Откъс от доклада на акад. Тодор Павлов – „Христо Ботев и нашето време“, 2 юни 1945 г.
…Много пъти съм си мислил, че, ако би трябвало да се представи пред чуждия печат нашата поезия с най-великите си постижения в един-единствен куплет, този куплет не може да бъде друг освен знаменитият куплет от ненадминатата Ботева балада „Хаджи Димитър“:
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
Първите три стиха на този куплет са класически съвършени като картинно, поетично описание на българската природа. Ала върховното постижение и сила на този куплет се съдържат в последния му стих:
Балканът пее хайдушка песен!
Казвал съм го и друг път, това е един изумителен поетически образ – синтез на цялата история, на цялото културно и духовно развитие, на цялата съдба на българския народ. В това отношение именно с този стих (и не само с него, разбира се) Ботев постигна такива поетически висоти, до каквито и до ден-днешен не се е добирал никой от нашите национални поети.
