Йосиф Сталин – „За недостатъците на партийната работа и мерките за ликвидирането на троцкистите и другите двуличници“ (1937 г.)

Доклад и заключително слово на пленума на ЦК на ВКП(б), 3-5 март 1937 г.

Другари!

От докладите и разискванията по тях, изслушани на пленума, се вижда, че ние имаме тук работа със следните три основни факта.

Първо, вредителската и диверсионно-шпионска работа на агентите на чуждите държави, сред които достатъчно активна роля играха троцкистите, засегна в една или в друга степен всички, или почти всички, наши организации, както стопанските, така и административните, и партийните.

Второ, агентите на чуждите държави, в това число и троцкистите, са проникнали не само в низовите организации, но и на някои отговорни постове.

Трето, някои наши ръководни другари, както в центъра, така и по места, не само не съумяха да видят истинското лице на тези вредители, диверсанти, шпиони и убийци, но се оказаха толкова безгрижни, благодушни и наивни, че нерядко сами са съдействали на агентите на чуждите държави да се доберат до едни или други отговорни постове.

Такива са трите безспорни факта, естествено произтичащи от докладите и разискванията по тях.

І

Политическото безгрижие

Как да се обясни, че нашите ръководни другари, които имат богат опит в борбата против всякакъв род антипартийни и антисъветски течения, се оказаха в дадения случай толкова наивни и слепи, че не съумяха да видят истинското лице на враговете на народа, не съумяха да разпознаят вълците в овча кожа, не съумяха да им смъкнат маската?

Може ли да се твърди, че вредителската и диверсионно-шпионска работа на агентите на чуждите държави, действащи на територията на СССР, може да е за нас нещо неочаквано и небивало? Не, това не може да се твърди. За това говорят вредителските актове в разните клонове на народното стопанство през последните 10 години, като се почне от шахтинския период, зафиксирани в официални документи.

Може ли да се твърди, че в последно време у нас не е имало каквито и да било предупредителни сигнали и предупредителни указания относно вредителската, шпионска или терористическа дейност на троцкистко-зиновиевските агенти на фашизма? Не, това не може да се твърди. Такива сигнали имаше, и болшевиките нямат право да забравят за тях.

Злодейското убийство на другаря Киров бе първото сериозно предупреждение, което говореше, че враговете на народа ще двуличничат и, двуличничейки, ще се прикриват под болшевишка, под партийна маска, за да спечелят доверие и да си открият достъп в нашите организации.

Съдебният процес на „Ленинградския център“, както и процесът на „Зиновиев-Каменев“, даде ново обоснование на поуките, които произтичаха от факта на злодейското убийство на другаря Киров.

Съдебният процес на „зиновиевско-троцкисткия блок“ разшири поуките от предишните процеси, показвайки нагледно, че зиновиевците и троцкистите обединяват около себе си всички враждебни буржоазни елементи, че те са се превърнали в шпионска и диверсионно-терористическа агентура на германската тайна полиция, че двуличието и маскировката са единственото средство на зиновиевците и троцкистите за проникване в нашите организации, че бдителността и политическата прозорливост представляват най-сигурното средство за предотвратяване на такова проникване, за ликвидирането на зиновиевско-троцкистката шайка.

Централният комитет на ВКП(б) в своето затворено писмо от 18 януари 1935 година по повод злодейското убийство на другаря Киров решително предупреждаваше партийните организации срещу политическото благодушие и еснафската хаплювщина, В затвореното писмо е казано:

„Трябва да се сложи край на опортюнистическото благодушие, което изхожда от погрешното предположение, че успоредно с растежа на нашите сили врагът ставал все по-кротък и безвреден. Такова предположение е коренно неправилно. То е остатък от десния уклон, който уверява всички и всичко, че враговете тихичко ще допълзят в социализма, че те ще станат в края на краищата истински социалисти. Не подобава на болшевиките да почиват на лаврите си и да бъдат хаплювци. Не благодушие ни е нужно, а бдителност, истинска болшевишка революционна бдителност. Трябва да се помни, че колкото по-безнадеждно е положението на враговете, толкова по-охотно те ще прибягват до крайни средства, като единствени средства на обречените на гибел в тяхната борба против съветската власт. Трябва да помним това и да бъдем бдителни.“

В своето затворено писмо от 29 юли 1936 година по повод шпионско-терористическата дейност на троцкистко-зиновиевския блок Централният комитет на ВКП(б) отново призова партийните организации към максимална бдителност, към умение да разпознават враговете на народа, колкото и добре те да са маскирани. В затвореното писмо се казва:

„Сега, когато е доказано, че троцкистко-зиновиевските изверги обединяват в борбата против съветската власт всички най-озлобени и заклети врагове на трудещите се на нашата страна – шпионите, провокаторите, диверсантите, белогвардейците, кулаците и т. н., когато между тези елементи, от една страна, и троцкистите и зиновиевците – от друга страна, са се заличили всякакви граници – всички наши партийни организации, всички членове на партията трябва да разберат, че бдителността на комунистите е необходима на всеки участък и при всяка обстановка. Неотемлимо качество на всеки болшевик при сегашните условия трябва да бъде умението да разпознава врага на партията, колкото и добре да е маскиран той.“

Значи, сигнали и предупреждения имаше.

Към какво зовяха тези сигнали и предупреждения?

Те зовяха към това, да се ликвидира слабостта на партийно-организационната работа и да се превърне партията в непристъпна крепост, в която да не може да проникне ни един двуличник.

Те зовяха да се сложи край на подценяването на партийно-политическата работа и да се извърши решителен завой към всестранно усилване на тази работа, към усилване на политическата бдителност.

И какво? Фактите показаха, че сигналите и предупрежденията се възприемаха от нашите другари повече от трудно.

За това красноречиво говорят известните на всички факти от областта на кампанията по проверката и подновяването на партийните документи.

Как да се обясни, че тези предупреждения и сигнали не оказаха нужното въздействие?

Как да се обясни, че нашите партийни другари, въпреки своя елит в борбата против антисъветските елементи, въпреки цял ред предупредителни сигнали и предупредителни указания, се оказаха политически късогледи пред лицето на вредителската и шпионско-диверсионна работа на враговете на народа?

Може би нашите партийни другари са станали по-лоши, отколкото бяха по-рано, станали са по-малко съзнателни и дисциплинирани? Не, разбира се, не!

Може би те са почнали да се израждат? Също така не! Такова предположение е лишено от всякакво основание.

Тогава в какво е работата? Откъде такова прозяпване, безгрижие, благодушие, слепота?

Работата е там, че нашите партийни другари, увлечени от стопанските кампании и от колосалните успехи на фронта на стопанското строителство, просто забравиха някои твърде важни факти, които болшевиките нямат право да забравят. Те забравиха един основен факт от областта на международното положение на СССР и не забелязаха два твърде важни факта, които имат пряко отношение към сегашните вредители, шпиони, диверсанти и убийци, които се прикриват зад партийната членска книжка и си слагат маска на болшевики.

ІІ

Капиталистическото обкръжение

Кои са тия факти, които бяха забравили или които просто не бяха забелязали нашите партийни другари?

Те забравиха, че съветската власт е победила само на една шеста част от света, че петте шести от света са владение на капиталистическите държави. Те забравиха, че Съветският съюз се намира в обстановка на капиталистическо обкръжение. У нас е прието да дърдорят за капиталистическото обкръжение, но не искат да се замислят какво нещо е това капиталистическо обкръжение. Капиталистическото обкръжение – това не е празна фраза, то е твърде реално и неприятно явление. Капиталистическо обкръжение – тона значи, че има една страна, Съветският съюз, която е въвела социалистически ред, и има освен това много страни – буржоазните страни, които продължават да водят капиталистически начин на живеене и които окръжават Съветския съюз, очаквайки случай, за да го нападнат, да го разбият или във всеки случай – да подкопаят неговата мощ и да го отслабят.

Този основен факт забравиха нашите другари. А тъкмо той именно и определя основата на взаимоотношенията между капиталистическото обкръжение и Съветския съюз.

Да вземем например буржоазните държави. Наивните хора могат да мислят, че между тях съществуват изключително добри отношения като между държави еднотипни. Но така могат да мислят само наивните хора. В действителност отношенията между тях са повече от далеч да бъдат добросъседски отношения. Доказано е като две и две четири, че буржоазните държави си пращат една друга в тила свои шпиони, вредители, диверсанти, а понякога и убийци, дават им задачата да се загнездят в учрежденията и предприятията на тези държави, да създадат там своя мрежа и „в случай на необходимост“ – да разрушат техния тил, за да ги отслабят и да подкопаят тяхната мощ. Така стои работата в днешно време. Така е било и в миналото. Да вземем например държавите в Европа по времето на Наполеон I. Франция е гъмжала тогава от шпиони и диверсанти от лагера на русите, германците,  австрийците, англичаните. И, обратно, Англия, германските  държави, Австрия, Русия са имали тогава в тила си не по-малко количество шпиони и диверсанти от френския лагер. Агентите на Англия два пъти са устройвали атентати против живота на Наполеон и няколко пъти са вдигали вандейските селяни във Франция против правителството на Наполеон. А какво е представлявало от себе си Наполеоновото правителство? Буржоазно правителство, което задуши Френската революция и запази само тези резултати от революцията, които бяха изгодни за едрата буржоазия. Няма защо да се говори, че Наполеоновото правителство не е оставало длъжно на своите съседи и също е предприемало свои диверсионни  мероприятия.  Така  е било в  миналото, преди 130 години. Така е и сега, 130 години след Наполеон I. Сега Франция и Англия гъмжат от германски шпиони и диверсанти и, обратното, в Германия на свой ред се подвизават англо-френски шпиони и диверсанти. Америка гъмжи от японски шпиони и диверсанти, а Япония – от американски.

