Вълко Червенков – „Марксистко-ленинската просвета и борбата на идеологическия фронт“ (1948 г.)

Доклад пред V конгрес на БКП, изнесен на 20 декември 1948 г.

Другарки и другари делегати!

Основната задача, която стои за разрешение пред народната демокрация у нас в сегашния исторически период, бе посочена и всестранно обоснована от другаря Георги Димитров в неговия отчетен доклад пред конгреса на Партията. Тая задача е изграждането икономическите и културни основи на социалистическото общество в нашата страна. Нейното осъществяване възлага върху нашата партия, върху партийните кадри огромна историческа отговорност, изисква от нея не само най-голямо напрежение на силите, но и да се окаже на висотата на положението като ръководителка и организаторка на трудещите се в социалистическото преобразование на нашата страна.

Нашата партия стои начело на народнодемократическата държава, на Отечествения фронт. Нейните кадри заемат най-отговорните командни постове в държавния, обществено-политическия, стопански и културен живот на страната. От тяхното умение, от далновидността им, от знанията им, от тяхната способност да се ориентират самостоятелно в сложната международна и вътрешна обстановка, да сплотяват около себе си всички здрави сили на народа, да ги водят напред – от това сега най-вече зависят съдбините на родината, успехът на борбата за изграждане икономическите и културни основи на социализма у нас. Оттук произтича абсолютната, повелителна необходимост от всестранна марксистко-ленинска подготовка на комунистическите кадри, от решително настъпление против враждебните на марксизма-ленинизма идеологии.

І. МАРКСИСТКО-ЛЕНИНСКАТА ПРОСВЕТА В ПАРТИЯТА

След 9 септември 1944 год., както вече другарят Георги Димитров отбеляза, Партията отвори широко вратите си за приемане на нови членове без кандидатски стаж. В Партията навлязоха из средата на трудещите се много нови членове, движени от големи симпатии към нея, но още далеч неподготвени да изпълняват ролята на преден отред на работническата класа, с не малко дребнобуржоазни навици, схващания и предразсъдъци. Това обстоятелство спомогна на различни отрицателни, назадничави влияния и настроения да проникват в отделни звена на Партията и да ги правят неспособни да мобилизират масите на борба за правилно осъществяване нейната линия, срещу трудностите, да ги обричат на пасивност, на влачене в опашката на събитията, нещо повече – понякога да ги правят открити изразители на антипартийни тенденции.

Централният комитет на нашата партия излизаше от убеждението, че въпреки наличността на голям брой политически още неподготвени членове Партията ще може да изпълни своята ръководна роля, като се опира преди всичко на проверените през нелегалния период свои ръководни кадри и като вземе мерки за бързото идейно-политическо възпитание на новите членове. Тази линия на Централния комитет беше правилна за онзи период. Както убедително показа другарят Георги Димитров, нашата партия излезе с чест от борбата за укрепване ръководната роля на работническата класа в народната демокрация; тя изведе нашата страна на пътя, който води към победата на социализма. Но, както той отбеляза, идейно-политическото възпитание на новите партийни членове, особено по селата, се оказа задача твърде трудна и продължителна.

Централният комитет на Партията своевременно си даде сметка за опасността, каквато представлява извънредно бързото и голямо разрастване на Партията. Както вече се изтъкна в отчетния политически доклад, той взе мерки за по-строгото приемане на нови членове, даже временно, до конгреса на Партията, съвършено прекрати приемането на нови членове. Същевременно Централният комитет съсредоточи главното внимание на Партията върху идейно-политическото възпитание на партийните членове. За това свидетелстват решенията на IX разширен пленум на ЦК (12. XII. 1945 год.) по марксистко-ленинската просвета в Партията. IX пленум на ЦК задължи „партийните комитети и организации да разгърнат с най-голяма енергия системна и повседневна работа по издигане политическото и идейно равнище на партийните членове, да осигурят изучаването историята и теорията на марксизма-ленинизма от страна на партийните кадри“. IX пленум на ЦК набеляза редица важни практически мероприятия за тази цел.

В изпълнение решенията на IX пленум на ЦК Партията разгърна широка просветна работа и постигна не малко успехи. Беше значително разширена мрежата от партийни школи, курсове и кръжоци; пристъпи се към провеждането на редовни просветни партийни събрания; организираха се публични лекции по въпросите на марксизма-ленинизма; взеха се мерки за развитие на самообразованието на партийните членове; партийното издателство разви най-широка издателска дейност.

Така, при Централния комитет в София още в 1945 година беше създадена Централна партийна школа, първоначално месечна, тримесечна, след това шестмесечна, седеммесечна, а от 1947 год. – едногодишна. През Централната партийна школа досега са преминали 198 наши партийни дейци. През м. януари 1948 год. се откри 6-месечна Централна партийна школа в Пловдив, която завършиха 87 другари. През м. март т. г. започнаха да работят в бившите областни центрове едномесечни междуоколийски партийни курсове. Едногодишната, 6 и 7-месечните партийни школи са завършили 285 души. Това са предимно партийни дейци от областен и околийски мащаб.

Тримесечните (10) и едномесечните (98) партийни курсове, организирани за подготовка на партийни работници от околийски и градски мащаб, както и за по-големите първични организации за работа в Отечествения фронт, в Съюза на народната младеж, в Общия работнически професионален съюз и в други обществени организации, досега са завършили 4,335 другари и другарки.

Школниците и курсистите се освобождават от работа в производството, живеят в специални общежития и се учат по изработен и утвърден от ЦК учебен план. Главните предмети, които се изучават, са: историята на ВКП(б), историята на БКП, въпросите на нашата политика в преходния период от капитализма към социализма, партийното строителство. В шестмесечните и едногодишни партийни школи се изучават и отделни произведения на Ленин и Сталин.

Дължа да заявя пред конгреса, че изпратените да се учат в школите и курсовете наши партийни другари и другарки се отнасят много сериозно към учебната работа, прилежно и с успех се трудят за усвояването на марксистко-ленинското учение.

През вечерните партийни курсове, които през последните години са били общо 425 на брой, са преминали около 18,000 души. Тук учебната работа се води без откъсване от производствената работа. Вечерните партийни курсове поради това имат възможност да обхванат по-широк кръг партийни членове. Двегодишният вечерен партиен курс в София, който сега работи, показва какви значителни възможности крият в себе си вечерните партийни курсове.

Освен посочените школи и курсове партийните организации провеждат множество краткотрайни – едноседмични, три и двудневни инструктивни партийни курсове за ръководствата на първичните партийни организации. Тяхното значение е голямо, тъй като партийният актив на места по този начин се осветлява по текущите важни международни и вътрешни политически и стопански въпроси. Такива краткотрайни курсове през последните три години са проведени 576 с около 28,000 участници.

По такъв начин през нашите партийни школи и курсове, в това число и през вечерните и неколкодневните, досега са преминали над 70,000 партийни членове, но от тях само 4,620 – от едномесечни нагоре, и само 937 – от три месеца нагоре.

Особено внимание бе обърнато и на работата с учителите-комунисти. От 1946 г. всяка година в бившите областни центрове през летните ваканции ЦК организира учителски партийни курсове. Само през лятото на 1948 година бяха организирани 29 междуоколийски партийни курсове, които бяха завършени от 665 учители-комунисти. Свършилите тези курсове помагат в просветната работа на първичните организации в селата и подобряват своята педагогическа работа.

Резултатът от досегашната работа на партийните школи и курсове ние считаме в основата си задоволителен. Преминалите през тях партийни другари израснаха значително идейно политически и това дава подобрение в тяхната практическа работа. Завършилите тези школи и курсове в грамадното си мнозинство се използват на отговорна работа.

Важна форма на партийната просвета, която непосредствено след 9 септември беше най-разпространената, почти единствената организирана форма на просвета, са партийните просветна събрания. Тя е най-достъпната форма за разпространение на партийна просвета и при правилното й организиране може да играе огромна роля. Но трябва веднага да се каже, че на тази важна форма партийните комитети все още не обръщат необходимото сериозно внимание.

В много организации, особено селски, не се провеждат редовно просветни беседи и събрания. За второто и третото тримесечие на 1947 година в такава околия като Хасковската от 126 селски първични организации – 68 не са провели нито едно просветно събрание. В други околии от бившата Старозагорска област през същия период 60-70 на сто и дори повече от селските първични организации също не са провели нито едно просветно събрание. Такива факти могат да се посочат и за третото тримесечие на 1948 година за селата на Бургаска, Силистренска и други околии.

Напоследък, особено след XVI пленум на ЦК, има известно подобрение както в организирането и провеждането на просветните беседи на партийните събрания, така и в подбора на темите. Теоретическите въпроси повече се свързват със задачите на Партията. Но това подобрение е още много незадоволително. Много недостатъчни са грижите на партийните ръководства на места за подготвянето на докладчиците и беседчиците, за своевременното им снабдяване с добре разработени материали, за провеждането на добър инструктаж.

След IX пленум на ЦК Партията постигна значителни резултати в развитието на кръжоците като форма на марксистко-ленинското възпитание. Вече в 1946 година бяха създадени над 3,500 кръжока с около 50,000 участници. Броят на кръжоците се увеличи в 1947 година до 5,600 с общо над 80,000 участници. Само през лятното тримесечие на тази година са организирани над 4,400 кръжока с повече от 63,000 участници. Примерно, една десета част от членовете на Партията са обхванати в разните видове кръжоци. Кръжоци се създават за изучаване историята на ВКП(б), на БКП, на устава на Партията, въпросите на текущата политика и на други въпроси.

Но кръжоците продължават да страдат преди всичко от липсата на подготвени ръководители, от недостатъчно постоянно ръководство от страна на партийните организации. Партийните организации не осигуряват засега необходимата подготовка и помощ на ръководителите и пропагандистите в кръжоците, в голяма степен формално ръководят кръжочната просвета, особено в селата; не съобразяват създаването на нови кръжоци с наличността на подготвени ръководители за тях и затова откровено трябва да кажем, че работата на кръжоците стои на ниско равнище. В много малко кръжоци се провеждат другарски събеседвания в духа на указанията на IX пленум на ЦК. Много от кръжоците не се събират редовно, някои от тях съществуват само на книга, други не завършват програмата си и всяка година започват отново.

Ние не бива да гоним количествено по-голям обхват на комунистите в разните кръжоци за сметка на качеството на просветната работа в тях. Нашите партийни организации трябва строго да се придържат към указанията на IX пленум на ЦК в това отношение и да имат предвид поучителния опит на ВКП(б).

Кръжоците трябва да се създават върху основата на пълна доброволност и диференцирано – за низовия, средния и висш кадър на Партията. В зависимост от състава, от общообразователната и политическа подготовка на участниците в кръжока трябва да се изработва и неговият учебен план и да се подбира необходимата учебна литература.

Не малко са случаите у нас на формално-бюрократическа регламентация на работата в кръжоците. С това трябва да се ликвидира. Разписанието на занятията, техния брой и продължителност – това трябва да си определят самите участници в кръжока заедно със своя ръководител, като изхождат от своите местни условия. Цялата работа на кръжока трябва да почива върху свободното другарско събеседване и изясняване на темата при помощта на ръководителя.

От грамадно значение за правилната работа на кръжоците са курсовете и семинарите за пропагандистите, за ръководителите на кръжоците, както и партийните кабинети. Семинари за пропагандистите трябва да съществуват и работят при всички околийски и градски комитети. Тяхната работа трябва така да бъде поставена, че те да станат място за живо творческо обсъждане на теоретическите и методически въпроси. За ръководители на семинарите партийните организации трябва да отделят другари из средата на най-добре политически и теоретически подготвените.

Но осъществяващите се горепосочени мероприятия далеч не задоволяват голямата потребност от повишаване идейно-политическото равнище на партийните членове. Ние искаме всички наши партийни ръководни хора по места да преминат през партийните школи и курсове, ние се стремим да обхванем възможно повече партийни членове в кръжоците, да засилим ролята на просветните събрания, на лекциите и беседите за тяхното марксистко-ленинско възпитание. Но ние си даваме сметка за това, че само чрез школи, курсове и кръжоци, чрез лекции и беседи не може да се разреши задачата за овладяване марксистко-ленинското учение от партийните кадри. Школите, курсовете, кръжоците, лекциите и беседите са важно, но помощно, а не главно средство за тази цел.

Главно средство за тази цел си остава самообразованието, самостоятелното изучаване марксизма-ленинизма. На това именно обстоятелство IX пленум на ЦК обърна преди всичко вниманието на Партията. Наистина, след IX пленум на ЦК беше направено нещо в тази насока. Започна се известна пропаганда в Партията за необходимостта от самообразованието. Тук-таме в Партията бяха създадени групи за самообразование, създадоха се семинари за околийските партийни активи.

