червената армия, да осигурим усиленото попълване на нейните редове, да осигурим нейното снабдяване с всичко необходимо, да организираме бързото придвижване на транспортите с войски и военни материали и широка помощ за ранените.

Ние трябва да укрепим тила на Червената армия, като подчиним на интересите на това дело цялата своя работа, да осигурим усилена работа на всички предприятия, да произвеждаме повече пушки, картечници, оръдия, патрони, снаряди, самолети, да организираме охраната на заводите, електростанциите, на телефонните и телеграфните връзки, да организираме местна противовъздушна отбрана.

Ние трябва да организираме безпощадна борба с всякакви дезорганизатори в тила, с дезертьорите, паникьорите, разпространителите на слухове, да унищожаваме шпионите, диверсантите, неприятелските парашутисти, като за всичко това оказваме бързо съдействие на нашите изстребителни батальони. Трябва да се има предвид, че врагът е коварен, хитър, опитен в измамата и разпространяването на лъжливи слухове. Трябва да държим сметка за всичко това и да не се поддаваме на провокации. Трябва незабавно, без оглед на лицата да предаваме на военния съд всички онези, които със своето паникьорство и страхливост пречат на делото на отбраната.

При принудително оттегляне на части от Червената армия трябва да се откарва целият подвижен железопътен състав, да не се оставя на врага нито един локомотив, нито един вагон, да не се оставя на противника нито един килограм жито, нито един литър гориво. Колхозниците трябва да откарват всичкия добитък, житото да предават под охраната на държавните органи за отвозването му в тиловите райони. Цялото ценно имущество, в това число цветните метали, житото и горивото, което не може да бъде откарано, трябва безусловно да се унищожава.

В заетите от врага райони трябва да се създават партизански отреди, конни и пехотински, да се създават диверсионни групи за борба с частите на вражеската армия, за разгаряне партизанска война навсякъде, за разрушаване на мостове, пътища, за повреждане на телефонните и телеграфните връзки, за подпалване на горите, складовете, обозите. В окупираните райони да се създават непоносими условия за врага и всички негови помагачи, да се преследват и унищожават те на всяка крачка, да се провалят всички техни мероприятия.

Войната с фашистка Германия не може да се смята за обикновена война. Тя не е само война между две армии. Тя е същевременно велика война на целия съветски народ против германо-фашистките войски. Целта на тази всенародна Отечествена война против фашистките потисници е не само ликвидирането на опасността, надвиснала над нашата страна, но и оказване помощ на всички народи в Европа, които стенат под игото на германския фашизъм. В тази освободителна война ние не ще бъдем сами. В тази велика война ние ще имаме верни съюзници в лицето на народите в Европа и Америка, в това число и в лицето на германския народ, поробен от хитлеристките управници. Нашата война за свободата на нашето отечество ще се слее с борбата на народите в Европа и Америка за тяхната независимост, за демократически свободи. Това ще бъде единен фронт на народите, борещи се за свобода, против поробването и заплахата от поробване от страна на хитлеровите фашистки армии. Във връзка с това историческата реч на министър-председателя на Великобритания г. Чърчил за оказване помощ на Съветския съюз и декларацията на правителството на САЩ за готовността му да окаже помощ на нашата страна, които могат да извикат само чувство на благодарност в сърцата на народите на Съветския съюз – са напълно понятни и показателни.

Другари! Нашите сили са неизчислими. Самозабравилият се враг трябва скоро да се убеди в това. Заедно с Червената армия на война срещу нападналия ни враг се надигат много хиляди работници, колхозници и интелигенти. Ще се вдигнат милионните маси на нашия народ. Трудещите се от Москва и Ленинград вече пристъпиха към създаването на многохилядно народно опълчение за подкрепа на Червената армия. Във всеки град, който е застрашен от нашествието на врага, ние трябва да създадем такова народно опълчение, да вдигнем на борба всички трудещи се, за да защитават с гърдите си своята свобода, своята чест, своята родина – в нашата Отечествена война с германския фашизъм.

За бързо мобилизиране всички сили на народите в СССР, за даване отпор на врага, който вероломно нападна нашата родина – е създаден Държавният комитет на отбраната, в ръцете на който сега е съсредоточена цялата държавна власт. Държавният комитет на отбраната пристъпи към своята работа и призовава целия народ да се сплоти около партията на Ленин–Сталин, около съветското правителство за самоотвержена подкрепа на Червената армия и Червената флота, за разгром на врага, за победа.

Всички наши сили – за подкрепа на нашата героична Червена армия, на нашата славна Червена флота!

Всички сили на народа – за разгрома на врага!

Напред за нашата победа!

Сподели