Такъв е законът на взаимоотношенията между буржоазните държави.

Пита се, защо буржоазните държави трябва да се отнасят към съветската социалистическа държава по-меко и по-добросъседски отколкото към еднотипните им буржоазни държави? Защо те трябва да пращат в тила на Съветския съюз по-малко шпиони, вредители, диверсанти и убийци, отколкото ги пращат в тила на родствените им буржоазни държави? Откъде сте научили това? Няма ли да бъде по-вярно, от гледна точка на марксизма, да се предположи, че в тила на Съветския съюз буржоазните държави трябва да пращат двойно и тройно повече вредители, шпиони, диверсанти и убийци отколкото в тила на която и да е буржоазна държава?

Не е ли ясно, че докато съществува капиталистическо обкръжение, ще съществуват у нас вредители, шпиони, диверсанти и убийци, пращани в нашия тил от агентите на чуждите държави?

Всичко това нашите партийни другари забравиха, и забравяйки това, те се оказаха сварени неподготвени.

Ето защо шпионско-диверсионната работа на троцкистките агенти на японо-германската тайна полиция се оказа за някои наши другари пълна неочакваност.

ІІІ

Днешният троцкизъм

По-нататък. Водейки борба против троцкистките агенти, нашите партийни другари не забелязаха, пропуснаха да видят, че сегашният троцкизъм вече не е този, който бе, да речем, преди 7-8 години, че троцкизмът и троцкистите претърпяха през това време сериозна еволюция, която коренно измени лицето на троцкизма, че предвид на това и борбата против троцкизма методите на борбата против него трябва да бъдат коренно изменени. Нашите партийни другари не забелязаха, че троцкизмът е престанал да бъде политическо течение в работническата класа, че от политическо течение в работническата класа, каквото той беше преди 7-8 години, троцкизмът се е превърнал в остървена и безпринципна банда от вредители, диверсанти, шпиони и убийци, които действат по нарежданията на разузнавателните органи на чуждите държави.

Какво е политическо течение в работническата класа? Политическо течение в работническата класа – това е такава група или партия, която има своя определена политическа физиономия, платформа, програма, която не крие и не може да крие своите възгледи от работническата класа, а, напротив, пропагандира своите възгледи открито и честно пред очите на работническата класа, не се бои да покаже своето политическо лице пред работническата класа, не се бои да демонстрира своите действителни цели и задачи пред работническата класа, а, напротив, отива с открито лице всред работническата класа, за да я убеди в правотата на своите възгледи. Троцкизмът в миналото, преди 7-8 години, беше едно такова политическо течение в работническата класа, наистина анти-ленинско и затова дълбоко погрешно, но все пак политическо течение.

Може ли да се каже, че сегашният троцкизъм, троцкизмът, да речем, от 1936 г., е политическо течение в работническата класа? Не, това не може да се каже. Защо? Защото днешните троцкисти се боят да покажат пред работническата класа своето истинско лице, боят се да й открият своите действителни цели и задачи, старателно крият от работническата класа своята политическа физиономия, опасявайки се, че ако работническата класа узнае техните действителни намерения, тя ще ги прокълне като хора чужди и ще ги прогони от себе си. С това, собствено, се обяснява, че основният метод на троцкистката работа е сега не откритата и честна пропаганда на своите възгледи сред работническата класа, а маскирането на своите възгледи, раболепното и угодническо възхваляване възгледите на своите противници, фарисейското и фалшиво тъпчене в калта своите собствени възгледи.

В съдебния процес през 1936 г., ако си спомняте, Каменев и Зиновиев решително отричаха наличността у тях на каквато и да било политическа платформа. Те имаха пълната възможност да развият в съдебния процес своята политическа платформа. Обаче те не направиха това, като заявиха, че нямат никаква политическа платформа. Не може да има съмнение, че като отричаха наличността на платформа у тях, и двамата лъжеха. Сега даже и слепите виждат, че те са имали своя политическа платформа. Но защо те отричаха наличността у тях на каквато и да било политическа платформа? Защото те се бояха да открият своето истинско политическо лице, те се бояха да демонстрират своята действителна платформа за реставрация на капитализма в СССР, опасявайки се, че такава платформа ще предизвика в работническата класа отвращение.

В съдебния процес през 1937 г. Пятаков, Радек и Соколников застанаха на друг път. Те не отричаха наличността на политическа платформа у троцкистите и зиновиевците. Те признаха наличността у тях на определена политическа платформа, признаха и я развиха в своите показания. Но я развиха не с цел да призоват работническата класа, да призоват народа към подкрепа на троцкистката платформа, а с цел да я прокълнат и заклеймят като платформа антинародна и антипролетарска. Реставрация на капитализма, ликвидация на колхозите и совхозите, възстановяване системата на експлоатация, съюз с фашистките сили на Германия и Япония за приближаване на войната против Съветския съюз, борба за война и против политиката на мир, териториално разчленяване на Съветския съюз с даване Украйна на германците, а Приморието – на японците, подготвяне на военно поражение на Съветския съюз в случай че го нападнат враждебните държави и, като средство за постигането на тези задачи – вредителство, диверсия, индивидуален терор против ръководителите на съветската власт, шпионаж в полза на японо-германските фашистки сили – такава е развитата от Пятаков, Радек и Соколников политическа платформа на сегашния троцкизъм. Понятно е, че троцкистите не можеха да не крият такава платформа от народа, от работническата класа. И те я криеха не само от работническата класа, но и от троцкистката маса, и не само от троцкистката маса, но даже от ръководната троцкистка върхушка, състояща се от малка групичка хора на брой 30-40 души. Когато Радек и Пятаков поискали разрешение от Троцки да свикат малка конференция на 30-40 троцкисти за информация относно характера на тази платформа. Троцки им забранил това, като казал, че не е целесъобразно да се говори върху действителния характер на платформата даже пред малка групичка троцкисти, тъй като такава „операция“ може да предизвика разцепление.

„Политически деятели“, които крият своите възгледи, своята платформа не само от работническата класа, но и от троцкистката маса, и не само от троцкистката маса, но и от ръководната групичка на троцкистите – такава е физиономията на днешния троцкизъм.

Но от това следва, че днешният троцкизъм не може вече да се нарича политическо течение в работническата класа.

Днешният троцкизъм не е политическо течение в работническата класа, а безпринципна и безидейна банда от вредители, диверсанти, агенти на разузнавателна служби, шпиони, убийци, банда от заклети врагове на работническата класа, действащи като наемници на разузнавателните органи на чужди държави.

Такъв е неоспоримият резултат от еволюцията на троцкизма през последните 7-8 години.

Такава е разликата между троцкизма в миналото и троцкизма в настоящето.

Грешката на нашите партийни другари се състои в това, че те не забелязаха тази дълбока разлика между троцкизма в миналото и троцкизма днес. Те не забелязаха, че троцкистите отдавна вече са престанали да бъдат идейни хора, че троцкистите отдавна вече са се превърнали в пладнешки разбойници, способни на всяка гадост, способни на всяка мерзост, включително до шпионство и пряка измяна към своята родина, само и само да напакостят на съветската държава и на съветската власт. Те не забелязаха това и поради това не съумяха своевременно да се преустроят, за да поведат борбата против троцкистите по нов начин, по-решително.

Ето защо мерзостите на троцкистите през последните години бяха за някои наши партийни другари пълна неочакваност.

По-нататък. Най-сетне, нашите партийни другари не забелязаха, че между сегашните вредители и диверсанти, сред които троцкистките агенти на фашизма играят достатъчно активна роля, от една страна, и вредителите и диверсантите от времето на шахтинския период, ст друга страна, има съществена разлика.

Първо. Шахтинците и хората от промишлената партия бяха открито чужди на нас хора. Това бяха в по-голямата си част бивши собственици на предприятия, бивши управители при старите господари, бивши съдружници в старите акционерни дружества или просто стари буржоазни специалисти, открито враждебни на нас политически. Никой от нашите хора не се съмняваше в истинността на политическото лице на тези господа, пък и самите шахтинци не криеха своето неприязнено отношение към съветския строй. Не може да се каже същото за сегашните вредители и диверсанти, за троцкистите. Сегашните вредители и диверсанти, троцкистите – това са в по-голямата си част хора партийни, с партийна членска книжка в джоба – значи хора формално не чужди. Ако старите вредители вървяха против нашите хора, то новите вредители, напротив, се подмазват пред нашите хора, възхваляват нашите хора, угодничат пред тях, за да спечелят тяхното доверие. Разлика, както виждате, съществена.