Самообразователната работа на партийните членове обаче, въпреки наличието на благоприятни обективни възможности, стои на много ниско стъпало. По-голямата част от нашите кадри много малко четат, нямат вкус към четенето, купуват изданията на Партийното издателство, редят ги на етажерките, но не ги четат. Има такива другари, които даже „Работническо дело“, да не говорим за „Ново време“, редовно не четат. Член на околийски комитет заявява пред пленума: „Аз не чета, другари. Трябва да ви кажа, че забравих дори това, което преди знаех.“ Членка на Околийския комитет на Партията и на Съюза на бойците против фашизма признава: „От 9 септември 1944 година досега да съм прочела най-много две-три романчета. Като взема книга, едва прочитам няколко страници и заспивам“. В доклада на Павликенския околийски комитет по резолюцията на XVI пленум на ЦК се казва: „Всички, с малки изключения, членове на комитета поради претрупаност с практическа работа малко се просвещават. Превърнахме се в груби практици…“ А има случай, като този със секретаря на Вишовградската организация, сега изключен от Партията, който избяга от учителския партиен курс в Царева ливада, защото уж го излъгали, че било курорт, а го накарали да чете. За съжаление, посочените примери не представляват отделни, изолирани куриози, а се срещат често в Партията.

Една от главните причини за това е, че съвършено слабо в Партията се пропагандира и внедрява изпитаният метод на самостоятелно изучаване историята и теорията на марксизма-ленинизма, необходимостта от четене, вярата, че партийците могат да изучат с успех основите на марксизма-ленинизма чрез самостоятелно четене. Недостатъчно е разяснявано пред широките партийни маси, особено в средата на новите членове, че овладяването на марксизма-ленинизма не е задача, която е по силите само на неголям кръг дейци, а е нещо, което може да се добие, да се постигне, че то е по силите на всеки, който има за това желание, прояви настойчивост и твърдост на характера, каквито се искат за овладяване на всяка друга наука, че толкова повече това е постижимо, като се имат предвид създадените след 9 септември у нас големи обективни възможности. Недостатъчно се сочи примерът на упоритата, при всички условия – в процеса на работата и в борбата, на свобода и в затвора, често пъти с тежки пранги на ръцете и краката и пред непосредствената реална перспектива на разстрела и бесилото – самообразователна работа на изпитаните наши стари кадри, партийни ръководители и в това отношение преди всичко поучителният пример на нашия учител и вожд другаря Георги Димитров.

Трябва да се подобри работата на съществуващите семинари, които в много отношения работят още формално. На много места нашите агитпропски работници прилагат вредни бюрократически методи на ръководство и контрол на самообразованието. Типичен израз на такъв метод е „Инструкцията за самообразование“, издадена от Ботевградския околийски комитет, в която се препоръчва създаването на „комисии по самообразованието“ при първичните организации със задача: „непрестанно, където и да се намират, там където срещнат партиен другар, да го инспектират какво е прочел, какво чете и какво да прочете в бъдеще“. Не са изпълнили докрай указанията на IX пленум на ЦК за осъществяването на необходимите мероприятия, които действително биха стимулирали самообразованието на партийните членове, поради което то е още така незначително развито.

Набелязаните в проекторезолюцията на V конгрес мероприятия в помощ на самостоятелно изучаващите марксизма-ленинизма – поместването в страниците на нашите вестници и списания на статии, консултации, методически и методологически упътвания, издаването на брошури, лекции, планове и конспекти, създаването на партийни кабинети при околийските и градски комитети, лекции и други мероприятия ще трябва решително да подпомогнат внедряването на метода на самообразованието като главен метод на овладяването на марксизма-ленинизма.

За устна пропаганда на марксизма-ленинизма Централният комитет е провеждал публични лекции и беседи. При Централния комитет и при по-голямата част от околийските и градски комитети на Партията съществуват утвърдени от ЦК лекторски групи. Всекимесечно се изнасят по две-три публични лекции в градовете и околийските центрове, като постепенно на някои места вече се обхващат и селата. Лекторите на ЦК посещават в месец средно 10-15 околии.

Но лекционната пропаганда на марксизма-ленинизма страда също така от съществени слабости. В редица околийски центрове все още няма изградени лекторски групи. Други от лекторските групи са зле комплектувани или съществуват само формално. Трети ограничават работата си само в градовете. Много често изнасяните лекции са недобре подготвени. Тия слабости се дължат преди всичко на това, че нямаме още достатъчно добре подготвени лектори, че бюрата на редица околийски и градски комитети не обръщат необходимото сериозно внимание на лекторските групи, не ги ръководят и контролират.

Необходимо е обаче да се засили публичната лекционна пропаганда на марксизма-ленинизма; да се укрепи и разшири лекторската група при ЦК и се подобри работата на лекторските групи при околийските и градски комитети.

Много широка и ползотворна дейност разви от месец ноември 1944 година, когато бе основано, досега Партийното издателство – най-крупното издателство в страната. На нашето издателство ЦК на Партията възложи задачата да я снабдява с достатъчни и добри издания на марксистко-ленинската литература, необходима за просветната, пропагандистка и агитационна, работа, като се издадат основните произведения на класиците на марксизма-ленинизма. Ние можем да кажем, че имаме вече на български език основната марксистко-ленинска литература.

За почти четиригодишния период от своето съществуване до 1 септември т. г. нашето издателство е издало 444 различни книги с общ тираж 5,797,049 екземпляра, между които цяла редица произведения на Маркс и Енгелс и основните произведения на Ленин и Сталин. Двете издания на „Въпросите на ленинизма“ в 70,000 екземпляра са изчерпани и сега се печата трето издание в 30,000 екземпляра. Изчерпани са също така и двете издания на „Краткия курс по история на ВКП(б)“ (40,000 екземпляра) и сега се печата трето издание в 20,000 екземпляра.

Освен това в масов тираж са издадени речите, докладите, статиите и изказванията на другаря Георги Димитров.

Като пособие за партийно-политическа просвета са издадени в масов тираж цяла редица книги и брошури. Издадени са брошури по въпросите на общата и текуща политика – оригинални и преводни. Нашето издателство издава немалко количество оригинална и преводна, предимно съветска, художествена литература.

По такъв начин Партийното издателство израсна като много важен и мощен просветен институт на нашата партия.

За да отговори докрай на нарасналите нужди на партийната просвета и пропаганда, Партийното издателство обаче трябва да вземе всички мерки и не допуска в бъдеще никакви грешки и извращения в преводите, да осигури образцови преводи, безупречен език, стегнати, красиви издания. В най-скоро време ние трябва да имаме безупречно преведени на добър и чист български език и образцово издадени пълни събрания на съчиненията на Ленин и Сталин. Нашето издателство трябва да продължи издаването и на идейно издържани и художествени книги за широка просвета на народа.

Особено важна роля в системата на партийната просвета и пропаганда на марксизма-ленинизма играе, разбира се, партийният печат. Органът на ЦК на Партията в. „Работническо дело“, който започна да излиза през м. септември 1944 година в 60,000 тираж, днес – за наша радост – надминава 320,000 екземпляра дневно и е най-големият всекидневник в страната.

Теоретическият орган на Партията, списанието „Ново време“, излиза в 28,000 тираж, „Партиен работник“ – в 14,000, „Философска мисъл“ – в 9,000 екземпляра. В описването на партийния печат има, несъмнено, подобрение, особено това се чувствува след XVI пленум на ЦК. Съдържанието на „Работническо дело“ стана по-разнообразно, по-издържано, по-задълбочено. Чрез вестника вече по-пълно се отразява животът на Партията и на страната. Списание „Ново време“ направи известни стъпки напред, като започна да разработва някои от проблемите на нашата действителност и да запознава читателите си, във връзка с текущите задачи, с основните  въпроси  на  марксизма-ленинизма.  „Философска мисъл“ също така има значителен успех в това отношение. През 1948 год. „Партиен работник“ по-системно и по-задълбочено разработва въпросите на партийното строителство и по-пълно отразява живота на местните организации и предава техния опит.

Но и досега далеч не е изпълнено изцяло указанието на IX пленум на ЦК, че решаващо средство за пропагандата на марксизма-ленинизма е нашият печат. В нашия печат и досега не се поместват системно статии по въпросите на марксизма-ленинизма, консултации, отговори на въпроси, методически и методологически указания, отделни лекции, конспекти в помощ на самообразоващите се. По-добре стои работата, както казах, в издаването на брошури и други помагала за самостоятелно изучаващите марксизма-ленинизма, но и в нея трябва да се внесат значителни подобрения.

Партийният печат изостава в теоретическото осмисляне на въпросите на нашето развитие и строителство, не дава системно в статии и информации достатъчно задълбочен марксистко-ленински анализ на новите явления в нашия живот, на правителствените мероприятия, на вътрешните и външни събития.

Особено слабо се застъпват в „Работническо дело“ и в другия наш партиен печат отделите „Партиен живот“ и „В помощ на пропагандиста“. Необходимо е да се отдели специално внимание, за да намерят по-голямо място във вестника и теоретическия орган на Партията въпросите на марксистко-ленинската теория и практика във връзка с нашата конкретна действителност. Нужна е навременна и непримирима борба в партийния печат срещу всички враждебни прояви в областта на идеологията. В това отношение вестник „Работническо дело“ и сп. „Ново време“ не са станали още напълно и истински ведущ фактор като органи на Централния комитет на Партията на идеологическия фронт. Те не са станали още такъв фактор и в насаждането на здрава критика и самокритика в качеството им на основен и постоянен метод в просветно-възпитателната работа на Партията, както и в целия наш обществено-политически и културен живот. В най-скоро време те трябва да станат такъв фактор. Грижата за укрепване на партийния печат, за привличането на нови, годни да работят и се развиват в печата партийни работници, отстраняването на съществуващите слабости и подобряването на съдържанието на нашия печат трябва да бъде една от първите и всекидневни грижи на Централния комитет.

Въпреки достигнатите от 9 септември 1944 год. насам несъмнени успехи по линията на разширяването мрежата от партийните школи, курсове, кръжоци, на партийните просветни събрания, на издателската дейност, публичните лекции и др. мероприятия, марксистко-ленинската възпитателна работа в Партията сериозно изостава от растящите потребности с оглед на нейната ръководна роля и на огромните задачи, които изострянето на класовата борба при изграждането на основите на социализма в нашата страна поставя пред Партията като цяло и пред всеки комунист отделно. Главната причина за това е, че марксистко-ленинската просвета в Партията не е още станала на дело повседневна работа на партийните ръководства, не стои пред тях на дело като централна вътрешнопартийна задача, от разрешението на която зависи успехът на Партията. Сталинската мисъл, че „колкото по-високо е политическото равнище и марксистко-ленинската съзнателност на деятеля от която и да е област на държавната и партийна работа, толкова по-висока и плодотворна е самата работа, толкова по-ефективни са резултатите от работата и, наопаки, колкото по-ниско е политическото равнище и марксистко-ленинската съзнателност, толкова по-вероятни са несполуките и провалите в работата, толкова по-вероятно е издребняването и израждането на самите дейци в тесногръди практици и педанти“ – тази сталинска мисъл не е станала още плът от плътта и кръв от кръвта в работата на нашите партийни ръководства. Задачата за политическата подготовка на нашите кадри, с помощта на които се осъществява ръководната роля на работническата класа във всички области на нашия държавен, стопански и културен живот, не е осъзната на практика във всички звена на Партията като най-насъщна задача.

Партийните членове, на каквато и работа да се намират, трябва да се проникнат от съзнанието, че „…без знание на теорията на марксизма-ленинизма, без овладяване на болшевизма, без преодоляване на своята теоретическа изостаналост…“ те „…ще куцат с двата крака, тъй като задачата за правилното ръководство на всички отрасли на социалистическото строителство изисква от практиците да овладеят основите на марксистко-ленинската теория, изисква умение да се ръководят от теорията при разрешаването на въпросите на практическата дейност“ (из решенията на ЦК на ВКП(б) за постановката на партийната пропаганда във връзка с излизането на „Краткия курс по история на ВКП(б)“ от 14. XI. 1938 год.).

Очевидно необходимо е да се извърши решителен поврат в работата на партийните комитети, за да станат грижите и усилията за марксистко-ленинското възпитание на партийните членове основни грижи и усилия, неделима съставна част от тяхното политическо и организационно ръководство.

Централният комитет на нашата партия не е преставал да бие тревога по повод изоставането на идейно-политическото равнище на партийните членове, което крие големи опасности. Известни са решенията на Политбюро от 13 май 1948 год. във връзка с резултатите от отчетно-изборната кампания в Партията, с които Централният комитет изисква от партийните организации „да обръщат изключително внимание на повишението на идейно-политическото равнище на партийните членове, на основното им запознаване с ролята и характера на Партията, с нейната програма и с устава й“ Централният комитет постави като непосредствени задачи „систематическото изучаване и усвояване основите на марксизма-ленинизма чрез разширяване и подобряване работата на кръжоците по предприятията, учрежденията и масовите организации; нашироко разпространяване научните познания за законите на развитието на обществото и природата; разработване въпроса за класовата борба в преходния период от капитализма към социализма в този смисъл, че класовата борба се изостря и е съществен фактор при изграждането на социалистическия обществен строй; конкретно изучаване класовата диференциация в селото и провеждане твърд курс на сплотяване бедните и средни селяни в борбата против кулашките и капиталистически елементи на селото“.

Известни са и решенията на XVI пленум на ЦК за най-енергично и максимално развитие на марксистко-ленинското възпитание на партийните членове като жизнена задача на Партията в сегашния период.