Второ. Силата на шахтинците и хората от промишлената партия се състоеше в това, че те притежаваха в по-голяма или по-малка степен необходимите технически знания, докато нашите хора, нямайки такива знания, бяха принудени да се учат от тях. Това обстоятелство даваше на вредителите от шахтинския период голямо предимство, даваше им възможност да вредят свободно и безпрепятствено, даваше им възможност да мамят нашите хора технически. Не е същото със сегашните вредители, с троцкистите. Сегашните вредители нямат никакви технически предимства пред нашите хора. Напротив, технически нашите хора са по-подготвени от сегашните вредители, от троцкистите. През времето от шахтинския период до днес у нас пораснаха десетки хиляди истински технически подковани болшевишки кадри. Могат да се назоват хиляди и десетки хиляди технически пораснали болшевишки ръководители, в сравнение с което всичките тези пятаковци и лившицевци, шестовци и богуславскиевци, мураловци и дробнисовци са празни дърдорковци и ученици от забавачницата от гледна точка на техническата подготовка. В какво се състои тогава силата на сегашните вредители, на троцкистите? Тяхната сила е в партийната членска книжка, в притежаването на партийна членска книжка. Тяхната сила е в това, че партийната членска книжка им дава политическо доверие и им открива достъп във всички наши учреждения и организации. Тяхното предимство се състои в това, че имайки партийни членски книжки и преструвайки се на приятели на съветската власт, те мамеха нашите хора политически, злоупотребяваха с доверието, вредяха тихомълком и съобщаваха нашите държавни секрети на враговете на Съветския съюз. „Предимство“, съмнително по своята политическа и морална ценност, но все пак „предимство“. С това „предимство“ се и обяснява всъщност обстоятелството, че троцкистките вредители, като хора с партийни членски книжки, имащи достъп във всички места на нашите учреждения и организации, се оказаха добре дошли за разузнавателните органи на чуждите държави.

Грешката на някои наши партийни другари се състои в това, че те не забелязаха, не разбраха цялата тази разлика между старите и новите вредители, между шахтинците и троцкистите и като не забелязаха това, не съумяха своевременно да се преустроят с цел да поведат борбата против новите вредители по нов начин.

IV

Опаките страни на стопанските успехи

Такива са основните факти от областта на нашето международно и вътрешно положение, за които забравиха или които не забелязаха много наши партийни другари.

Ето защо нашите хора бяха заварени неподготвени от събитията през последните години в областта на вредителството и диверсиите.

Може да се попита: но защо нашите хора не забелязаха всичко това, защо забравиха те всичко това?

Отгде се взе това забравяне, слепота, безгрижие, благодушие?

Не е ли това органически порок в работата на нашите хора?

Не, това не е органически порок. Това е временно явление, което може да бъде бързо ликвидирано при наличност на известни усилия от страна на нашите хора.

В какво е тогава работата?

Работата е в това, че нашите партийни другари през последните години бяха всецяло погълнати от стопанската работа, те бяха до крайност увлечени от стопанските успехи и – увлечени от цялата тази работа – забравиха всичко друго, зарязаха всичко останало.

Работата е в това, че увлечени от стопанските успехи, те започнаха да виждат в тази работа началото и края на всичко, а на такива неща като международното положение на Съветския съюз, капиталистическото обкръжение, усилването на политическата работа на партията, борбата против вредителството и др. т. – започнаха просто да не обръщат внимание, смятайки, че всичките тези въпроси представляват второстепенна или даже третостепенна работа.

Успехите и постиженията, разбира се, са велико нещо. Нашите успехи в областта на социалистическото строителство са действително огромни. Но успехите, както всичко на тоя свят, имат и своите опаки страни. У хора, които не са врели и кипели в политиката, големите успехи и големите постижения често пораждат безгрижие, благодушие, самодоволство, извънредна самоувереност, възгордяване, самохвалство. Не можете да отречете, че през последно време у нас се навъдиха безбройно много самохвалци. Не е чудно, че в тази обстановка на големи и сериозни успехи в областта на социалистическото строителство се създават настроения на самовъзхваляване, настроения на парадно манифестиране на нашите успехи, създават се настроения на подценяване силите на нашите врагове, настроения на надценяваме своите сили и като следствие от всичко това – появява се политическа слепота.

Тук аз трябва да кажа няколко думи за опасностите, свързани с успехите, за опасностите, свързани с постиженията.

За опасностите, свързани с трудностите, ние знаем от опит. Ето вече няколко години водим борба против такъв род опасности и, трябва да се каже, не без успех. Опасностите, свързани с трудностите, у хора неустойчиви пораждат често настроения на униние, на неверие в своите сили, настроения на песимизъм. И, напротив, там, където се води борба за надвиваме опасностите, произтичащи от трудностите, хората се каляват в тази борба и излизат от борбата действително твърдокаменни болшевики. Такава е природата на опасностите, свързани с трудностите. Такива са резултатите от преодоляването на трудностите.

Но има друг род опасности, опасности, свързани с успехите, опасности, свързани с постиженията. Да, да, другари, опасности, свързани с успехите, с постиженията. Тези опасности се състоят в това, че у хора с малък опит в политиката и неособено много видели в живота обстановката на успехи – успех след успех, постижение след постижение, преизпълняване на планове след преизпълняване – поражда настроение на безгрижие и самодоволство, създава атмосфера на парадни тържества и взаимни поздравления, които убиват чувството на мярка и притъпяват политическия усет, размекват хората и ги тласкат към заспиване на лаврите си.

Не е чудно, че в тази замайваща атмосфера на възгордяване и самодоволство, атмосфера на парадни манифестации и шумни самовъзхвали хората забравят някои съществени факти, които имат първостепенно значение за съдбините на нашата страна, хората започват да не забелязват такива неприятни факти като капиталистическото обкръжение, новите форми на вредителство, опасностите, свързани с нашите успехи, и др. т. Капиталистическо обкръжение? Та това е вятър работа! Какво значение може да има някакво си капиталистическо обкръжение, ако ние изпълняваме и преизпълняваме нашите стопански планове? Нови форми на вредителство, борба против троцкизма? Всичко това са празни работи! Какво значение могат да имат всичките тези дреболии, когато ние изпълняваме и преизпълняваме нашите стопански планове? Партиен устав, изборност на партийните органи, отчетност на партийните ръководители пред партийната маса? Та има ли нужда от всичко това? Струва ли си въобще да се занимаваме с тези дреболии, ако нашето стопанство расте, а материалното положение на работниците и селяните все повече и повече се подобрява? Празни работи са всичко това! Плановете преизпълняваме, партията ни не е лоша, ЦК на партията също не е лош – какъв дявол още ни е нужен? Чудни хора седят там в Москва, в ЦК на партията: измислят някакви си въпроси, мъдруват за някакво си вредителство, сами не спят, на другите не дават да спят…

Ето ви нагледен пример за това, как леко и „просто“ се заразяват от политическа слепота някои наши неопитни другари в резултат на главозамайващото увлечение от стопанските успехи.

Такива са опасностите, свързани с успехите, с постиженията.

Такива са причините, поради които нашите партийни другари, увлечени от стопанските успехи, забравиха фактите от международен и вътрешен характер, които имат съществено значение за Съветския съюз, и не забелязаха цял ред опасности, които окръжават нашата страна.

Такива са корените на нашето безгрижие, склонност към забравяне, благодушие, политическа слепота.

Такива са корените на недостатъците в нашата стопанска и партийна работа.

V

Нашите задачи

Как да ликвидираме тези недостатъци на нашата работа? Какво е нужно да направим за това? Необходимо е да осъществим следните мерки:

1) Необходимо е преди всичко да се насочи вниманието на нашите партийни другари, затънали в „текущите въпроси“ на това или онова ведомство, към големите политически въпроси от международен и вътрешен характер.

2) Необходимо е да се издигне политическата работа на нашата партия на нужната висота, като се постави на първо място задачата за политическото просвещаване и болшевишката закалка на партийните, съветските и стопанските кадри-

3) Необходимо е да се разяснява на нашите партийни другари, че стопанските успехи, значението на които безспорно е много голямо и към които ще се стремим и занапред ден след ден, година след година – все пак не изчерпват цялата работа на нашето социалистическо строителство.

Да се разяснява, че опаките страни, свързани със стопанските успехи и изразяващи се в самодоволство, безгрижие, в притъпяване на политическия усет, могат да бъдат ликвидирани само в случай че стопанските успехи се съчетават с успехите на партийното строителство и с разгърнатата политическа работа на нашата партия.

Да се разяснява, че самите стопански успехи, тяхната трайност и продължителност зависят изцяло и напълно от успехите на партийно-организационната и партийно-политическата работа, че без това условие стопанските успехи могат да се окажат построени на пясък.

4) Необходимо е да се помни и никога да не се забравя, че капиталистическото обкръжение е основният факт, който определя международното положение на Съветския съюз.

Да се помни и никога да не се забравя, че докато има капиталистическо обкръжение – ще има и вредители, диверсанти, шпиони, терористи, пращани в тила на Съветския съюз от разузнавателните органи на чуждите държави, да се помни това и да се води борба против онези другари, които подценяват значението на факта на капиталистическото обкръжение, които подценяват силите и значението на вредителството.

Да се разяснява на нашите партийни другари, че никакви стопански успехи, колкото и големи да са те, не могат да анулират факта на капиталистическото обкръжение и произтичащите от този факт резултати.

Да се вземат необходимите мерки, щото нашите другари, партийни и безпартийни болшевики, да имат възможност да се запознават с целите и задачите, с практиката и техниката на вредителско-диверсионната и шпионската работа на чуждестранните разузнавателни органи.

5) Необходимо е да се разясни на нашите партийни другари, че троцкистите, които представляват активни елементи на диверсионно-вредителската и шпионска работа на чуждестранните разузнавателни органи, отдавна вече са престанали да бъдат политическо течение в работническата класа, че те отдавна вече са престанали да служат на каквато и да била идея, съвместима с интересите на работническата класа, че те са се превърнали в безпринципна и безидейна банда от вредители, диверсанти, шпиони, убийци, работещи като наемници на чуждестранните разузнавателни органи.

Да се разясни, че в борбата против днешния троцкизъм сега са нужни не старите методи, не методите на дискусиите, а нови методи, методите на изкореняването и смазването.

6) Необходимо е да се разясни на нашите партийни другари разликата между днешните вредители и вредителите от шахтинския период, да се разясни, че ако вредителите от шахтинския период мамеха нашите хора в техниката, използвайки тяхната техническа изостаналост, днешните вредители, които притежават партийна членска книжка, мамят нашите хора с помощта на политическото доверие към тях като към членове на партията, използвайки политическото безгрижие на нашите хора.

Необходимо е да се допълни старият лозунг за овладяването на техниката, който съответстваше на периода на шахтинските времена, с нов лозунг за политическото възпитание на кадрите, за усвояването на болшевизма и ликвидирането на нашата политическа доверчивост, лозунг, който напълно съответства на сега преживявания период.

Могат да попитат: нима не можеше преди десет години, в периода на шахтинските времена, да се дадат наведнъж и двата лозунга, и първият лозунг за овладяването на техниката, и вторият лозунг за политическото възпитание на кадрите? Не, не можеше. У нас, в болшевишката партия, работите не се вършат така. В преломни моменти на революционното движение всякога се издига един основен лозунг като възлов, така че хванали се за него, да изтеглим чрез него цялата верига. Ленин така ни учеше: намерете основното звено във веригата на нашата работа, хванете се за него и го теглете, за да изтеглите чрез него цялата верига и да вървите напред. Историята на революционното движение показва, че тази тактика е единствено правилната тактика. В шахтинския период слабостта на нашите хора беше в тяхната техническа изостаналост. Не политическите, а техническите въпроси съставляваха тогава за нас слабото място. Що се отнася до нашите политически отношения към тогавашните вредители, те бяха съвършено ясни, като отношения на болшевики към политически чужди хора. Тази наша техническа слабост ние ликвидирахме с това, че дадохме лозунга за усвояване на техниката и възпитахме през изтеклия период десетки и стотици хиляди технически подготвени болшевишки кадри. Друго е положението сега, когато имаме вече технически подготвени болшевишки кадри и когато в ролята на вредители излизат не открито чужди хора, нямащи при това никакви технически предимства в сравнение с нашите хора, а хора, които притежават партийна членска книжка и които се ползват с всичките права на членове на партията. Сега слабостта на нашите хора е не техническата изостаналост, а политическото безгрижие, сляпото доверие към хора случайно получили партийна членска книжка, липсата на проверяване на хората не по техните политически декларации, а по резултатите от тяхната работа. Сега възловият въпрос за нас е не ликвидацията на техническата изостаналост на нашите кадри, защото тя в основни линии е вече ликвидирана, а ликвидацията на политическото безгрижие и политическата доверчивост към вредителите, случайно получили партийна членска книжка.

Такава е коренната разлика между възловия въпрос в борбата за кадрите през периода на шахтинските времена и възловия въпрос в настоящия период.

Ето защо ние не можехме и не трябваше преди десет години да даваме изведнъж двата лозунга, и лозунга за овладяването на техниката, и лозунга за политическото възпитание на кадрите.

Ето защо сега е необходимо да допълним стария лозунг за усвояването на техниката с нов лозунг за овладяването на болшевизма, за политическото възпитание на кадрите и за ликвидацията на нашето политическо безгрижие.

7) Необходимо е да се разбие и захвърли гнилата теория, според която с всяко наше напредване класовата борба у нас трябвало уж все повече и повече да затихва, че с увеличаването на нашите успехи класовият враг ставал уж все по-кротък и по-кротък.

Това е не само гнила теория, но и опасна теория, защото тя приспива нашите хора, вкарва ги в капан, а на класовия враг дава възможност да се съвземе за борба против съветската власт.

Напротив, колкото повече ще напредваме, колкото повече ще имаме успехи, толкова повече ще се озлобяват остатъците от разбитите експлоататорски класи; толкова по-скоро те ще преминават към по-остри форми на борба, толкова повече те ще пакостят на Съветската държава, толкова повече те ще се залавят за най-отчаяните средства на борба като последни средства на обречени на гибел.

Трябва да се има предвид, че остатъците от разбитите класи в СССР не са сами. Те имат пряката поддръжка на нашите врагове вън от границите на СССР. Погрешно би било да се мисли, че сферата на класовата борба се ограничава в границите на СССР. Ако единият край на класовата борба има своето действие в рамките на СССР, другият й край води в обкръжаващите ни буржоазни държави. Това не могат да не знаят остатъците от разбитите класи. И именно защото знаят това, те и занапред ще продължават своите отчаяни атаки.

Така ни учи историята. Така ни учи ленинизмът.

Необходимо е да помним всичко това и да бъдем нащрек.

8) Необходимо е да се разбие и отхвърли и друга една гнила теория, която говори, че не можел да бъде вредител този, който не винаги вреди и който, макар понякога, показва успехи в своята работа.

Тази странна теория разкрива наивността на своите автори. Нито един вредител няма да вреди през всичкото време, ако той не иска да бъде демаскиран в най-кратък срок. Напротив, истинският вредител трябва отвреме-навреме да показва успехи в своята работа, защото това е единственото средство да се запази като вредител, да спечели доверие и да продължава своята вредителска работа.

Аз мисля, че този въпрос е ясен и не се нуждае от по-нататъшни разяснения.

9) Необходимо е да се разбие и отхвърли трета една гнила теория, която говори, че систематическото изпълняване на стопанските планове свеждало уж до нула вредителството и резултатите от вредителството.

Подобна теория може да преследва само една цел: да погъделичка служебното самолюбие на нашите администратори, да ги успокои и да отслаби борбата им против вредителството.

Какво значи – „систематическо изпълняване на нашите стопански планове“?

Първо, доказано е, че всички наши стопански планове са под възможните, понеже те не вземат предвид огромните резерви и възможности, които се таят в недрата на нашето народно стопанство.

Второ, сумарното изпълняване на стопанските планове общо за отделните народни комисариати още не значи, че по някои твърде важни отрасли плановете също се изпълняват. Напротив, фактите говорят, че цял ред народни комисариати, които са изпълнили и даже преизпълнили годишните стопански планове, систематически не изпълняват плановете по някои твърде важни отрасли на народното стопанство.

Трето, не може да има съмнение, че ако вредителите не бяха демаскирани и изхвърлени вън, изпълнението на стопанските планове би било в далеч по-лошо положение, нещо, което би трябвало да помнят късогледите автори на разглежданата теория.

Четвърто, вредителите обикновено избират за време на главната своя вредителска работа не периода на мирно време, а периода на навечерие на война или на самата война. Да допуснем, че ние бихме се оставили да бъдем приспани от гнилата теория за „систематическото изпълняване на стопанските планове“ и не закачахме вредителите. Представляват ли си авторите на тази гнила теория каква колосална вреда биха нанесли на нашата държава вредителите в случай на война, ако бихме ги оставили в недрата на нашето народно стопанство под сянката на гнилата теория за „систематическото изпълняване на стопанските планове“.

Не е ли ясно, че теорията за „систематическото изпълняване на стопанските планове“ е теория, изгодна за вредителите?

10) Необходимо е да се разбие и отхвърли четвъртата гнила теория, която говори, че стахановското движение било уж основното средство за ликвидиране на вредителството.

Тази теория е измислена с цел – под шума на дърдоренето за стахановците и стахановското движение да се отклони ударът от вредителите.

Др. Молотов в своя доклад демонстрира цял ред факти, които говорят как троцкистките и нетроцкистки вредители в Кузбас и в Донбас, злоупотребявайки с доверието на нашите  политически безгрижни другари, систематически са водели за носа стахановците, туряли са им пръти в колелата, изкуствено са създавали цял ред препятствия за тяхната успешна работа и са сполучили най-сетне да разстроят тяхната работа. Какво мотат да направят стахановците сами, ако вредителското ръководене на капиталното строителство, да речем в Донбас, е довело до пълно несъответствие между подготвителните работи за добиването на каменни въглища, които изостават от темповете, и всички други работи? Не е ли ясно, че самото стахановско движение се нуждае от реална помощ от наша страна против всевъзможните машинации на вредителите, за да тласне то напред работата и да изпълни своята велика мисия? Не е ли ясно, че борбата против вредителството, борбата за ликвидирането на вредителството, обуздаването на вредителството е необходимо условие, за да може стахановското движение да се развие във всичката си сила?

Аз мисля, че този въпрос е също така ясен и не се нуждае от по-нататъшни разяснения.

11) Необходимо е да се разбие и отхвърли петата гнила теория, която говори, че троцкистките вредители нямали повече резерви и че те използвали своите последни кадри.

Това е невярно, другари. Такава теория са могли да измислят само наивни хора. Троцкистките вредители имат свои резерви. Те се състоят преди всичко от остатъците на разбитите експлоататорски класи в СССР. Те се състоят от цял ред групи и организации вън от границите жа СССР, враждебни на Съветския съюз.

Да вземем например троцкисткия контрареволюционен IV интернационал, двете трети от който са шпиони и диверсанти. Какво е това, ако не резерв? Нима не е ясно, че този шпионски интернационал ще отделя кадри за шпионско-вредителската работа на троцкистите?

Или още, да вземем например групата на пройдохата Шефло в Норвегия, която приюти у себе си обершпионина Троцки и му помагаше да пакости на Съветския съюз. Какво е тази група, ако не резерв? Кой може да отрече, че тази контрареволюционна група ще оказва и занапред услуги на троцкистките шпиони и вредители?

Или още, да вземем например друга една група на такъв също пройдоха като Шефло, групата на Суварин във Франция. Какво е тя, ако не резерв? Нима може да се отрича, че тази група мошеници също така ще помага на троцкистите в тяхната шпионско-вредителска работа против Съветския съюз?

А всичките ония господа в Германия, разните там рутфишерци, масловци, урбансовци, които са продали душата и тялото си на фашистите – какво са те, ако не резерв за троцкистката шпионско-вредителска работа?