Нашата партия не може да се помири с по-нататъшното изоставане на марксистко-ленинското възпитание на партийните членове, с теоретическата назадналост на своите кадри. Петият конгрес на Партията трябва да задължи всички партийни организации, преди всичко техните ръководства, да разгърнат в максимални размери повседневната работа по издигане идеологическото равнище на партийните членове чрез системно изучаване основите на марксизма-ленинизма. Необходимо е цялата партия отгоре додолу и отдолу догоре да се проникне от съзнанието, че овладяването на марксизма-ленинизма от нейните кадри и членове сега е централна вътрешнопартийна задача, че тая задача трябва да се осъществява с всички сили, последователно и неотклонно.

Какво главно трябва да се направи, за да се ликвидира изоставането на марксистко-ленинското възпитание в Партията?

На първо място трябва да се укрепи ръководството от Централния комитет на партийно-просветната работа, на пропагандата на марксизма-ленинизма, като в отделите за пропаганда и агитация се съсредоточи цялата работа по печатната и устна пропаганда на марксизма-ленинизма – партийният печат, издателската дейност, партийната просвета, организирането на печатната и устна пропаганда на марксизма-ленинизма, наблюдението и контрола за идейното съдържание на пропагандистката работа, подбирането и разпределянето на пропагандистките кадри, политическата подготовка на партийните кадри (школи, курсове), организирането на масовата политическа работа. Необходимо е да се укрепят отделите за пропаганда и агитация с подготвени работници из средата на квалифицираните партийни пропагандисти и агитатори.

Известно е, че във всяка работа успехът се решава от хората, от кадрите, които я провеждат. Никъде обаче може би това не се чувства така силно, както в организацията на марксистко-ленинската просвета и пропаганда. Тук почти всичко зависи от кадрите – от лекторите, от пропагандистите и консултантите.

„Никакъв контрол, никакви програми и т. н. – казва Владимир Илич Ленин – абсолютно не са в състояние да изменят онова направление на занятията, което се определя от състава на лекторите. Затова и грижата за подбора, подготовката и работата с пропагандистките кадри е най-важното условие за подобрението и издигането на по-висока степен марксистко-ленинската просвета и пропаганда. Всяко партийно ръководство трябва да се погрижи да издири и групира около себе си наличните пропагандистки кадри, постоянно да ги подпомага в тяхната работа: да създава условия за развитието и усъвършенстването на старите пропагандистки кадри и издигането на нови за задоволяване на постоянно нарастващите нужди. За да могат тези другари да се посветят изцяло на работата си в отделите за пропаганда и агитация и да повишават непрекъснато своята пропагандистка квалификация, те трябва да бъдат освободени от всяка друга работа и да не се сменят често. Партийните комитети трябва да имат ръководството на пропагандата на марксизма-ленинизма и на политическата агитация в масите като своя първостепенна задача, за изпълнението на която носят пряка отговорност пред цялата партия. При това пропагандата на марксизма-ленинизма трябва да се провежда диференцирано, съобразно с идейно-политическото ниво и специфичните интереси на различните категории трудещи се – работници, служащи, интелигенти, селяни, младежи и др., за които е предназначена.

Необходимо е да ликвидираме съществуващото у нас вредно подценяване на практиката на марксистко-ленинската пропаганда чрез печата и да превърнем нашия печат в главно оръжие на тази пропаганда.

Специални мерки трябва да се вземат за незабавното ликвидиране на съществуващата неграмотност в средата на една част от новите партийни членове. Не може да се търпи в редовете на Партията да има около 30,000 партийни членове, които да не знаят да четат и пишат, т. е. лишени са от елементарната предпоставка да работят за своята политическа просвета.

Ние трябва да разширим досегашната мрежа на партийната марксистко-ленинска просвета, да увеличим броя на партийните школи и курсове, като укрепим и подобрим тяхната работа. Ние сме длъжни с ускорени темпове да се заемем с подготовката на квалифицирани пропагандистки кадри, потребността от каквито е наистина грамадна. Необходимо е поради това час по-скоро да бъде създадена при ЦК двегодишна партийна ленинска школа за подготовка на квалифицирани партийни, добре подготвени теоретически марксистко-ленински кадри.

При подготовката на нашите кадри в партийните школи, както и в самообразованието им, ние трябва да се ръководим от ленинско-сталинското указание за марксизма не като догма, а като ръководство за действие, като научна теория, която дава на практиците-дейци, по израза на другаря Сталин, сила на ориентировката, ясност на перспективата, увереност в работата и вяра в победата на нашето дело.

В подготовката на нашите кадри в партийните школи и курсове, както и при самостоятелното изучаване марксизма-ленинизма, ние трябва да помним онова, което каза другарят Георги Димитров в доклада на VII конгрес на Комунистическия интернационал:

„Не зубрачи, не резоньори и майстори на цитати трябва да готвят нашите школи. Не! Из техните стени трябва да излизат практически активни борци за делото на работническата класа. Активни дейци не само по своята смелост и готовност към самопожертване, но и поради това, че те виждат по-далеч и знаят по-добре пътя към освобождението на трудещите се отколкото обикновените работници …“

„Може двояко да се подготвят кадрите в нашите партийни школи.

Първият начин: хората подготвят абстрактно-теоретически, стараят се да им дават възможно по-голяма сума от сухи знания и умения литературно да пишат тезиси и резолюции и само мимоходом засягат проблемите на дадената страна, на даденото работническо движение на неговата история, традициите и опита на дадената комунистическа партия. Само мимоходом!

Вторият начин: такава теоретическа подготовка, при която усвояването на основните принципи на марксизма-ленинизма се базира на практическото изучаване от страна на слушателя на коренните въпроси на пролетарската борба в неговата страна с оглед на това, че като се върне отново на практическа работа, да може самостоятелно да се ориентира и стане самостоятелен практически организатор и ръководител, способен да води масите в бой против класовия враг“ (Георги Димитров).

Думите на другаря Георги Димитров: „Да се учим и борим, да се борим и учим; да умеем да съчетаваме великото учение на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин със сталинската твърдост в работата и борбата, със сталинската принципиална непримиримост към класовия враг и към отстъпниците от линията на болшевизма, със сталинското безстрашие пред трудностите, със сталинския революционен реализъм“ – тези думи не само трябва да украсяват стените на нашите партийни школи, но и да бъдат пътеводител в тяхната работа.

В основата на пропагандата и изучаването на марксизма-ленинизма, както и досега, лежи и трябва да лежи „Краткият курс по история на ВКП(б)“. „Краткият курс по история на ВКП(б)“ е класическа енциклопедия на марксизма-ленинизма, история на всемирноисторическия опит на великата партия на Ленин и Сталин, стояща начело на цялото прогресивно човечество. „Краткият курс“, по определението на ЦК на ВКП(б), е единно ръководство по историята на ВКП (б), ръководство, представляващо официално проверено от ЦК на ВКП(б) тълкуване на основните въпроси от историята на ВКП(б) и марксизма-ленинизма, което не допуска никакви произволни тълкувания. „Краткият курс“ е такова ръководство по теорията и историята на ВКП(б), в което са съединени в едно цяло изкуствено разпокъсваните съставни части на единното марксистко-ленинско учение – диалектическият и историческият материализъм и ленинизмът, а историческият материализъм е свързан с историята на Партията – ръководство, в което е показано неразкъсваемото единство, цялостност и приемственост на учението на Маркс и Ленин, единството на марксизма-ленинизма и е приложено онова ново, което е внесено от Ленин и неговите ученици в марксистката теория въз основа на обобщаването на новия опит на класовата борба на пролетариата в епохата на империализма и пролетарските революции.

„Краткият курс“ приподнася идеите на марксизма-ленинизма въз основа на историческите факти. Историята на ВКП(б) е класическа проява на марксизма-ленинизма в действие.

Ето защо „Краткият курс“ трябва да лежи в основата на пропагандата и изучаването на марксизма-ленинизма и за нас – българските комунисти. Историята и опита на нашето комунистическо движение, главните поуки и изводи от него, както и съвременната обстановка с оглед на задачата за успешното изграждане основите на бъдещото социалистическо общество ние трябва да изучаваме в светлината на всемирноисторическия опит на ВКП(б), на главните поуки и изводи от него, изложени в „Краткия курс по история на ВКП (б)“.

Само при това условие ние можем да разчитаме правилно да овладеем марксизма-ленинизма като всепобеждаващо и незаменимо ръководство за действие, правилно да го прилагаме към нашите конкретни условия.

Час по-скоро ние трябва да подготвим и издадем учебник по историята на нашата партия, съобразен с току-що посочените условия.

Предложените в проекторезолюцията мероприятия целят да създадат необходимия размах на партийно-просветната работа и да ликвидират с нейното опасно изоставане.

Осъществяването на тези мероприятия трябва да се съпътства със създаване на широко партийно обществено мнение против всички ония, които се отнасят пренебрежително към партийната просвета и повишаването на своята марксистко-ленинска съзнателност. По най-решителен начин трябва да се осъждат онези, които се отнасят безгрижно към просветата, не изпълняват първото уставно задължение, че всеки партиен член е длъжен неуморно да работи за повишаване на своята политическа съзнателност, за усвояване основите на марксизма-ленинизма.

Наш девиз в борбата и работата за разгръщане партийната просвета трябва да бъдат думите на другаря Георги Димитров:

„Да се организира много по-нашироко отколкото досега системна марксистко-ленинска колективна и индивидуална просвета на всички членове и кандидати. Партиен член, който не желае да се учи, не иска да се просвещава и върви напред в своето развитие, той не е и не може да бъде истински член на нашата партия“.

ІІ. ПОЛИТИЧЕСКАТА АГИТАЦИЯ И КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНАТА РАБОТА НА ПАРТИЯТА СРЕД МАСИТЕ

Другарки и другари!

Нашата партия извърши и върши огромна работа за политическото възпитание и просвещение, за културното издигане на трудещите се маси.

Главни форми на масовата политическа агитация на Партията в първите две години след 9. IX. бяха публичните събрания и митинги, свиквани най-често от името на Отечествения фронт. Особено през време на изборите за Велико народно събрание ние имахме създаден внушителен, наброяващ с десетки хиляди агитатори агитационен апарат на Партията. Във всички почти по-значителни населени пунктове в страната бяха създадени агитационни команди. В тези агитационни команди влизаха ремсисти, членки на БНЖС (Български народен женски съюз – бел. ред.) и други безпартийни. Благодарение на тези команди Партията в изборната кампания влезе в съприкосновение с грамадното мнозинство на народа – по градове и села. Опитът на избирателната борба тогава блестящо показа, че когато партийните комитети и организации се заемат сериозно с въпроса за организирането на низовата агитация, проявят необходимата енергия, могат да се постигнат големи резултати. Опитът през време на изборите за Велико народно събрание показа каква огромна политическа разяснителна работа може да се извърши чрез добре изграден и действащ агитационен апарат. През време на тези избори най-широко бяха използвани всички форми на агитацията – устна и печатна, – позиви, местни вестници, стенвестници, карикатури, „Папагал“, диаграми, табла, лозунги, афиши, агитки, изложби.

Но успехите на нашата агитация и богатият опит, придобит по време на изборите, не бяха, за съжаление, използвани, за да се укрепи и разшири, да се усъвършенства агитационният апарат на Партията. Агиткомандите бяха изоставени. Свършили блестящо своята работа през време на изборите, те бяха оставени в бездействие, дойде се дотам, че те фактически се саморазпуснаха. Ние допуснахме груба недооценка на низовата агитация. На много места добрите ръководители на агитацията по райони и квартали, натрупали значителен опит, бяха изтеглени на друга работа – или без да бъдат намерени и оставени техни заместници, или като се оставяха за заместници неподходящи, слабо подготвени другари. Агитаторите недостатъчно се снабдяваха с необходимия агитационен материал, не се инструктираха редовно, не се контролираше и ръководеше повседневно тяхната работа. По такъв начин ние допуснахме сериозна грешка. Централният комитет на Партията по този повод би тревога и издаде известното свое окръжно № 26, с което вмени в дълг на партийните организации незабавното възстановяване на агитационния апарат и укрепването му като постоянно действащ орган на Партията за всекидневна връзка с масите, за провеждане в тяхната среда на разяснителна работа.

В изпълнение на това окръжно на ЦК започнаха да се възстановяват агитгрупите при партийните организации в градовете – по махали и квартали – и в селата. Вече към края на 1947 год. ние имахме по непълни данни над 5,000 такива групи с повече от 60,000 агитатори и агитаторки. В работата на агитгрупите имаше, разбира се, много недостатъци. Мнозина от нашите агитатори не бяха още подготвени за своята роля. Липсваше навременен и постоянен инструктаж от страна на околийските и градски комитети в много от нашите агитгрупи. Поради това една значителна част от агитгрупите не работеха задоволително.

Но въпреки сериозните недостатъци, беше извършена значителна разяснителна работа сред народа във връзка с мероприятията на правителството, двегодишния стопански план, по повод на приетите нови закони, за повдигане производителността на труда в производството. Особено широка разяснителна работа нашата партия проведе във връзка с борбата срещу злостната опозиция в средата на онази част от нашите избиратели, която временно се увлече подир демагогските агитации на водачите на англо-американската агентура. Ние можем със задоволство да отбележим, че систематическата разяснителна работа в средата на тая част от нашите избиратели облекчи значително възвръщането й към Отечествения фронт. Но нашата разяснителна работа във връзка с новата конституция, особено след като тя беше приета от Великото народно събрание, беше и е много недостатъчна.