Или например известната орда от писатели в Америка начело  с известния мошеник Истман, всички тия разбойници на перото, които се препитават от това – да клеветят работническата класа на СССР какво са те, ако не резерв за троцкизма?

Не, трябва да се отхвърли тази гнила теория, че троцкистите уж използват последните си кадри.

12) Най-сетне, необходимо е да се разбие и отхвърли още една гнила теория, която говори, че тъй като ние, болшевиките, сме много, а вредителите малко, тъй като нас, болшевиките, ни поддържат десетки милиони хора, а троцкистките вредители само единици и десетици, то ние, болшевиките, бихме могли да не обръщаме внимание на някаква си групичка от вредители.

Това е невярно, другари. Тази повече от странна теория е измислена, за да утеши някои наши ръководни другари, които се провалиха в работата поради своето неумение да се борят против вредителството, и за да приспи тяхната бдителност, да им позволи да спят спокойно.

Че троцкистките вредители са поддържани от единици, а болшевиките от десетки милиони хора, това наистина е вярно. Но от това съвсем не следва, че вредителите не могат да нанесат на нашето дело най-сериозна вреда. За да се напакости и навреди, съвсем не се иска голямо количество хора. За да се построи Днепрострой, трябва да се поставят в действие десетки хиляди работници. А за да се вдигне той във въздуха – за това се искат може би няколко десетки човека, не повече. За да се спечели едно сражение във време на война – за това може да са нужни няколко корпуса червеноармейци. А за да се провали този успех на фронта, достатъчни са няколко души шпиони негде в щаба на армията или даже в щаба на дивизия, които могат да откраднат оперативния план и да го предадат на противника. За да се построи голям железопътен мост, са нужни хиляди хора. Но за да се вдигне той във въздуха – за това са достатъчни само няколко души. Такива примери би могло да се приведат десетки и стотици.

Значи не бива да се утешаваме с това, че ние сме много, а те, троцкистките вредители, са малко.

Трябва да постигнем положението, че тях, троцкистките вредители, съвсем да ги няма в нашите редове.

Така стои работата с въпроса, как да ликвидираме недостатъците на нашата работа, които са общи за всичките наши организации, както стопански и съветски, тъй и административни и партийни.

Такива са мерките, които са необходими, за да ликвидираме тези недостатъци.

Колкото се отнася специално до партийните организации и до недостатъците в тяхната работа, то върху мерките за ликвидирането на тези недостатъци достатъчно е казано в представената ви за разглеждане проекторезолюция. Аз мисля поради това, че не е необходимо да се разпростирам тук върху тази страна на въпроса.

Бих искал само да кажа няколко думи по въпроса за политическата подготовка и усъвършенстване на нашите партийни кадри.

Аз мисля, че ако ние успеем, ако ние съумеем по такъв начин да подготвим идеологически и да калим политически нашите партийни кадри отдолу догоре, че те да могат свободно да се ориентират във вътрешната и международна обстановка, ако ние съумеем да ги направим напълно зрели ленинисти, марксисти, способни да решават без сериозни грешки въпросите по ръководството на страната, ние бихме разрешили с това девет десети от всички наши задачи.

Как стои работата с ръководния състав на нашата партия?

В състава на нашата партия, ако се имат предвид нейните ръководни слоеве, има около 3-4 хиляди висши ръководители. Това, бих казал, е генералитетът на нашата партия.

По-нататък идат 30-40 хиляди средни ръководители. Това е нашето партийно офицерство.

По-нататък идат 100-150 хиляди низш партиен команден състав. Това е, така да се рече, нашето партийно подофицерство.

Да се издигне идеологическото равнище и политическата закалка на тия командни кадри, да се влеят в тези кадри свежи сили, които чакат своето издигане, и да се разшири по такъв начин съставът на ръководните кадри – ето задачата.

Какво се иска за това?

Преди всичко необходимо е да се предложи на нашите партийни ръководители, от секретарите на ядките до секретарите на областните и републиканските партийни организации, да си подберат в течение на известен период по двама души, по двама партийни дейци, способни да бъдат техни действителни заместници. Могат да кажат: но отгде да ги вземем по двама заместници за всеки, нямаме такива хора, нямаме съответни дейци. Това е невярно, другари. Хора способни, хора талантливи ние имаме десетки хиляди. Трябва само да се знаят и своевременно да се издигат, за да не застояват на старото място и да не почнат да гният. Търсете и ще намерите.

По-нататък. За партийно обучаване и за допълнителна подготовка на секретарите на ядки необходимо е да се създадат във всеки областен център четиримесечни „Партийни курсове“. В тези курсове трябва да се пращат секретарите на всички първични партийни организации (ядки), а подир това, след като те свършат курсовете и се върнат по местата си – техните заместници и най-способните членове на първичните партийни организации.

По-нататък. За допълнителна политическа подготовка на първите секретари на районните организации необходимо е да се създадат из СССР, да речем, в десетина най-важни центрове, осеммесечни „Ленински курсове“. В тези курсове трябва да се пращат първите секретари на районните и окръжни партийни организации, а подир това, след като те свършат курсовете и се върнат по местата си – техните заместници и най-способните членове на районните и окръжните организации.

По-нататък. За допълнителна идеологическа подготовка и за политическо усъвършенстване на секретарите на градските организации необходимо е да се създадат при ЦК на ВКП(б) шестмесечни „Курсове по историята и политиката на партията“. В тези курсове следва да се пращат първите или вторите секретари на градските организации, а подир това, след като те свършат курсовете и се върнат по местата си най-способните членове на градските организации.

Най-сетне, необходимо е да се създаде при ЦК на ВКП(б) шестмесечно „Съвещание по въпросите на вътрешната и международната политика“. Тук трябва да се пращат първите секретари на областните и краеви организации и на централните комитети на националните комунистически, партии. Тези другари трябва да дадат не една, а няколко смени, способни да заменят ръководителите на Централния комитет на нашата партия. Това е необходимо и това трябва да бъде направено.

Аз свършвам, другари.

Ние изложихме по този начин основните недостатъци на нашата работа както тия, които са общи за всички наши организации, стопански, административни и партийни, така и тия, които са свойствени специално само на партийните организации, недостатъци, които се използуват от враговете на работническата класа за тяхната диверсионно-вредигелска и шпионско-терористическа работа.

Ние набелязахме по-нататък основните мероприятия, които са необходими, за да се ликвидират тези недостатъци и да се обезвредят диверсионно-вредителските и шпионско-терористическите акции на троцкистко-фашистките агенти на чуждестранните разузнавателни органи.

Пита се, можем ли да осъществим всичките тези мероприятия, имаме ли за това всички необходими възможности?

Безусловно, можем. Можем, тъй като ние имаме на наше разположение всички средства, които са необходими, за да се осъществят тези мероприятия.

Какво не ни достига?

Не ни достига само едно: готовност да ликвидираме своето собствено безгрижие, своето собствено благодушие, своето собствено политическо късогледство.

Това е, което ни пречи.

Но нима ние не ще съумеем да се отървем от тази смешна и идиотска болест, ние, които съборихме капитализма, построихме в основни линии социализма и издигнахме великото знаме на световния комунизъм?

Ние нямаме основания да се съмняваме, че безусловно ще се отървем от нея, ако, разбира се, поискаме това. Ще се отървем не просто, а по болшевишки, истински.

И когато се отървем от тази идиотска болест, ние можем да кажем с пълна увереност, че не са страшни за нас никакви врагове, нито вътрешни, нито външни, че не са страшни за нас техните атаки, защото ние ще ги разбиваме занапред също така, както ги разбиваме сега, както ги разбивахме в миналото.

 

ЗАКЛЮЧИТЕЛНО СЛОВО

Другари!

Аз говорих в своя доклад върху основните въпроси на обсъжданата работа. Разискванията показаха, че у нас има сега пълна яснота, има разбиране на задачите и има готовност да се ликвидират недостатъците на нашата работа. Но разискванията показаха също така, че има известни конкретни въпроси на нашата организационно-политическа практика, по която у нас няма още напълно ясно разбиране. Такива въпроси аз наброих седем.

Позволете да кажа няколко думи по тези въпроси.

1) Сега, трябва да се предполага, всички разбраха, осъзнаха, че прекомерното увличане от стопанските кампании и от стопанските успехи при недооценяване и забравяне на партийно-политическите въпроси води в задънена улица. Необходимо е значи да се насочи вниманието на партийните дейци към партийно-политическите въпроси, та стопанските успехи да се съчетават и да вървят редом с успехите на партийно-политическата работа.

Как практически да се осъществи задачата за засилване партийно-политическата работа, задачата за освобождаване партийните организации от стопанските дреболии? Както се вижда от разискванията, някои другари са наклонни да правят от това неправилния извод, че сега ще трябва съвсем да се отдръпнем от стопанската работа. Най-малкото имаше гласове: ех, сега, слава богу, ще се освободим от стопанските работи, сега може да се заемем и с партийно-политическа работа. Правилен ли е този извод? Не, не е правилен. Когато нашите партийни другари, увличайки се от стопанските успехи, изоставяха политиката, това беше крайност, която ни струва големи жертви. Ако сега някои наши другари, заемайки се с усилването на партийно-политическата работа, намислят да се отдръпнат от стопанството, то това ще бъде друга крайност, която ще ни струва не по-малко жертви. Не бива да се хвърляме от една крайност в друга. Не бива да се отделя политиката от стопанството. Ние не можем да се отдръпнем от стопанството също така, както не можем да се отдръпнем от политиката. За удобство при изучаването, хората обикновено методологически отделят въпросите на стопанството от въпросите на политиката. Но това се върши само методологически, изкуствено, само за удобство при изучаването. В живота, напротив, политиката и стопанството на практика са неделими. Те съществуват заедно и действат заедно. И този, който мисли да отдели в нашата практическа работа стопанството от политиката, да усили стопанската работа в ущърб на политическата работа или, обратното, да усили политическата работа в ущърб на стопанската работа – той непременно попада в задънена улица.

Смисълът на известния пункт от проекторезолюцията за освобождаването на партийните организации от стопанските дреболии и за усилването на партийно-политическата работа се състои не в отдръпване от стопанската работа и от стопанското ръководство, а само в това, да не се допуска повече практиката на изместване и обезличаване на стопанските органи, в това число и особено на селскостопанските органи, от нашите партийни организации. Необходимо е значи да се усвои методът на болшевишкото ръководене на стопанските органи, който се състои в това, систематически да се помага на тия органи, систематически да се укрепват те и да се ръководи стопанството не мимо тези органи, а чрез тях. Нужно е да се дадат на стопанските органи и преди всичко на селскостопанските органи най-добри хора, нужно е да се комплектуват тези органи от нови най-добри дейци, способни да изпълняват възложените им задачи. Само като бъде извършена тази работа, ще може да се разчита партийните организации да бъдат напълно освободени от стопанските дреболии. Ясно е, че тая работа е сериозна и изисква известно време. Но докато това не бъде направено, на партийните организации ще се наложи и по-нататък, за определен кратък срок, да се занимават отблизо със селскостопанските работи, с всичките им дреболии, с оранта, сеитбата, жътвата и т. н.

2) Две думи за вредителите, диверсантите, шпионите и т. н. Сега, мисля, за всички е ясно, че сегашните вредители и диверсанти, с какъвто флаг и да се маскират, с троцкистки или с бухарински, отдавна вече са престанали да бъдат политическо течение в работническото движение, че те са се превърнали в безпринципна и безидейна банда от професионални вредители, диверсанти, шпиони, убийци. Ясно е, че тези господа ще трябва да бъдат смазвани и изкоренявани безпощадно като врагове на работническата класа, като изменници на нашата родина. Това е ясно и не изисква по-нататъшни разяснения.

Но ето въпрос: как практически да се осъществи задачата да се смажат и изкоренят японо-германските агенти на троцкизма? Значи ли това, че трябва да се бият и изкореняват не само действителните троцкисти, но и тези, които някога са се колебали към страната на троцкизма, а след това, отдавна вече, са се отдръпнали от троцкизма, не само тези, които действително са троцкистки вредителски агенти, но и тези, които са имали някога случай да минат по улицата, по която е минавал някога този или онзи троцкист? Във всеки случай тук, на пленума, се чуваха такива гласове. Може ли да се счита такова тълкуване на резолюцията за правилно? Не, не може да се счита за правилно. По този въпрос, както и по всички други въпроси, е необходим индивидуален, диференциран подход. Не може да се стрижат всички под един гребен. Такъв безразборен подход може само да увреди на борбата против действителните троцкистки вредители и шпиони.

Сред нашите отговорни другари има известен брой бивши троцкисти, които отдавна вече са скъсали с троцкизма и водят борба против троцкизма не по-лошо, а по-добре от някои наши уважаеми другари, които не са имали случай да се колебаят към страната на троцкизма. Би било глупаво да черним сега такива другари.

Сред нашите другари има и такива, които идеологически всякога са били против троцкизма, но въпреки това поддържали са лична връзка с отделни троцкисти, която те не закъсняха да ликвидират, щом като им стана ясна практическата физиономия на троцкизма. Не е добре, разбира се, че те скъсаха своята лична приятелска връзка с отделни троцкисти не веднага, а със закъснение. Но би било глупаво да туряме такива другари в един кюп с троцкистите.

3) Какво значи – правилно да се подбират дейците и правилно да се разпределят те на работа?

Това значи да се подбират дейците, първо, по политически признак, т. е. по това, заслужават ли те политическо доверие, и, второ – по делови признак, т. е. по това, годни ли са те за такава и такава конкретна работа.

Това значи да не се превръща деловият подход в псевдоделови подход, когато хората се интересуват от деловите качества на дейците, но не се интересуват от тяхната политическа физиономия.

Това значи да не се превръща политическият подход в единствен и изчерпващ подход, когато хората се интересуват от политическата физиономия на дейците, но не се интересуват от техните делови качества.

Може ли да се каже, че това болшевишко правило се изпълнява от нашите партийни другари? За съжаление, това не може да се каже. Тук, в пленума, вече се говори по това. Но не се каза всичко. Работата е там, че това изпитано правило се нарушава в нашата практика на всяка крачка, и при това най-грубо. Най-често се подбират дейците не по обективни признаци, а по признаци случайни, субективни, еснафски. Най-често подбират измежду тъй наричаните познати, приятели, земляци, лично предани хора, майстори във възхваляването на своите шефове – без оглед на тяхната политическа и делова годност.

Ясно е, че вместо ръководна група от отговорни дейци получава се семейство от близки хора, съдружие, членовете на което се стараят да живеят в мир, да не се обиждат един друг, да не изнасят кирливите си ризи, да се възхваляват един друг и отвреме-навреме да изпращат в центъра празни и докарващи втръсване рапорти за успехи.

Не е трудно да се разбере, че в такава семейна обстановка не може да става дума нито за критика на недостатъците в работата, нито за самокритика на ръководителите на работата.

Ясно е, че такава семейна обстановка създава благоприятна среда за създаване на угодници, на хора, лишени от чувство на собствено достойнство и затова нямащи нищо общо с болшевизма.

Да вземем например Мирзоян и Вайнов. Първият от тях е секретар на краевата партийна организация на Казахстан, вторият – секретар на Ярославската областна партийна организация. Тези хора в нашата среда са не от последните работници. А как си подбират те работници? Първият е домъкнал със себе си в Казахстан от Азербайджан и Урал, където по-рано работеше, 30-40 „свои“ хора и ги е настанил на отговорни постове в Казахстан. Вторият е домъкнал със себе си в Ярославл от Донбас, където той по-рано работеше, над десетина също „свои“ хора и ги е настанил също на отговорни постове. Има си значи Мирзоян своя чета. Има си такава и Вайнов. Нима не е могло да се подберат работници измежду местните хора, ръководейки се от известното болшевишко правило за подбора и разпределянето на хората? Разбира се, могло е. Защо те не са направили това? Защото те нарушават болшевишкото правило за подбора на работниците, което изключва възможността за еснафски подход, изключва възможността за подбор на работници по признака на семейността и съдружничеството. Освен това, подбирайки си за работници лично предани хора, тези другари са искали, вижда се, да си създадат обстановка на известна независимост както по отношение на местните хора, така и по отношение на ЦК на партията. Да допуснем, че Мирзоян и Вайнов по силата на едни или други обстоятелства бъдат преместени от местата на сегашната им работа в някои други места. Как трябва да постъпят те в такъв случай по отношение на своите „опашки“? Нима те ще трябва отново да ги помъкнат в новите места на своята работа?

Ето до какъв абсурд довежда нарушаването на болшевишкото правило за правилния подбор и разпределение на работниците.

4) Какво значи да се проверяват работниците, да се проверява изпълнението на задачите?

Да се проверяват работниците, значи да се проверяват те не по обещанията и декларациите им, а по резултатите от тяхната работа.

Да се проверява изпълнението на задачите, значи да се проверяват те не само в канцелариите и не само по формалните отчети, но преди всичко да се проверяват на мястото на работата, по фактическите резултати от изпълнението.

Нужна ли е въобще такава проверка? Безусловно, нужна е. Нужна е, първо, защото само такава проверка дава възможност да се опознае деецът, да се определят неговите действителни качества. Нужна е, второ, защото само такава проверка дава възможност да се определят достойнствата и недостатъците на изпълнителния апарат. Нужна е, трето, защото само такава проверка дава възможност да се определят достойнствата и недостатъците на самите задачи.

Някои другари мислят, че да се проверяват хората може само отгоре, когато ръководителите проверяват ръководените по резултатите от тяхната работа. Това е невярно. Проверката отгоре, разбира се, е нужна като една от действителните мерки за проверяване на хората и изпълнението на задачите. Но проверяването отгоре далеч още не изчерпва цялата работа по проверяването. Съществува още и друг род проверяване, проверяване отдолу, когато масите, когато ръководените проверяват ръководителите, отбелязват техните грешки и посочват пътищата за поправянето им. Този род проверка е един от най-действените способи за проверяване на хората.

Партийните маси проверяват своите ръководители в събранията на активите, в конференциите, в конгресите чрез изслушване на техните отчети, по пътя на критиката? на недостатъците, най-сетне, по пътя на избирането или неизбирането в ръководните органи на тези или онези ръководни другари. Точното провеждане на демократическия централизъм в партията, както това изисква уставът на нашата партия, безусловната изборност на партийните органи, правото за предлагане и за отвод на кандидатите, тайното гласуване, свободата на критиката и самокритиката – всички тези и подобните на тях мерки е необходимо да се прилагат между другото и за да се улесни проверката и контролът на ръководителите на партията от страна на партийните маси.

Безпартийните маси проверяват своите стопански, синдикални и други ръководители в събранията на безпартийните активи, в масовите съвещания от всякакъв род, където те обсъждат отчетите на своите ръководители, критикуват недостатъците и набелязват пътищата за поправянето им.

Най-сетне, народът проверява ръководителите на страната във време на избиране органите на властта в Съветския съюз чрез общо, равно, пряко и тайно гласуване.