В много от градовете като добра форма се утвърдиха агитаторските конференции по блокове и махали. Утвърдиха се някои нови форми на агитация, каквито са несъмнено така наречените „събрания без определени оратори“ (събрания с въпроси и отговори).

На места с успех се използва кратката политическа информация за международното и вътрешното положение.

Въпреки широкото развитие на нашия агитационен апарат, ние не можем да бъдем доволни от неговата работа с оглед на тая потребност от постоянно разясняване на международното положение на страната, на правителствените мероприятия, с оглед борбата против класовия враг и неговата злостна агитация. Ние не можем да бъдем доволни от ръководството и помощта, която партийните организации оказват на нашите агитатори, от грижите, които се полагат за повишаване на тяхната квалификация. Трябва да се ликвидира и със съществуващото подценяване на агитационната работа на Партията и всички партийни ръководства трябва да разберат, че масовата политическа агитация, постоянната разяснителна работа сред народа представлява една от най-важните задачи на Партията.

Затова е необходимо да се разшири, като се укрепи, преди всичко в низините, агитационният апарат на Партията. Партийните комитети трябва да осигурят в много по-големи размери отколкото досега постоянната разяснителна работа на Партията всред народа във връзка с международното и вътрешно положение на страната, с партийните и правителствени решения, с петгодишния стопански план, както и по-важните местни въпроси и мероприятия; да се провежда редовен инструктаж на агитаторите по агитгрупи; агитгрупите редовно да се снабдяват с нагледни материали; да се усили издаването на популярни агитационни брошури по текущи въпроси, особено за слабограмотните трудещи се от селата и градовете – с едър шрифт и на разбран език.

Ние трябва да укрепим печата и по тази линия, за да се превърне той окончателно не само в правдив всекидневен информатор и възпитател на трудещите се в духа на партийната, отечественофронтовска и държавна политика, но и в колективен организатор на масите, в пръв помощник на Партията, на Отечествения фронт и правителството за мобилизиране и въвличане най-активно във великото социалистическо строителство на трудещите се.

„Работническо дело“ трябва да прониква във всички ъгли на страната, сред всички слоеве на населението, да стане в пълния смисъл на думата вестник на народа, да се организира колективното четене и обсъждане на ръководните статии, печатани в него, като същевременно се осигури редовното сътрудничество както от страна на партийните организации, така и от страна на безпартийните трудещи се. Централният комитет трябва да вземе специални мерки, за да се осигури постоянното популярно марксистко-ленинско осветление на международното положение и въпросите на външната политика от гледна точка на засилването на международния лагер на мира, демокрацията и социализма начело с великия Съветски съюз, против империалистическата агресия и подпалвачите на нова война, както и на възпитанието на трудещите се маси в духа на пролетарския интернационализъм.

Партията като висша форма на организация на работническата класа е призвана да провежда политико-просветителна и възпитателна работа в другите организации на трудещите се, сред широките слоеве на народа.

Огромни са възможностите за възпитанието в социалистически дух на трудещите се и за правилното разясняване на международната и вътрешна обстановка в тяхната среда, които предоставят Отечественият фронт и другите обществени организации. Тези организации от 9 септември 1944 год. насам са извършили значителна културно-просветна възпитателна и разяснителна работа. Но макар в провеждането на тази значителна работа да са участвали предимно комунистите, които членуват в тях, това не означава, че в средата на нашите хора и даже сред партийни ръководства на места е ликвидирано с вредното подценяване на работата на комунистите в тези организации. Ние сме длъжни определено да подчертаем, че ако просветната и агитационна дейност на Отечествения фронт например е още съвсем недостатъчна, главната причина за това е недооценката, а на места и определено пренебрежително отношение, което се проявява от редица партийни деятели към ролята и значението на Отечествения фронт, на онази огромна политико-възпитателна работа в духа на социализма, която може и трябва да се извърши чрез Отечествения фронт.

В сравнение с останалата младежка дейност (участието на младежта в строителството, младежкото бригадирско движение) идейно-политическата работа сред младежта много изостава.

Една от главните причини за това е, че партийните организации не ръководят отблизо и всекидневно идейно-политическата и възпитателна работа в СНМ (Съюз на народната младеж – бел. ред.), както това на времето се правеше по отношение на РМС (Работнически младежки съюз – бел. ред.). Партийните ръководства не се занимават системно с ръководството на културно-просветната работа на СНМ, агитпропотделите на Партията не я достатъчно и редовно подпомагат. Ние трябва да възпитаваме трудещата се младеж в социалистически дух. В това отношение предстои неуморна работа. Успешното разрешаване на тези изключително важни задачи е невъзможно без най-близката помощ и ръководство на Партията.

Необходимо е в партийните курсове, семинари и школи да се включват по-голям брой младежи-ръководители; да се отделят партийни пропагандистки кадри, които да подпомагат работата на курсовете, семинарите, теоретическите и други кръжоци на СНМ; да се изнасят лекции, доклади и беседи, специално предназначени за младежта; да се вземат сериозни мерки за повишаване на бдителността в СНМ, като се разобличават и отстраняват своевременно опитите за разложителна вражеска дейност чрез насаждане на упадъчни и вражески разбирания, особено всред учащите се.

Разгръщането на широка марксистко-ленинска просвета сред младежта, диференцирана за различните нейни категории – работническа, селска, учаща се, – е първостепенна жизнена задача за Съюза на народната младеж.

Изключително внимание и грижи нашата партия трябва да продължава да отделя за възпитателната работа в детската организация „Септемврийче“.

Комунистите, които работят в ОРПС (Общ работнически професионален съюз – бел. ред.), имат голямото партийно задължение да работят за политическата просвета на всички работници и служащи. Тая просвета в ОРПС още не се провежда системно, не е задоволителна в качествено отношение. Идейно-политическата работа в ОРПС трябва да изостря класовата бдителност и да способства за мобилизиране силите на работниците и служащите за изпълнение новите отговорни и големи ръководни задачи по петгодишния държавен народностопански план, задачи, които лежат върху плещите на нашата славна работническа класа.

Върху комунистите, които работят в селата, в ОЗПС (Общ земеделски професионален съюз – бел. ред.) лежи предимно задачата да водят системна разяснителна работа всред нашите селяни за предимството на кооперативното обработване на земята пред частното дребно земеделско стопанство, да организират беседи по агротехнически въпроси, да пропагандират необходимостта от внедряване и укрепване сред селяните на ново отношение към държавата, от мобилизиране на земеделските стопани за своевременно и образцово изпълнение всички поставени от петгодишния стопански план и от правителството пред нашето селско стопанство задачи.

Изобщо, изпълнението на петгодишния стопански план, коренното преустройство на нашата страна на социалистически начала изисква всестранното усилване и развитие на започналия се след 9 септември 1944 година подем на културно-политическото равнище на трудещите се.

Премахването на капитализма от икономиката на страната трябва да бъде съпроводено с извършването на цяла културна революция.

За тясното взаимодействие между нашето стопанско и културно строителство говори вчера другарят Георги Димитров в отчетния доклад пред конгреса. Той изтъкна, че „за културното издигане и идейно-политическото възпитание на трудещите се маси от градове и села и на трудовата интелигенция в социалистически дух“ трябва да се отделят „особени грижи“, че „работата и борбата на културния и политически фронт е от първостепенно значение за изкореняване на гнилото наследство, получено от капитализма, за преодоляване на бюрократизма, разточителството и паразитизма, за увеличение на производителността на труда, за изпълнение на петгодишния стопански план и изобщо за успешното движение на нашата страна по пътя на социализма“.

Затова е необходимо най-широко и системно да се внедряват в средата на трудещите се научни и политически знания, особено в селата и особено по въпросите за основните закономерности на преходния период, за народната демокрация и нейната класова същност, за законите на развитието на природата и обществото, ролята на класовата борба като фактор и средство за премахването на капитализма и изграждането на социализма. Със силите на Отечествения фронт, на ОРПС, СНМ, БНЖС, ВЧС (Върховен читалищен съвет – бел. ред.), СРП, Съюза на научните работници и другите обществени организации, под общото ръководство на Комунистическата партия, трябва да се предприеме истински културно-просветителен поход сред народа за изкореняване на всяка назадничавост, на всяко мракобесие, на попщината, за разпространение в неговата среда на научни и политически знания, за неговото идейно и политическо издигане, за възпитанието му в социалистически дух. Огнища на тази културно-просветна работа трябва да бъдат нашите читалища. Ние трябва да издигнем значението и ролята на читалищата като една от най-важните обществено културни организации в Народната република България – със славно историческо минало, с престиж и дълбоки традиции в народа, призвана да внесе много съществен дял в борбата и работата за социалистическо преобразуване на нашата страна, за изграждане на нашата нова култура – национална по форма и социалистическа по съдържание.

Ние трябва да превърнем читалищата във всяко село, във всеки квартал, във всяко предприятие в главно огнище за обща и политическа просвета. Читалищата трябва да станат културно-просветителните и агитационни пунктове на Отечествения фронт, неговата незаменима културна опора.

Необходими са срочни мерки за ликвидацията на неграмотността сред известна част от населението.

Аз искам тук, пред нашия V конгрес, да изтъкна и подчертая огромната роля, която нашият народен учител, тоя скромен, но забележителен труженик, тоя пръв възпитател на нашите деца, играе и трябва да играе в политическата и обща просвета на народа, в извършването на културната революция в страната. Нашият народен учител трябва да бъде и морално-политически, и материално, според нашите възможности, подпомогнат в неговата работа, ролята му в нашия културен фронт – подчертана и издигната.

Трябва да се доведе докрай започнатото преустройство на нашето народно образование – началните и средни училища – в духа на неотдавна приетия закон за народното образование, като се укрепят учителските кадри, като се осигурят учебници и се изработят методи на обучението и възпитанието на учениците изцяло в съответствие с изискванията на програмата на Отечествения фронт, в духа на марксизма-ленинизма.

С всички сили трябва също така да се развива културната самодейност на трудещите се, особено на младежта, като по този начин из недрата на народа се издигат млади, нови таланти и се подпомага и насочва тяхното всестранно развитие.

Едни от най-силните средства на агитацията и пропагандата, безспорно, са киното и радиото. След 9 септември нашето радио има несъмнени успехи в своето развитие. То оказа и оказва значителна помощ на Партията, на Отечествения фронт и правителството в провеждане на техните мероприятия в борбата против враговете на Народната република, в правилната и разностранна информация за вътрешното и международно положение на страната. То широко съдейства чрез предаванията на концерти, постановки на нашите театри, произведения на най-добри наши и чуждестранни писатели, преди всичко на съветските писатели, излизания на наши майстори на изкуството, лекции, беседи за общото повдигане на културата на нашия народ, за разпространението на научни и политически знания в неговата среда. Такава също е и ролята на киното. Тази огромна възпитателна, агитационна и пропагандистка роля на киното и радиото изискват повседневно внимание на Партията към тях.

Ние не можем, очевидно, да се задоволим с постигнатото. С още по-голяма енергия и киното, и радиото трябва систематически да пропагандират нашето строителство, неговите успехи, проявите на трудовия героизъм, съревнованието и ударничеството, опита на най-добрите пионери на социалистическия труд. С още по-голяма енергия те трябва да насаждат здрава демократическа и социалистическа култура в средата на трудещите се. Нашето радио трябва да вземе мерки за повишаване идейно-политическото равнище на предаванията, за подобряване съдържанието им с оглед на възпитанието на нашия народ в социалистически дух. Нашето радио в по-голяма степен отколкото досега трябва чрез подходящи популярни лекции, беседи и по други начини да разпространява всред народа научни и политически знания. Необходимо е също така да се подобрява езикът на радиото, да бъде той образен и прост, понятен, разбираем за широките народни маси, говоренето по радиото – ясно, изразително.

Нашата партия трябва да вземе мерки за укрепване на киното и радиото, да съдейства за издигане идейната и делова квалификация на техните кадри.

Сериозно внимание Партията, Отечественият фронт и правителството трябва да обърнат върху необходимостта от радиофициране на страната, особено от широкото развитие на жичната радиофикация, преди всичко в селата. В това отношение нашата млада радиопромишленост заслужава пълна поддръжка и насърчение.

III. ВЪПРОСИТЕ НА ТЕОРИЯТА И НАШАТА ПАРТИЯ

Позволете ми сега, другарки и другари делегати, да премина към въпросите на теорията и нашата партия.

XVI пленум на ЦК отбеляза, че нашата партия изостава на теоретическия фронт. Централният комитет закъсня да внесе необходимата марксистко-ленинска яснота за отечественофронтовския период от развитието на нашата страна след 9 септември 1944 година, т. е. за пътищата и особеностите на нашето движение към социализма чрез народната демокрация – за характера и задачата на новата държава, за неизбежното изостряне на класовата борба в прехода от капитализма към социализма. В доклада пред XVI пленум на ЦК другарят Георги Димитров заяви, че нашето партийно ръководство „и досега не е осигурило за Партията марксистко-ленинска теоретическа разработка на основните проблеми на нашата политика. Нашите теоретически обобщения носят в много отношения случаен характер. Този факт говори за сериозна теоретическа слабост на нашата партия и на партийното ръководство. Когато ние проследяваме нашата работа и политика през последните 2-3 години, ние наистина виждаме колко далеч назад от практиката изостава нашата теоретическа мисъл.“

За какво свидетелства тази констатация? Тя свидетелства за недостатъчно още умение да се прилага марксистко-ленинското учение в нашите условия, за това, че не е направено всичко необходимо за да се осигури правилното му приложение в много важни случаи.

Нашето развитие върви с гигантски крачки напред. За четири години ние направихме наистина изумителен скок. Но колкото по-стремително е движението ни напред, толкова по-необходимо е тъкмо да бъдем въоръжени с марксистко-ленинската революционна теория, със своевременния зрял анализ на бързо изменящата се обстановка.

„Никакви опити за ревизия на основните положения на марксизма-ленинизма – каза другарят Георги Димитров в същия свой доклад, – разбира се, не е имало. Но от страна на ЦК са давани недостатъчно издържани в марксистко-ленинско отношение формулировки. Голяма слабост в нашето ръководство е не особено сериозното му отношение към теоретическите формулировки. Често по важни въпроси тия формулировки се дават импровизирано и случайно. Причината за всичко това лежи на първо място в обстоятелството, че тези въпроси обикновено не са обсъждани и решавани колективно от Политбюро и ЦК – една вредна практика, на която безусловно и час по-скоро трябва да се тури край. Увлечени в текуща практическа работа в управлението на страната, ние силно подценихме необходимостта от колективно теоретическо разработване в духа на марксизма-ленинизма на основните проблеми на нашата политика, а им давахме обикновено случайно и частично разрешение и, разбира се, в много случаи с непрецизни, едностранчиви или направо погрешни формулировки.“ Ние закъсняхме с теоретическото изясняване на въпроса за класовата същност и характера на новата държава, на народната демокрация. Несъмнено, различните формулировки, които се даваха на народната демокрация досега, бяха признак на неяснота, на неустановеност и ако щете – на известни колебания в този въпрос. Главният недостатък на даваните до Петия конгрес на Партията формулировки за същността на народната демокрация се състоеше в това, че те в една или друга степен заобикаляха въпроса за пролетарската диктатура като абсолютно необходима за преходния период от капитализма към социализма, допускаха възможността за някакви по-други от установените от Маркс, Енгелс, Ления и Сталин основни закономерности на преходния от капитализма към социализма период. Давайки си отчет, че народната демокрация и народнодемократическата държава станаха възможни в резултат на разгрома на германско-фашистките сили, в резултат на историческата победа на Съветския съюз във втората световна война и борбата на народните маси, под ръководството на работническата класа, за национална свобода и независимост; отчитайки решаващата роля на наличието на Съветския съюз за съществуването и развитието на народната демокрация, нейната роля като своеобразна форма за премахване на капитализма и построяване на социализма, при ръководната роля на работническата класа, нашата партия едва сега, на V конгрес, с доклада на другаря Георги Димитров внася пълна яснота във въпроса за същността и формата на нашата държава в преходния период, характеризирайки народната демокрация като такава власт на трудещите се под ръководството на работническата класа, която с успех изпълнява функциите на пролетарската диктатура за ликвидация на капиталистическите елементи и организиране на социалистическото стопанство, или, с други думи, като своеобразна несъветска форма на пролетарската диктатура.

В досегашните наши формулировки твърде често се смесваха в едно въпросите за същността и за формите на държавната власт в преходния период. Това означава, че ние не слагахме точка на и-то, не правехме докрай всички теоретически изводи от ръководната роля на работническата класа в народната демокрация. Тук е източникът на известно колебание и илюзии по въпроса за характера и за перспективите на хода на класовата борба у нас след 9 септември 1944 година.

Ние не сме се заели и не сме дали още сериозна теоретическа разработка на основните проблеми и задачи на Отечествения фронт, на неговото историческо място в развитието на страната, на неговата същност като своеобразна организация на боевия съюз на работниците и селяните; на ролята на Комунистическата партия в него, на характера, ролята и значението на другите партии; на измененията, настъпили в тях, в тяхната политика заедно с измененията в обстановката. Многобройните оценки и сериозни указания на другаря Георги Димитров в това отношение не са и досега подети, развити и разработени в Партията.

Вземете например нашата политика на село, отношението ни към различните категории селяни, нашата борба против кулака – тези въпроси едва напоследък се поставят на разработка, те не са всестранно разработени. Ние нямаме още официално установена точна икономическа характеристика на българския кулак, по отношение на когото водим политика на ограничение, изтласкване и ликвидация.

На подробна теоретическа разработка не е още всестранно подложен нашият конкретен път към социализма на село. Ние теоретически не сме осветлили докрай проблемите на трудово-кооперативните земеделски стопанства – такава ценна рожба на нашата действителност с огромни последици за развитието на земеделието по пътя към социализма.

Ние изоставаме в теоретическата разработка на въпросите на нашата икономика, на труда, на новите явления като съревнованието и ударничеството, които, колкото отиваме по-нататък, с премахването на капиталистическите елементи и изграждане основите на социализма, ще се превръщат в една от сериозните движещи сили на нашето обществено развитие; на измененията на класите, на формите на класовата борба, на раждащия се и крепнещ нов човек – труженик на социализма у нас.

Ние изоставаме в разработката на въпросите на нашата собствена история, на историята на Партията, на историческия опит на работническото движение. Очевидно, това изоставане на теоретическата ни мисъл назад от революционната практика се отразява и върху нашата работа на идеологическия фронт въобще, върху нашата борба срещу враждебните на марксизма-ленинизма теории, които гъмжат в различните клонове на науката, изкуството и културата, върху разработката, в духа на марксизма-ленинизма, на конкретните проблеми и задачи в тези различни клонове на науката, изкуството и културата.

XVI пленум на ЦК изтъкна пред цялата партия огромната опасност, която крие в себе си изоставането на нашата теоретическа мисъл от практиката. Той констатира определеното подценяване на теоретическите проблеми, на своевременния и зрял марксистко-ленински анализ на обстановката в страната, допуснато от ръководството на Партията, и набеляза съществени мерки за преодоляване на тази много опасна слабост. Освен решението за разширяване мрежата на партийната марксистко-ленинска просвета, за засилване с всички средства работата за издигане идеологическото равнище на партийните членове чрез системното изучаване основите на марксизма-ленинизма, запознаването им с ролята и характера на Партията, с нейната история, с нейния устав и програма, с основните закономерности на преходния период от капитализма към социализма, пленумът задължи Политбюро на ЦК да организира системно изучаване на нашата действителност от гледището на марксизма-ленинизма, за да имаме във всеки момент ясна представа за съотношението на класовите сили и за пътищата на изграждане социализма в нашата страна през преходния период от капитализма към социализма. В тази връзка пленумът реши също така да се вземат мерки за съставяне и издаване учебник по история на нашата партия.

Сегашният конгрес на Партията е призван със своите решения да създаде и осигури всички условия, за да се ликвидира изцяло с изоставането на Партията на теоретическия фронт. Вече докладът на другаря Георги Димитров пред конгреса и проектопредложенията за решения на конгреса по въпросите на дневния ред, както и разгърналото се широко вътрешнопартийно обсъждане на тия проектопредложения, свидетелстват за направена сериозна стъпка в изпълнение на решенията на XVI пленум на ЦК. Но тази сериозна стъпка е само начало, което с решенията на конгреса ще трябва непременно да се закрепи и разшири.

Какво е необходимо за това?

Необходимо е преди всичко в ръководството на Партията, в Централния комитет да се осигури своевременна колективна теоретическа разработка в духа на марксизма-ленинизма на основните проблеми на нашата политика.

Необходимо е да се групират около Централния комитет на Партията – в отдела за пропаганда и агитация, около редакцията на „Ново време“, „Философска мисъл“ – най-добрите теоретически кадри на Партията, на които, под ръководството на ЦК и въз основа на взетите от Петия конгрес на Партията решения, да се възложи разработката на въпросите на нашата действителност – на стратегията, политиката и тактиката на нашата партия в борбата за победата на социализма у нас. Това предполага упорита работа на тези кадри за тяхната по-нататъшна марксистко-ленинска теоретическа квалификация.

Би било голямо опростяване на нещата и би означавало липса на съзнание за собствените слабости, ако изоставането на теоретическия фронт се сведе само до някои организационни опущения и недоглеждания на Централния комитет в ръководството на този фронт. Причината е, безсъмнено, много по-дълбока. Тя се крие в нашата недостатъчна теоретическа марксистко-ленинска зрелост, в слабостта на нашите теоретически кадри, в недостатъчното наше умение да прилагаме правилно великото учение на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин към нашата действителност. И оттук следва само един правилен извод: трябва да осъзнаем тази наша слабост, да си дадем сметка за нея и да се учим, да се учим и пак да се учим от Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин, особено от другаря Сталин, от всемирноисторическия опит на ВКП(б), да увеличаваме своите знания, но, преди всичко, да овладяваме марксистко-ленинския метод, марксистко-ленинското умение, да изучаваме измененията в съотношението на обществените сили, насоките и характера на развитието и да правим необходимите правилни изводи за политиката на нашата партия.

Нашата партия трябва да съсредоточи вниманието си върху необходимостта от всестранна, задълбочена марксистко-ленинска подготовка на своите налични теоретически кадри. Неправилно и вредно е всяко самоуспокояване на тези кадри. Правилното е нашите теоретически кадри да залегнат и преодоляват в процеса на упорита работа и в борбата против враждебните идеологии слабостите и недостатъците си и да се закаляват като носители на войнстващата болшевишка марксистко-ленинска партийност, на способността да я прилагат с успех в разработката на въпросите на нашата действителност. Само така те ще се развиват и ще растат като ценни помощници на партийното ръководство.

Но особено е необходимо да се прояви максимална енергия и настойчивост, и се положат много сериозни грижи от страна на Централния комитет за подготовката и издигането на нови, млади теоретически кадри на Партията. За тази цел трябва да се използват и партийните школи, и нашите теоретически списания, като се насърчава с всички сили самообразованието.

Необходимо е Централният комитет да осигури повседневно ръководство на идеологическата работа в Партията, като в агитпропа на ЦК, който трябва още да се укрепи, се създадат специални органи за тази цел.

За нашето партийно ръководство ние можем и трябва да кажем, в светлината на поуките от последните години, че то е длъжно да постави за себе си, преди всичко, но също така за цялата партия, въпросите на теорията на необходимата висота, безпощадно да изгони от своята среда всякакво подценяване на тези въпроси, никога да не забравя сталинското указание за революционната, марксистко-ленинска теория като величайша сила на работническото движение, когато тя се свързва с революционната практика, „тъй като тя, и само тя може да даде на движението увереност, сила на ориентировката и разбирането на вътрешната връзка на обкръжаващите събития, тъй като тя, и само тя може да помогне на практика да се разбере не само това, как и накъде се движат класите понастоящем, но и това, как и накъде те трябва да се придвижат в близко бъдеще“.

Това сталинско указание ние никога не бива да забравяме.

ІV. ПОЛОЖЕНИЕТО И БОРБАТА НА ПАРТИЯТА НА ИДЕОЛОГИЧЕСКИЯ ФРОНТ

Другарки и другари делегати!

Нашият идеологически фронт още не се е обърнал изцяло с лице към насъщните потребности на започналото се социалистическо преобразование на страната. Неговото преустройство решително изостава. Науката и изкуството, въпреки някои свои успехи след 9 септември, далеч още не са стъпили напълно в крак с бурния устрем на нашите трудещи се маси, начело с работническата класа, към социализма. Още далеч не сме пристъпили към сериозното разчистване на българската идеологическа нива от гнилежа, от буренаците и тръните на капитализма. Без такова разчистване не можем с успех да сеем семената на социализма, на великото марксистко-ленинско учение. В течение на десетки години на буржоазно-капиталистическото господство чрез училищата, казармите, чрез литературата, официалната наука, чрез църквата е насаждана капиталистическа идеология в главите на интелигенцията, пуснала е корени и в други слоеве на народа. Такива нейни прояви като национализма, великобългарския шовинизъм, проповедта на расовата омраза не са още изкоренени у нас.

Настъплението срещу капиталистическите елементи в икономиката на страната трябва да се съпровожда с организирано и умело настъпление срещу капитализма и влиянието на империализма и на идеологическия фронт. С могъщия светилник на марксизма-ленинизма трябва да надникнем във всички ъгли на идеологическия фронт, да извадим на бял свят гнилото, негодното, вредното, да прочистим и проветрим окопите, траншеите, бункерите на този фронт, да прегледаме редовете на бойците, тяхното досегашно въоръжение, да сменим ръждясалите кримки, да превъоръжим постепенно целия идеологически фронт с великолепните, всепобеждаващи и никога неостаряващи оръжия на марксизма-ленинизма.