Задачата се състои в това – да се съедини проверката отгоре с проверката отдолу.

5) Какво значи да се обучават кадрите, като се учат от своите собствени грешки?

Ленин учеше, че добросъвестното разкриване грешките на партията, изучаването на причините, които са породили тия грешки, и набелязването на пътищата, необходими за поправянето на тези грешки, е едно от най-сигурните средства за правилното обучаване и възпитаване на партийните кадри, за правилното обучаване и възпитаване на работническата класа и на трудещите се маси. Ленин казва:

„Отношението на политическата партия към своите грешки е един от най- важните и най-верните критерии за сериозността на партията и за това, че тя изпълнява на дело задълженията си към своята класа и към трудещите се маси. Открито да се признае грешката, да се разкрият нейните причини, да се анализира обстановката, която я е породила, да се обсъдят внимателно средствата за поправянето на грешката – ето това е признак на сериозна партия, ето това е изпълняване на своите задължения от нея, ето това е възпитаване и обучаване на класата, а след това и на масата.“

Това значи, че дълг на болшевиките е не замазване на своите грешки, не клинчене от въпроса за своите грешки, както това става у нас често, а честното и открито признаване на своите грешки, честното и открито набелязване на пътищата за поправянето на тези грешки, честното и открито поправяне на своите грешки.

Аз не бих казал, че много от нашите другари с удоволствие биха се заели с тая работа. Но болшевиките, ако те действително искат да бъдат болшевики, трябва да намерят в себе си мъжество открито да признаят своите грешки, да разкрият причините им, да набележат пътищата за поправянето им и с това да помогнат на партията да даде на кадрите правилно обучение и правилно политическо възпитание. Защото само по този път, само в обстановката на открита и честна самокритика може да се възпитат действително болшевишки кадри, може да се възпитат действително болшевишки вождове.

Два примера, които показват правилността на тезата на Ленин. Да вземем например нашите грешки по колхозното строителство. Вие си спомняте сигурно 1930 година, когато нашите партийни другари мислеха да разрешат извънредно сложния въпрос за преминаването на селячеството към изграждане на колхози в течение на някакви си 3-4 месеца и когато Централният комитет на партията се видя принуден да възпре увличащите се другари. Това беше един от най-опасните периоди в живота на нашата партия. Грешката се състоеше в това, че нашите партийни другари забравиха за доброволността на колхозното строителство, забравиха, че селяните не могат да бъдат насочени по колхозен път чрез административен натиск, забравиха, че колхозното строителство изисква не няколко месеца, а няколко години грижлива и обмислена работа. Те забравиха това и не искаха да признаят своите грешки. Вие навярно помните, че указанието на ЦК за главозамайването от успехите и за това – нашите другари по места да не избързват напред, игнорирайки реалната обстановка, бе посрещнато на нож. Но това не спря ЦК да отиде против течението и да насочи нашите партийни другари по правилния път. И какво? Сега е ясно за всички, че партията постигна своето, насочи нашите партийни другари по правилния път. Сега ние имаме десетки хиляди великолепни селски кадри за колхозното строителство и за колхозното ръководство. Тези кадри се обучаваха и възпитаха чрез опита от грешките на 1930 година. Но ние не бихме имали сега тези кадри, ако партията не беше осъзнала тогава своите грешки и не беше ги поправила своевременно.

Друг пример, вече от областта на промишленото строителство. Аз имам предвид нашите грешки в периода на шахтинското вредителство. Нашите грешки се състояха в това, че ние не си давахме сметка за цялата опасност от техническата изостаналост на нашите кадри в промишлеността, ние се примирявахме с тази изостаналост и мислехме да развием широко социалистическо промишлено строителство с помощта па враждебно настроени специалисти, обричайки нашите стопански кадри на ролята на лоши комисари при буржоазните специалисти. Вие помните сигурно как неохотно нашите стопански кадри признаваха тогава своите грешки, как неохотно признаваха те своята техническа изостаналост и колко трудно усвояваха лозунга „да овладеем техниката“. И какво? Фактите показват, че лозунгът „да овладеем техниката“ оказа своето действие и даде своите добри резултати. Сега ние имаме десетки и стотици хиляди великолепни болшевишки стопански кадри, които са овладели вече техниката и движат напред нашата промишленост. Но ние не бихме имали сега тези кадри, ако партията беше отстъпила пред упоритостта на стопанските деятели, които не желаеха да признаят своята техническа изостаналост, ако партията не бе осъзнала тогава своите грешки и не бе ги поправила своевременно.

Някои другари казват, че е нецелесъобразно да говорим открито за своите грешки, тъй като откритото признаване на своите грешки може да бъде схванато от нашите врагове като наша слабост и може да бъде използвано от тях. Това са празни работи, другари, наистина празни работи. Напротив, откритото признаване на нашите грешки и честното им поправяне може само да засили нашата партия, да издигне авторитета на нашата партия в очите на работниците, селяните, трудовата интелигенция, да увеличи силата и мощта на нашата държава. А това е главното. С нас ли са работниците, селяните, трудовата интелигенция – ще дойде и всичко останало.

Други другари казват, че откритото признаване на нашите грешки може да доведе не до обучаването и укрепването на нашите кадри, а до тяхното отслабване и разстройване, че ние сме длъжни да щадим и пазим своите кадри, че ние трябва да щадим тяхното самолюбие и спокойствие. Затова те предлагат да се замазват грешките на нашите другари, да се отслаби силата на критиката, а още по-добре – да се заобиколят тези грешки. Такова становище е не само коренно неправилно но и в най-голяма степен опасно, опасно преди всичко за кадрите, които някои искат да бъдат „щадени“ и „пазени“. Да се щадят и пазят кадрите с помощта на замазване техните грешки – това значи сигурно да, се погубят тези кадри. Ние бихме сигурно погубили нашите колхозни болшевишки кадри, ако не бяхме разкрили грешките от 1930 година и не бяхме ги обучили чрез опита от тези грешки. Ние сигурно бихме погубили нашите промишлени болшевишки кадри, ако не бяхме разкрили грешките на нашите другари в периода на шахтинското вредителство и не бяхме обучили нашите промишлени кадри чрез опита от тези грешки. Който мисли да щади самолюбието на нашите кадри по пътя на замазване техните грешки, той погубва и кадрите, и самолюбието на кадрите, защото със замазването на грешките им той улеснява повтарянето на нови, може би по-сериозни грешки, които, трябва да се предполага, ще доведат до пълното проваляне на кадрите в ущърб на тяхното „самолюбие“ и „спокойствие“.

6) Ленин ни учеше не само да учим масите, но и да се учим от масите.

Какво значи това?

Това значи, че ние, ръководителите, не бива да се възгордяваме и трябва да разбираме, че ако сме членове на ЦК или народни комисари това още не значи, че обладаваме всички знания, необходими за да се ръководи правилно. Чинът сам по себе си не дава знания и опит. Званието – още по-малко.

Това значи, че само нашият опит, опитът на ръководителите е недостатъчен, за да се ръководи правилно, че е необходимо значи да допълваме своя опит, опита на ръководителите, с опита на масите, с опита на партийната маса, с опита на работническата класа, с опита на народа.

Това значи нито за миг да не отслабваме, а толкова повече да не скъсваме нашите връзки с масите.

Това значи, най-сетне, отзивчиво да се вслушваме в гласа на масите, в гласа на членовете-редници на партията, в гласа на така наричаните „малки хора“, в гласа на народа.

Какво значи правилно да се ръководи?

Това съвсем не значи да се седи в канцеларията и да се дращят директиви.

Правилно да се ръководи – това значи:

първо, да се намери правилното решение на въпроса, а правилното решение е невъзможно да се намери, без да се държи сметка за опита на масите, които на своя собствен гръб изпитват резултатите от нашето ръководство;

второ, да се организира изпълнението на правилното решение, което обаче не може да се направи без пряката помощ от страна на масите;

трето, да се организира проверката на изпълнението на това решение, което също не е възможно да се направи без пряката помощ на масите.

Ние, ръководителите, виждаме нещата, събитията, хората само от едната страна, бих казал – отгоре, нашето зрително поле значи е повече или по-малко ограничено. Масите, напротив, виждат нещата, събитията, хората от другата страна, бих казал – отдолу, значи тяхното зрително поле до известна степен също е ограничено. За да се получи правилно решение на въпроса, трябва да се обединят тези два опита. Само в такъв случай ръководството ще бъде правилно.

Ето какво значи не само да учим масите, но и да се учим от масите.

Два примера, които демонстрират правилността на тази мисъл на Ленин.

Това беше преди няколко години. Ние, членовете на ЦК, обсъждахме въпроса за подобряване положението в Донбас. Проектът за мероприятия, представен от Народния комисариат на тежката промишленост, беше явно неудовлетворителен. Три пъти връщахме проекта в Народния комисариат на тежката промишленост. Три пъти получавахме от Народния комисариат на тежката промишленост все различни проекти. И все пак те не можеха да бъдат признати за удовлетворителни. Най-после решихме да извикаме от Донбас няколко работници и редови стопански и професионални дейци. Три дена беседвахме с тези другари. И всички ние, членовете на ЦК, трябваше да признаем, че само те, тези редови дейци, тези „малки хора“ съумяха да ни подскажат правилното решение. Вие помните, без съмнение, известното решение на ЦК и на Съвета на народните комисари относно мерките за усилване добива на каменни въглища в Донбас. Именно това решение на ЦК и на Съвета на народните комисари, което е признато от всички наши другари като правилно и даже знаменито решение, ни подсказаха простите хора от низините.

Друг пример. Имам предвид примера с другарката Николаенко. Коя е тази Николаенко? Николаенко е обикновен редник на партията. Тя е обикновен „малък човек“. Цяла година тя е давала сигнали за неблагополучието в партийната организация в Киев, демаскирала е воденето на работите по семейному, еснафски ограничения подход към партийните дейци, задушаването на самокритиката, засилването на троцкистките вредители. Отпъждали са я като досадна муха. Най-сетне, за да се отърват от нея, взели, че я изключили от партията. Нито киевската организация, нито ЦК на Украинската КП(б) не й помогнали да намери справедливост. Само намесата на Централния комитет на партията помогна да се разплете този заплетен възел. А какво се изясни след разглеждането на делото? Изясни се, че Николаенко е била права, а киевската организация е била неправа. Ни повече, ни по-малко. А коя е тази Николаенко? Тя, разбира се, не е член на ЦК, тя не е народен комисар, тя не е секретар на киевската областна организация, тя даже не е секретар на някоя ядка, тя е само един обикновен редник на партията.

Както виждате, обикновените хора се оказват понякога много по-близо до истината отколкото някои високи учреждения.

Би могло да се приведат още десетки и стотици такива примери.

И така, излиза, че за ръководене на нашето дело само нашият опит, опитът на ръководителите, далеч не е достатъчен. За да се ръководи правилно, необходимо е опитът на ръководителите да се допълни с опита на партийната маса, с опита на работническата класа, с опита на трудещите се, с опита на така наричаните „малки хора“.

А кога е възможно това?

Това е възможно само когато ръководителите са най-тясно свързани с масите, когато са свързани с партийните маси, с работническата класа, със селяните, с трудовата интелигенция.

Връзка с масите, укрепване на тази връзка, готовност да се вслушваме в гласа на масите – ето в какво е силата и необходимостта на болшевишкото ръководство.

Може да се признае за правило, че докато болшевиките запазват своята връзка с широките маси на народа, те ще бъдат непобедими. И обратното, достатъчно е болшевиките да се откъснат от масите и да загубят връзката си с тях, достатъчно е само да се покрият с бюрократическа ръжда, за да се лишат от всякаква сила и се превърнат в нищо.

Древните гърци в системата на своята митология са имали един знаменит герой – Антей, който бил, както разказва митологията, син на Посейдон – бога на моретата, и на Гея – богиня на земята. Той бил особено привързан към своята майка, която го родила, откърмила и възпитала. Нямало герой, когото той – този Антей, да не можел да победи. Смятали го за непобедим герой. В какво се състояла неговата сила? Тя се състояла в това, че всеки път, когато борбата с противника ставала много тежка за него, той се допирал до земята, до своята майка, която го родила и откърмила, и получавал нова сила. Но той имал все пак своето слабо място – опасността да бъде по някакъв начин откъснат от земята. Враговете знаели тази негова слабост и го дебнели. И ето че се намерил враг, който използвал тази негова слабост и го победил. Това бил Херкулес. Но как го победил той? Той го откъснал от земята, вдигнал го във въздуха, отнел му възможността да се допира до земята и го задушил по този начин във въздуха.

Аз мисля, че болшевиките ни напомнят героя от гръцката митология – Антей. Те също както Антей са силни с това, че не губят връзката със своята майка, с масите, които са ги родили, откърмили и възпитали. И додето те са свързани със своята майка, с народа, те имат всичките шансове да останат непобедими.

В това е ключът на непобедимостта на болшевишкото ръководство

7) Накрая още един въпрос. Аз имам предвид въпроса за формалното и бездушно-бюрократическо отношение на някои наши партийни другари към съдбата на отделните членове на партията, към въпроса за изключване на партийни членове от партията или към въпроса за връщане на изключени правата на членове на партията. Работата е там, че някои наши партийни ръководители страдат от липса на внимание към хората, към членовете на партията, към партийните дейци. Нещо повече, те не изучават членовете на партията, не знаят с какво те живеят и как растат, не познават въобще партийните дейци. Затова те нямат индивидуален подход към членовете на партията, към дейците на партията. И именно защото нямат индивидуален подход при оценката на членовете на партията и партийните дейци, те обикновено действат на посока: или ги хвалят на едро, без мярка, или ги бият също така на едро и без мярка, изключват от партията с хиляди и десетки хиляди. Такива ръководители въобще се стараят да мислят с десетки хиляди, като не се грижат за „единиците“, за отделните членове на партията, за тяхната съдба. Да изключат от партията хиляди и десетки хиляди хора те считат за дребна работа, утешавайки се с това, че нашата партия е двумилионна и десетки хиляди изключени не могат да изменят нищо в положението на партията. Но така могат да се отнасят към членовете на партията само хора всъщност дълбоко антипартийни.

В резултат на такова бездушно отношение към хората, към членовете на партията и партийните дейци изкуствено се създава недоволство и озлобление сред една част от партията, а троцкистките двуличници ловко оплитат такива озлобени другари и умело ги влачат след себе си в блатото на троцкисткото вредителство.

Сами по себе си троцкистите никога не са представлявали голяма сила в нашата партия. Спомнете си последната дискусия в нашата партия през 1927 г. Това бе истински партиен референдум. От 854 хиляди членове на партията тогава гласуваха 730 хиляди членове. От тях за болшевиките, за Централния комитет на партията против троцкистите гласуваха 724 хиляди партийни членове, за троцкистите – 4 хиляди партийни членове, т. е. около половин процент, и се въздържаха 2,600 членове на партията. Не взеха участие в гласуването 123 хиляди партийни членове. Не взеха участие или защото бяха на път, или защото бяха в заетите смени. Ако към 4 хиляди гласували за троцкистите се прибавят всички въздържали се, при предположение че те също са съчувствали на троцкистите – и ако към тази сума прибавим не половин процент от неучаствалите в гласуването, както би следвало да направим по правило, а пет процента от неучаствалите, т. е. около 6 хиляди членове на партията, ще се получат около 12 хиляди партийни членове, които са съчувствали тъй или инак на троцкизма. Ето ви цялата сила на господа троцкистите. Прибавете към това обстоятелството, че мнозина от влизащите в това число са се разочаровали от троцкизма и са го напуснали, и вие ще получите представа за нищожността на троцкистките сили. И ако въпреки това троцкистките вредители все пак имат някакви резерви около нашата партия, то е, защото неправилната политика на някои наши другари по въпроса за изключването от партията и за обратното приемане на изключени, бездушното отношение на някои наши другари към съдбата на отделните членове на партията и на отделните партийни дейци изкуствено увеличават количеството на недоволните и озлобените, и по такъв начин създават на троцкистите тия резерви.

Изключвания стават повече за тъй наречената пасивност. Какво е това пасивност? Оказва се, че според някои, ако партиен член не е усвоил програмата на партията, той е пасивен и подлежи на изключване. Но това е неправилно, другари. Не може така буквоедски да се тълкува уставът на нашата партия. За да усвоиш програмата на партията, трябва да бъдеш истински марксист, проверен и теоретически подготвен марксист. Аз не зная много ли ще се намерят у нас членове на партията, които вече са усвоили нашата програма, станали са истински марксисти, теоретически подготвени и проверени. Ако се върви по-нататък по този път, би трябвало да оставим в партията само интелигентите и въобще учените хора. Кому е нужна такава партия? Ние имаме проверената и издържала всички изпитания ленинска формула за членството в партията. Според тази формула член на партията се счита този, който признава програмата на партията, плаща членски внос и работи в една от нейните организации. Обърнете внимание: в ленинската формула се говори не за усвояване на програмата, а за признаване на програмата. Това са две съвършено различни неща. Няма защо и да се доказва, че прав е тук Ленин, а не нашите партийни другари, които напразно дърдорят за усвояване на програмата. То е и лесно разбираемо. Ако ли партията изхождаше от това, че партийни членове могат да бъдат само такива другари, които вече са усвоили програмата и са станали теоретически подготвени марксисти, то тя не би създавала в партията хиляди партийни кръжоци, стотици партийни школи, дето членовете на партията се обучават по марксизма и им се помага да усвоят нашата програма. Съвършено ясно е, че ако партията организира такива школи и кръжоци сред членовете на партията, тя върши това, защото знае, че членовете на партията не са успели още да усвоят партийната програма, не са успели още да станат теоретически подготвени марксисти.

Значи, за да поправим нашата политика по въпроса за членството в партията и за изключването от партията, необходимо е да сложим край на досегашното нелепо тълкуване на въпроса за пасивността.

Но у нас се прави и друга грешка в тази област. Работата е там, че нашите другари не признават среда между двете крайности. Достатъчно е работник, член на партията, леко да се провини, да закъснее веднъж-дваж на партийно събрание, да не плати по някои причини членския внос, за да го изхвърлят мигновено от партията.

Не се интересуват от степента на неговата провиненост, от причината за неявяването му на събрание, от причината за неплащането на членския внос. Бюрократизмът по тези въпроси е просто невиждан. Не е трудно да се разбере, че именно в резултат на такава бездушна политика се оказаха изхвърлени от партията чудесни кадрови работници, великолепни стахановци. А нима не е могло, преди да бъдат изключени от партията, да се направи предупреждение, ако това не подейства – да се направи бележка или да се обяви мъмрене, а ако и това не подейства – да се даде срок за поправяне или, в краен случай, да се понижат в кандидат-членове на партията, но не да се изключват с един замах от партията. Разбира се, е могло. Но затова се изисква внимателно отношение към хората, към членовете на партията, към съдбата на партийните членове. А това именно и липсва у някои наши другари.

Време е, другари, отдавна е време да се сложи край на това безобразие.