Основна задача на нашата партия на идеологическия фронт в сегашния исторически момент е да организира и проведе последователно, настойчиво, без колебание решителното преодоляване на капиталистическата идеология във всичките й разновидности и опирайки се на блестящия подем на съветската социалистическа наука и култура, учейки се и ръководейки се от нея, да осигури – заедно с преобразуването на нашата страна в страна социалистическа – пълно господство на творческата и боева марксистко-ленинска идеология във всички области на науката, изкуството и културата у нас.

Ние, комунистите, се отнасяме с уважение към положителното наследство, оставено от миналото.

Верни на марксизма-ленинизма, ние, българските комунисти, сме законни наследници и продължители на всичко действително демократическо, прогресивно, народно, създадено в нашата история. От това наследство ние не само не се отказваме, но грижливо го пазим, изучаваме и развиваме.

Но ние решително и безкомпромисно отхвърляме онова наследство, което въплъщава в себе си феодално-крепостническата и буржоазно-монархическа робия и реакция.

Цялата наша борба и работа за изграждане икономическите и културни основи на социализма изисква решително преустройство на целия наш идеологически фронт – такова преустройство, което да го превърне в мощен фактор за преодоляване на капитализма и в съзнанието на хората, за строителството на социализма, за образованието и възпитанието на трудещите се в социалистически дух. Ние сме изправени сега непосредствено пред решението на тази отговорна, сложна и продължителна задача.

Тази задача е една от най-отговорните и сложните за Комунистическата партия. С нейното изпълнение тя не можеше да се заеме изцяло веднага след 9 септември 1944 година.

Централният комитет счита, че, общо взето, той правилно е ориентирал Партията непосредствено след 9 септември 1944 година на решителна борба на идеологическия фронт, преди всичко против фашизма и специално против великобългарския шовинизъм, за техния разгром като най-опасни прояви на капиталистическата идеология.

Фашистката и великобългарска шовинистическа идеология не е откъсната от общата капиталистическа идеология, но правилно беше в началото да се концентрира ударът върху най-опасните форми на тази идеология. Това съответстваше и на практическите задачи, които Партията в първия период след 9 септември решаваше. И в това отношение бяха постигнати някои успехи.

В нашите списания се появиха редица статии против фашистките, великобългарски и буржоазни фалшификации и извращения на нашата история, против фашистките и реакционни буржоазни теории по разни въпроси. Излязоха и някои книги и брошури, посветени на борбата против фашистките и реакционни теории. С това обаче борбата против тези теории далеч не може да се счита, разбира се, за завършена. Години подред те са напластявани и са пуснали корени и в науката, и в изкуството у нас и се изисква много сериозна работа, за да бъдат окончателно разобличени и разбити във всичките им разновидности.

Нееднократно Централният комитет и лично другарят Георги Димитров са изтъквали жизнената необходимост от постоянната, непримирима борба против враждебните идеологии, които трябва да бъдат разбити докрай.

Провеждайки отечественофронтовската политика на сътрудничество с другите демократични партии и организации, Централният комитет никога не е проповядвал съжителство на марксистко-ленинската идеология с буржоазните и дребнобуржоазни идеологии, не е признавал никаква „отечественофронтовска идеология“, не е правил идейни компромиси. Ние никога не сме били за „съревнование“ между идеологически различните методи и течения. Политиката на сътрудничество с другите демократически организации в никаква степен не ни свързваше и не ни свързва ръцете в критиката и борбата против враждебните теории. Тъкмо наопаки. Тя предполага тази критика и борба.

Но задачата да се разчисти радикално-идеологическият фронт от враждебните на марксизма-ленинизма теории и течения и се утвърди господството на марксизма-ленинизма на идеологическия фронт е огромна задача, осъществяването на която изисква и много сериозна подготовка, и наличието на необходимите добре подковани марксистко-ленински кадри, и умение да се маневрира, и такт, и време.

При решението на задачите на идеологическия фронт ние трябва да държим сметка за факта, че при стеклите се обстоятелства след историческата победа на Съветския съюз във втората световна война и победата на Деветосептемврийското народно въстание мнозинството на нашата интелигенция се обърна с лице към Отечествения фронт, към нашата партия. Една част от интелигенцията веднага се ориентира смело към нашата партия, друга – с колебание, постепенно. Приобщаването на грамадното мнозинство от интелигенцията към Отечествения фронт и Партията е наш крупен успех и той ни налага и съответен подход към старите кадри на умствения труд. Ние не можем да ги обявим всичките за непоправими, да ги наблъскваме в един кош като излишни и вредни. Не е такава линията на нашата партия. Не правейки никакви концесии на старите реакционни буржоазни възгледи и концепции, проявявайки зорка бдителност и водейки безпощадна борба срещу враждебните и вредителски прояви, ние трябва да помогнем на една значителна част от старите, с буржоазни схващания кадри (в това число и сегашни членове на Комунистическата партия) да се преориентират, да преодолеят буржоазните си възгледи и предразсъдъци, да се отдадат на честна, добросъвестна и полезна служба на народа. Ние считаме за правилни и необходими усилията, които нашата партия положи в създалата се нова историческа обстановка, за да облекчи възможността на цяла редица дейци, творци в областта на науката и изкуството – писатели, учени, художници композитори, артисти, които до 9 септември стояха настрана от нея, да намерят пътища за приобщаването си към народа, да бъдат спечелени за отечественофронтовското дело.

Провеждайки тази своя политика, нашата партия трябваше да прояви необходимата маневреност, трябваше да направи и известни отстъпки.

Но комунистическа партия, която не умее да печели съюзници – постоянни, но също и временни, – да използва тези съюзници, да се бори да неутрализира, макар и за известно време, възможните свои утрешни врагове, за да изолира колкото се може по-пълно главния свой враг – в случая след 9 септември фашистката капиталистическа буржоазия; комунистическа партия, която за тази цел не прави никакви компромиси, която иска всичко сама, със собствени ръце да свърши, която не умее да работи и с чужди ръце – такава комунистическа партия не е още зряла, болшевишка, марксистко-ленинска партия, не може да осигури необходимото ръководство на трудещите се. Такава комунистическа партия не е в състояние с успех да ръководи борбата на идеологическия фронт и да привлече на своя страна и интелигенцията.

Немаловажен елемент на несъмнения и голям успех на нашата партия в утвърждаването и укрепването на ръководната роля на работническата класа е и това, че в своето огромно мнозинство нашата интелигенция върви с нашата партия. Не е случайно обстоятелството, че реставраторската николапетковистка опозиция не можа да се похвали с активното участие в нея на нито един що-годе значителен представител на хората на науката и изкуството у нас.

Сега ние комунистите отговаряме решително за всичко в нашата страна. И към всичко ние трябва да се отнасяме като грижливи, разумни, взискателни и критични към себе си, но настойчиви, вещи стопани, като политици-реалисти, като ръководители, които не само знаят какво искат, но и знаят как да постигнат това, което искат. Ние трябва да поведем повсеместно настъпление срещу буржоазната капиталистическа идеология. Враждебните на марксизма-ленинизма идеологии трябва да бъдат разбити на пух и прах, безмилостно изкоренени от нашата действителност, те нямат право на съществуване. Затова е необходима постоянна борба. Защото докато има антагонистически класи, докато има още капитализъм – ще има враждебни идеологии; в една или друга форма те ще се проявяват.

Ние всички трябва да си дадем ясен отчет за задълженията, които възлага върху Партията, върху нейните теоретически кадри преди всичко, преустройството на целия идеологически фронт в духа на социализма.

Нека никой от нашите работници на теоретическия фронт да не забравя никога, че внедряването на марксизма-ленинизма в науката и изкуството не може да се „обяви“, да се декретира. С „ура“ идеологически позиции не се превземат. Необходимо е неуморна работа на нашите теоретически кадри над себе си; те трябва като от огън и чума да се пазят от всякакво самоуспокояване и главозамайване.

Наистина, другари и другарки, ние, като партия, се гордеем с онази победа, която Димитър Благоев изнесе над българската буржоазна философска, икономическа и литературна наука; ние се гордеем, че никога – и в най-жестокото време на фашистката диктатура, когато гонеха, биеха, избиваха, разстрелваха и бесеха комунистите, когато в страната царуваше безогледна черносотническа цензура, когато владикиновци и бадевци позоряха българската наука – теоретическата мисъл на нашата партия не угасна, нашата партия нито за момент не спря борбата си против буржоазната идеология. Ние се гордеем с това, че през време на фашизма, и в най-черните дни, ние имахме своите „Нов път“, „Наковалня“, „Звезда“, „Народна правда“, „Икономически проблеми“, „Работнически литературен фронт“, „Кормило“ и другите списания и вестници, които намираха начин и форми да държат високо марксистко-ленинското знаме. В тази борба нашата партия има сериозни успехи – в областта на философията, литературната наука, педагогиката, политическата икономия, историята. В това отношение ние трябва да споменем имената на другарите Георги Бакалов, Тодор Павлов, Тодор Самодумов, Сава Гановски, Жак Натан.

Всички разбирате обаче, че 9 септември изправи нашата партия изведнъж пред огромни, съвършено нови задачи. Направеното до 9 септември за теоретическата разработка на въпросите на нашата действителност в никаква степен не можеше да задоволи Партията. Всяко самоуспокояване сега, всяко заспиване на старите лаври е опасно, вредно. Ние воюваме срещу буржоазната идеология не на живот, а на смърт. Ние не бива да оставим и няма да оставим ъгълче на идеологическия фронт, гдето да се притайват теориите и възгледите на класовия враг, гдето да не пламне животворният огън на всесилното марксистко-ленинско учение.

Но затова тъкмо е необходима непрекъсната работа на нашите теоретически кадри за повишение на своята квалификация. Те трябва упорито да овладяват все повече и повече фактически знания в определената специалност, която имат. Без знание на специалността, на конкретните факти в дадена наука марксизмът се превръща в гола методология, в схема. Комунистите на идеологическия фронт трябва да имат съзнанието за голямата отговорност, която лежи на техните плещи за преустройството на този фронт съобразно изискванията на нашето движение към социализма, и така да работят над себе си, че да имат решително предимство над представителите на старата буржоазна култура не само в областта на методологията, но и като специалисти. Необходимо е комунистите от различните области на науката да покажат на дело в своята научна работа такова конкретно приложение на марксизма-ленинизма, което да изтъкне нагледно всичките негови предимства като метод, като ръководство за изследване и действие.

По този път трябва да се върви – да се утвърждава марксизмът-ленинизмът у нас чрез конкретна разработка на въпросите на нашата действителност, чрез аргументиран разбор и безпощадна критика на враждебните буржоазни възгледи и тенденции на българска почва, чрез показ на дело на всичките предимства на нашето учение. Така ние ще продължим делото на Димитър Благоев, ще изпълним неговите завети, само така ще се окажем достойни последователи на Ленин и Сталин и ще осъществим преустройството на идеологическия фронт с оглед на социалистическото преустройство на страната.

Другарки и другари!

Какво е сегашното положение в областта на нашата наука, в областта на изкуството? Какво трябва да се направи, за да се даде тласък на тяхното преустройство на нови, социалистически начала?

Аз ще спра вниманието на конгреса само върху някои от по-важните клонове на науката и изкуството.

В областта на философията, както вече споменах, нашата партия има значителни завоевания още от времето на Димитър Благоев. Голяма е заслугата в тази област и на др. Тодор Павлов. След 9 септември борбата срещу реакционната философия се поде на по-широк фронт.

В тази борба вземат вече участие редица наши нови теоретически сили, излязоха няколко книги, брошури, написани са не малко статии в списанията. Сп. „Философска мисъл“ върши сериозна положителна работа.

Но би означавало да не си даваме сметка за натрупания философски боклук, за наслоените в течение на десетилетия реакционни и вредни възгледи в главите на интелигенцията, на една част от нашето учителство, в университетските коли и учебници, за да считаме, че направеното за разобличаването на буржоазните реакционни философски теории е достатъчно. Нищо подобно. Тепърва предстои да се разчисти радикално отрицателното наследство в тази област.

Борбата срещу реакционните философски възгледи не може да се ограничи само с прекратяването на тяхното преподаване в университета или чрез прекратяване на тяхното разпространение чрез печата. Необходима е системна, задълбочена марксистко-ленинска критика. На последователна критика трябва да се подложи цялата досегашна буржоазна философия – без остатък като предварително условие за широкото разпространение на марксизма-ленинизма в средата на интелигенцията. Но борбата срещу реакционната философия не се състои само в борба срещу досегашната буржоазна философия.

Необходимо е да бъдат разобличавани своевременно, на българска почва грубите реакционни изстъпления, които съвременни американски и английски мракобесници правят от името на философията, още повече, че при условията на изострената класова борба в нашата страна капиталистическите елементи представляват основа за възприемане и разпространяване на подобни влияния.

Характерно идеологическо отражение на това състояние, в което се намира сега буржоазията у нас, е широкото разпространение в нейните среди на най-див мистицизъм. От различни места се правят опити да се даде даже „теоретическо“ оформяване на мракобесническите настроения. Такива опити идват както от средите на някои български богослови, така и от всевъзможни протестантски, католически и какви ли не още религиозни спекуланти.

Никога в миналото интересът към философията в нашата страна не е бил толкова голям, какъвто е сега интересът към марксистко-ленинската научна философия.

С най-голяма енергия трябва да се разпространяват произведенията на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин, да се пропагандира диалектическият и историческият материализъм. Значителна стъпка напред в това отношение е въвеждането на диалектическия и историческия материализъм като учебен предмет във висшите училища. Трябва да се полагат грижи за подобрение на преподаването на този предмет и в неговото изучаване да се обхваща все по-голям кръг учащи се.

Най-сериозна е слабостта на философската мисъл у нас в разработката на въпросите на нашата действителност. Още не е направен даже опит да се анализират измененията в характера на противоречията, които движат обществото в преходния период; не е разгледана ролята на субективния фактор, ролята на критиката и самокритиката при сегашния етап от нашето развитие и други важни въпроси.

Значителна слабост на нашите философски работници е и това, че повечето от тях работят абстрактно, откъснато от проблемите на практиката и специалните науки. Появиха се наистина няколко статии, в които се изтъква значението на марксистко-ленинската философия за частните науки, но от това по-далеч не се отиде. Фактът, че нашата биологическа наука например е почти изцяло в плен на метафизическото и идеалистическото вайсманистко-морганистическо направление, показва, че за това състояние вина имат и нашите философски работници, на които липсват достатъчно основни познания в един или друг клон на науката. Поради същата причина редица философски работи носят абстрактен характер. Трябва неуморно да се работи за издигане философското марксистко-ленинско равнище на нашите учени-специалисти, а нашите марксистки философи да се специализират в един поне от клоновете на науката.

Огромно е значението на историческата наука не само за формирането на широк научен мироглед, но и за въоръжаване на нашия народ с правилно знание на своето минало, „с правилно извличане на поуки от него за сегашната негова борба“. Другарят Георги Димитров неведнъж е изтъквал, че е „необходимо час по-скоро да се изработи и популяризира научен марксистки критерий за правилното обяснение на важните периоди и големите събития в историята на нашия народ, особено през последното столетие, като се направи това ясно и убедително върху основата на научен анализ на самите исторически факти“.

Макар и с голямо закъснение, но аз се ползвам от случая сега да отбележа основните резултати от проведената през пролетта на тази година историческа дискусия по почин на Комитета за наука, изкуство и култура.

Задачата на дискусията беше да ни покаже по-нагледно състоянието на историческия фронт, да видим с кои и с какви сили разполагаме на този фронт, какви са техните възможности. С тази цел ние дадохме възможност на голям брой стари и млади наши историци свободно да се изкажат. Дискусията продължи около 3 месеца. Въпреки някои съществени недостатъци в нейното организиране и провеждане, дискусията беше едно значително и първо по рода си събитие у нас, възбуди в средите на нашата интелигенция много голям интерес. Тя постигна поставената задача.

Какво показва историческата дискусия?

Тя разкри постиженията и слабостите на историческия фронт. Преди всичко тя показа недопустимото изоставане на нашата историография в разработката на новата и най-нова история на България. Буржоазната историография въобще, както е известно, не е считала достойна за нейните скрижали най-новата история на България.

Дискусията показа, че великобългарският шовинизъм в нашата историческа наука далеч не е разобличен и разбит. Нашите прогресивни историци още не са се заели дружно и организирано да очистят българската историография от фашистките и шовинистически извращения и фалшификации. На самата дискусия, в лицето на г. Орманджиев, великобългарският шовинизъм си показа рогата, очевидно за да ни напомни колко много изоставаме на историческия фронт и какво недопустимо голямо е нашето търпение.

Дискусията потвърди, че буржоазната историография е натрупала сериозен фактически материал, събрала е много извори за миналото на нашия народ. Това е положителното, което тя е дала и което трябва да се използва. Едновременно с това тя продемонстрира пълната нейна, на буржоазната историография, методологическа безпомощност да даде правилно обяснение на фактите, да даде история на народа, на различните класи и на класовата борба. Някои от представителите на старата историография в дискусията признаха тая безпомощност и проявиха стремеж към преориентирване, към превъоръжаване с методологията на историческия и диалектическия материализъм.

Но дискусията също така показа, че марксистката историография, въпреки някои свои завоевания, още не е на висотата на положението, че съществува значителна слабост на нашите марксистки историографски кадри, някои от които не са се освободили още от буржоазния формализъм и обективизъм, страдат от социологизиране и икономизъм, липсва им боева партийност и последователна принципиалност.

На историческия фронт растат нови млади кадри, които трябва да се насърчават, но те са длъжни да работят упорито, за да овладеят марксистко-ленинския метод, да станат едновременно с това и дълбоки познавачи на историческите факти.

Дискусията показа, че на нашия исторически фронт имаме не малко квалифицирани кадри от стари безпартийни специалисти, а също така квалифицирани специалисти-партийци със стар буржоазен идеологически багаж, които обаче – като се освободят от недъзите, наслоени под влиянието на буржоазната идеология в миналото, и усвоят правилния научен метод на изследване – ще могат с успех да работят в областта на нашата историография.

От дискусията нашите хора, които работят на историческия фронт, трябва да извлекат главна поука, а именно: постоянно да повишават своите знания, своята, както се казва, ерудиция, да изучават необходимите езици, за да бъдат в състояние самостойно да издирват и тълкуват историческите факти. Ние отричаме или считаме за безпомощна и неправилна методологията на такива наши стари учени като Златарски, Иширков, Ников, Иванов, Шишманов, но ние уважаваме и ценим тяхната дълбока ерудиция и нашите хора няма защо да не се поучат от тях в това отношение.

Дискусията посочи важното място, което има списанието „Исторически преглед“ на идеологическия фронт. От 9 септември 1944 год. насам то се стреми да разработва въпроси из историята на нашата страна от гледището на историческия материализъм; да подхвърля на преоценка досегашните традиционни схващания на буржоазната историография. В това отношение то несъмнено играе полезна роля и трябва да бъде насърчено и подкрепено, като постави центъра на тежестта върху разработката на своите страници на въпросите от новата и най-нова история на страната, като засили критиката на враждебните и ненаучни исторически схващания, на великобългарската шовинистическа фалшификация на нашата история и като от своите сътрудници изисква постоянна работа над себе си за повдигане марксистко-ленинската си квалификация.

Около списанието „Исторически преглед“ трябва да се обединят нашите прогресивни исторически кадри, да им се помага да растат, да крепнат марксистки. Трябва да се укрепи редакцията на списанието, за да стане то издържано марксистко-ленинско боево списание на историческия фронт у нас.

Ние стоим пред задачата да бъде съставен научен учебник по историята на България. Тая задача е поставена от другаря Георги Димитров пред нашите историци и те трябва да считат въпрос на чест за себе си срочно да я изпълнят. Няма съмнение, че в съставянето на този учебник нашите историци-марксисти ще трябва да вземат главно и ръководно участие.

Предстои огромна работа по издирване на нови исторически материали, по написване на редица монографии, по критиката на буржоазните теории в историческата наука у нас. Предстои огромна работа за марксистко-ленинската подготовка на нашите млади исторически кадри, за преориентирването на значителна част от старите специалисти-историографи. Ние държим курс на използване старите кадри, на тяхната съвместна работа с младите кадри, а от младите кадри, които ние с всички сили ще поддържаме, искаме да се учат и да се учат, да работят непрекъснато и да овладеят марксистко-ленинския метод, който единствено осигурява действително научно изследване.

Важни задачи стоят и пред икономическата наука у нас. И тук ние сме в самото начало, макар да имаме известни успехи в пропагандата на марксистко-ленинската политическа икономия, в критиката на реакционната политическа икономия.

Основните икономически проблеми на страната стоят още теоретически неразработени. Липсват научно-изследователски работи по въпросите на икономиката и планирането на строителството на индустрията, земеделието, търговията, цените и други икономически въпроси.

Изтъкнатите недостатъци и постижения са характерни и за останалите обществени науки. Крайно незадоволително е състоянието на правните дисциплини. В преподаването и разработването на държавноправните науки се правят сериозни опити за преустройство. Частноправните дисциплини обаче си остават върху старите буржоазни основи.

Езикознанието прави първите си опити да се освободи от буржоазния формализъм и да мине върху научните диалектико-материалистически позиции на съветското езикознание.

Особено значение за нас придобиват сега природните науки и от трибуната на конгреса трябва това значение да бъде силно подчертано. В областта на тези млади за нас науки, някои от които имат значителни достижения, предстои много сериозна работа, за да бъде разчистена почвата от наслоените вредни буржоазни влияния и тези науки да се слеят с практическите задачи по стопанското социалистическо строителство в страната. Нашата биологична наука и свързаните с нея институти са длъжни в кратък срок решително да се очистят от морганистките и други реакционни течения и да застанат безрезервно на мичуринско-лисенковски позиции, да заработят с най-голяма енергия за внедряване на изумителните, приказни преобразования на мичуринско-лисенковската наука у нас. Ние трябва да развиваме най-енергично работата на свързаните с нашето животновъдство, растениевъдство, изобщо със земеделието, научни институти.

Ние няма да разрешим задачата за преустройството на науката, поставянето й изцяло в служба на трудещия се народ и неговото социалистическо дело, ако не преобразуваме изцяло старата система на средното и висше образование у нас, педагогическите институти, Академията на науките и научно-изследователските институти. Ние сме се заели вече твърдо с това преобразование и ще го доведем докрай. Но и тук сме още в началото.

Какви са нашите задачи в областта на науката?

Те са:

1. Решителна борба за преодоляване на реакционните теории в науката, за окончателно разчистване на гнилото буржоазно наследство;
2. осъществяване на най-тесни връзки между науката и социалистическото строителство в страната, пълното поставяне на науката във всичките й клонове на вярна и предана служба на народа;
3. осигуряване на постепенно преустройване на всички науки върху диалектико-материалистическа основа;
4. довеждане докрай преустройството на работата на Академията на науките, на нашия научно-изследователски апарат, като Академията осигури разработката на методологическите въпроси на всяка отделна наука и съдейства за нейното тясно свързване със задачите на социалистическото строителство;
5. да се засили дейността на научно-изследователските институти, като се организира научната разработка на проблемите на нашата действителност и особено дейността по изучаване природните богатства на страната с оглед на максималното развитие на нейните производителни сили;
6. да се съдейства за най-целесъобразното практическо приложение на научните постижения за цялостното осъществяване на държавния стопански план:
7. да се доведе докрай преустройството на средните, полувисши, висши учебни заведения, на техните учебни планове и програми, подборът на преподавателския състав и се осигурят отговарящи на изискванията на новите закони за народното и висше образование условия за добра учебна научна работа; да се осигури запознаването в съответна форма на учащите се в средните училища с главните моменти от историята на работническото движение и на марксистко-ленинското учение; да се подобри и засили преподаването на марксистко-ленинската наука във висшите учебни заведения като самостоятелна дисциплина; да се осигури в тях такава подготовка на кадри за различните клонове на държавната, стопанска, обществена и културна работа, която да ги направи не само добри специалисти, но и годни, активни и съзнателни участници в политическото ръководство на страната и в социалистическото строителство.

Такива са главните задачи, които стоят за разрешение пред науката у нас. Другарки и другари!

Ако се обърнем към областта на изкуството, най-очевидно е безспорно положителната промяна в областта на литературата. Още от първите дни след 9 септември нашите литературни работници в голямото си мнозинство и между тях най-значителните, заедно с тези, които и преди 9 септември участваха в антифашистката борба, застанаха безрезервно на страната на Отечествения фронт, поставиха цялото си творчество, таланта си в служба на интересите на трудещите се, на грандиозните преобразования във всички области на живота.

Най-голяма активност проявиха и проявяват нашите поети.

В областта на художествената литература след 9 септември ние имаме известни успехи, но за съжаление още твърде ограничени в сравнение с онова, което нашият народ иска и чака от нашите писатели. Ние все още нямаме след 9 септември сериозни и значителни литературни произведения, които да отразят в широк размах големите промени в живота на народа ни, формиращите се под влиянието на тези промени нови обществени отношения и нови хора – строителите на социализма. Нашият трудещ се народ има нужда от художествени произведения, които, отразявайки правдиво действителността, да осветляват напред пътя на развитието. Нашият народ се нуждае от художествени литературни произведения, които да отразят новия бит в нашето село, дълбоките промени, които настъпват в него с изграждането на трудово-кооперативните земеделски стопанства, борбата против многоликия и маскиращ се враг в лицето на селския кулак. Липсват значителни произведения както в белетристиката, така и в поезията, които да отразят ръководната роля на българските комунисти във всестранния живот на страната. Все още художествено не са пресъздадени образите на най-добрите синове и дъщери на народа ни, загинали в борбата против фашизма.

В областта на литературната наука у нас след 9 септември са направени някои успешни частични опити за разкритикуване естетическите, идеологически и открито фашистки възгледи на буржоазните литературни историци и критици за развитието и целите на литературата. Сега в университета лекциите по история на българската литература, както и по въпросите на литературната наука, се четат от комунисти. Но почти нищо не е още направено в тази насока в областта на изкуствоведението.

Борбата срещу естетизма, формализма, индивидуализма, срещу упадъчните влияния в поезията, в живописта, в киното не е още поведена с всичката енергия, последователно и по целия културен фронт. А тя трябва да се поведе без отлагане. У нас продължават да излизат „литературно-исторически“ трудове като книгата на г. Малчо Николов „От Траянов до Вапцаров“ и „Историята на българската литература“, като книгата на г. Иван Радославов „История на българската литература“ и други подобни книги, в които от началото до края господстват старите плесенясали и вредни възгледи на буржоазната естетика и литературна история.

Под носа на писателския съюз и на нашата литературна критика г. Малчо Николов си позволи да превъзнася периода на фашистката диктатура като „един от най-плодоносните в творческо отношение период“, който „обгръща всички области на духовния живот, всички изкуства – живопис, скулптура, музика, театър, и специално литературното творчество“.

Колко недостатъчна е наистина нашата борба на фронта на изкуството, ако подобно славословие на фашисткия режим се шири свободно на книжния пазар у нас!

Но по какви книги се учат на българска литература и литературна история в нашите гимназии и университети? Подложени ли са на критически разбор досегашните и сегашни учебници, коли, книги, помагала в нашите средни и висши учебни заведения? Отделено ли е положителното от отрицателното в нашето литературно наследство? Не е. А без такъв критически разбор ние не можем правилно да вървим напред в областта на литературата и литературната наука. Не подлежи на съмнение, че и художествената литература не върви в крак с подема на трудещите се, не задоволява растящите потребности и още не изпълнява изискванията, които й предяви нашата партия в лицето на другаря Георги Димитров.

Съюзът на българските писатели, който е призван да съдейства за развитието на художествената литература, за съжаление не се е обърнал още напълно с лице към задачите, които нашата партия и правителството на Отечествения фронт постави пред писателите днес

Идейно-политическото равнище на голяма част от нашия писателски кадър е незадоволително. Партийната организация на писателите-комунисти, въпреки нееднократните указания на Централния комитет, недостатъчно работи за идеологическото възпитание на членовете на Писателския съюз, за по-нататъшното сближение и сработване с писателите-спътници, не полага необходимите грижи и внимание за правилното развитие на отделните писатели, и особено за подрастващите млади талантливи поети и писатели. В средата на комунистите-писатели не са преодолени още остатъците на сектантството, не е осигурено още необходимото единодействие.

„Литературен фронт“ не се е превърнал в ръководен войнстващ литературен орган, какъвто той трябва да бъде.

Какво искаме ние от нашите поети и писатели?

Ние искаме от тях да осигурят такова задълбочено развитие на художествената литература (проза и поезия) по пътя на социалистическия реализъм, при което тя да няма други интереси освен интересите на народа, на държавата и със своето правдиво отражение в художествени образи на борбата на нашия народ за прехода от капитализма към социализма да помага на Партията, на Отечествения фронт и държавата да възпитават народа, а особено младото поколение, в преданост и вярност към великото дело на социализма, към родината, да го окриля в неговия труд, да развива у него чувствата на бодрост и увереност, волята и способността да преодолява всички препятствия, да усилва неговата омраза към народните врагове, да го въоръжава срещу всичко гнило и разлагащо народния организъм, срещу всяко мракобесие, да съдейства за всестранното укрепване на неговата солидарност с борещите се за траен мир и демокрация други народи, и преди всичко с великите съветски народи – наши освободители.

Ето какво искаме от нашите поети и писатели, от българските инженери на човешката душа.

Нашият народ чака от тях високо художествени произведения, пропити от любов към него, към неговото творческо социалистическо дело, които да го възпитават и окрилят за нови трудови подвизи.

Крайно незадоволителна е още нашата литературна критика. Ние се нуждаем, както от въздух, от принципиална правдива боева литературна критика, която да подхвърли на безпощаден огън всички и всякакви реакционни, упадъчни и вредни тенденции в нашата литература, да не клати никому шапка, да бъде чужда на всяко угодничество и лицеприятие, но да бъде справедлива, да дава своевременно оценка на новите литературно-художествени произведения у нас, да прави внимателен разбор на техните положителни и отрицателни страни, да умее да издирва и да насърчава талантите, неуморно и системно да пропагандира социалистическия реализъм, като творчески метод, и основите на марксистко-ленинската естетика.

На тези задачи, преди всичко, трябва да служи в. „Литературен фронт“. От тези задачи трябва да се вдъхновява сп. „Септември“.

Борбата за преустройството на театралното изкуство трябва да продължи. От репертоара на нашите театри днес решително се изхвърлят пиесите с упадъчно, безидейно, еснафско или антихудожествено съдържание и цялата репертоарна политика на театъра е ориентирана към съвременната съветска драма, драмите на руската и световна класика и пиесите на нашата нова млада драматургия.

Със създаването след 9 септември на десетки нови държавни, общински, читалищни и самодейни театри театралното изкуство получи възможност да проникне сред най-широки среди от населението и да оказва широко влияние за културното издигане и художествено възпитание на нашия народ. Макар и още с едни или други недостатъци, новите български драми, които влязоха в репертоара на театъра ни, имат за нас важно и положително значение. Нашата драматургия се насочва с лице към живота, към изобразяване борбите на народа против фашизма и строителството на новия живот. За тези безспорни, макар и още скромни успехи на нашата млада драматургия решителен дял има тясното сътрудничество на писателите с театралните дейци, както и системата на колективните предварителни обсъждания – съвършено ново явление в нашата културна действителност, което трябва да се разширява и задълбочава непрестанно.

Нашият театър трябва с още по-голяма увереност да се развива напред, по пътя на реализма, следвайки богатите традиции и примера на съветското театрално изкуство; да се провежда неотклонно линията на осигуряване драматическите и оперни театри в страната с репертоар, свързан с актуалните проблеми на нашата действителност, с класическите произведения на световната драматургия, репертоар, който да съдейства за овладяване положителното наследство на миналото и за идейно-художественото възпитание на трудещите се в социалистически дух; решително да се насърчава развитието на реалистичната българска драма, опера и балет и тясната съвместна работа на нашите драматурзи и композитори с театъра – абсолютно необходимо условие за това развитие; да се работи за всестранното издигане на общата и специална сценична култура на артистите – стари и млади.

След 9 септември музикалното творчество на нашите композитори взе доста широки размери и стана сериозен фактор в общата идейно-възпитателна работа сред народните маси. В музикалните училища и Държавната музикална академия все повече навлизат младежи от средите на трудещите се, които се подготвят да се посветят на музикалното изкуство. Нашата страна може да се гордее с високо художествено майсторство в артистичната игра и вокалното изкуство. Макар все още съвършено недостатъчна по количество, възторжената масова песен, която бе създадена след 9 септември, играе значителна роля в мобилизиране ентусиазма и силите на нашата младеж в социалистическото строителство.

Ръководени от примера на своите братя в Съветския съюз, нашите музикални работници неотклонно трябва да работят за създаване на здраво реалистично музикално творчество. В областта на музикалното творчество в страната усилията трябва да се съсредоточат в укрепване и по-нататъшно развитие в духа на народното музикално творчество и класическите музикални произведения, на дълбоко свързана с трудещия се народ, близка и разбираема за него, правдива, изразителна, мелодична, високо идейна и дълбоко вълнуваща по съдържание българска музика и песен, които да съдействат за издигане на музикалната култура на широките народни маси и да стимулират техния труд и борбата им за социализъм.

Нашето филмово изкуство е в своя още съвсем ранен стадий на развитие както по отношение на филмовото производство, така и по отношение на кадрите. С гласувания в началото на тази година закон за кинефикацията и киноиндустрията в нашата страна от този важен сектор на идеологическия фронт се отстрани частният предприемач-капиталист и нашето филмово производство, вносът и разпространението на кинокартини стана държавно дело. С това се даде възможност да се провежда по-здрав контрол при подбора и вноса на чуждестранни (американски и западноевропейски) филми, да се въведе по-голяма справедливост в разпределението на съществуващите кинотеатри според нуждите и гъстотата на населението в отделните места. А младото филмово производство престана да бъде обект на частната спекулативна инициатива.

Ние още нямаме голям български национален художествен игрален филм и ние работим засега още само в областта на документалния филм, на седмичната кинохроника и късометражните културни филми. Нашата седмична кинохроника и късометражен културен филм постигнаха сериозни успехи, но все още недостатъчно се използват за отразяване строителството и трудовите постижения на трудещите се, за подпомагане обмяната на опит между различните производствени групи, за популяризиране някои нови производствени методи в отделни отрасли на индустрията, строителството и кооперативното земеделие.

Изграждайки необходимата техническа база със запланирания за строеж през настоящата петилетка държавен киноцентър, ще се създадат необходимите условия и за създаване на толкова нужния за нашия народ български художествен игрален филм.

В настоящия момент съществуващите в страната ни 358 постоянни кинотеатра и 43 подвижни киноапарата се обслужват изключително от вносни филми. От целия внос обаче най-голям процент (над 70 на сто) се пада на съветския художествен игрален, научен и културен късометражен филм. Все още обаче ние сме принудени, за да задоволим нуждите на съществуващите в страната кинотеатри, да внасяме филми и от други европейски страни. Често пъти поради слаба бдителност се промъкват съвсем упадъчни, антихудожествени, развращаващи американски или други западноевропейски филми, които пречат за правилното идейно-художествено възпитание на нашия народ, особено на младежта, и противоречат на насоките на културната ни политика.

Трябва да се развие в максимални размери използуването на киното като едно от най-могъщите средства за въздействие върху населението; да не се допускат на нашите екрани развращаващи и разлагащи западноевропейски филми, да се дава и в бъдеще решителна преднина върху нашите екрани на високо художествения и социалистически съветски филм; да се вземат мерки за създаването на добри документални филми върху теми из борбите за изграждането на нашата социалистическа, материална и духовна култура, както и за час по-скорошното осигуряване на страната с отечествен художествен игрален филм.

Най-дълбоки корени успяха да пуснат у нас формалистичните тенденции в областта на изобразителните изкуства. И това не бе случайно. Голяма част от по-талантливите художници у нас след Освобождението преминаха през парижката школа на модернистите, а чрез тях и по други начини влиянието на френската модернистична школа се разпространи в средата на нашите художници.

9 септември създаде благоприятни политически условия изобразителното изкуство да скъса с буржоазния метод на формализма и да се върне към живата, реална действителност, да я отрази и да подпомага нейното правилно развитие. Нарасналите културни интереси сред народните маси поставиха и пред художника, който до вчера работеше за вкуса и интересите на буржоазната класа, нови задачи и изисквания. Тези изисквания накараха много наши художници да се замислят и направят проверка на собственото си отношение към изкуството, към зрителя, да преоценят своя творчески метод.

Искрено и сериозно желание за скъсване с формализма в нашето изобразително изкуство е налице у голямата част наши художници. Свидетелство за това са опитите, които бяха направени в няколкото вече изложби с тематичен характер. Това желание трябва да бъде насърчено, нашите художници – подпомогнати да преодолеят окончателно остатъците на формализма. Необходима е системна и задълбочена идейно-теоретическа работа сред художниците. Необходимо е още по-тясно да се свържат те с трудещите се, с техните организации, с техния трудов ентусиазъм. Опитът на съветските художници, които се опират върху традициите на световното и руско класическо изкуство и са въоръжени с марксистко-ленински мироглед, трябва да служи като образец и за нашите творци в областта на изобразителните изкуства. Художествената критика стои още далеч под изискванията.

Съюзът на художниците, и особено неговото ръководство, трябва да оказва постоянна помощ за правилното развитие на изобразителното изкуство. Той трябва да ликвидира най-сетне в своята среда дрязгите и недоразуменията, да сплоти всички художници в един здрав и надежден отечественофронтовски колектив на фронта на изкуството.

Необходимо е да се поведе системна борба против модернизма и формализма, против вредните влияния на съвременното западноевропейско буржоазно изобразително изкуство, като се подкрепя и развива реалистичното направление – за създаване на високохудожествени, достойни за нашето време творби, които да отразяват подема на трудещите се, техния устрем към социализма, героичното им минало, да ги възпитават, мобилизират и вдъхновяват на борба за окончателното тържество на социализма.

Подобни задачи стоят и пред архитектурното изкуство у нас.

Никога не бива да забравяме важността от най-широкото развитие на художествената самодейност на трудещите се, особено на младежта, за да се повдига непрекъснато общата култура на народа ни в социалистически дух, да се издирват многобройните негови таланти и им се даде възможност да растат и всестранно да се развиват. Проведените прегледи на колективите за художествена самодейност блестящо потвърдиха цялата важност и необходимост на тая задача.

И така: системна работа за преодоляване на реакционните и вредни буржоазни традиции и тенденции, на формализма, индивидуалистичния естетизъм, натурализма, на бягство от народа, от неговия труд и борба, от великата строителна работа, която е обхванала нашата страна; смела борба за войнстваща болшевишка партийност в изкуството, принципиална и здрава критика и самокритика в средата на творците, развитие на нашето изкуство във всичките негови видове, осигуряване на неговия подем и разцвет като могъщо средство за възпитание на трудещите се в социалистически дух, върху основите на социалистическия реализъм – единствено правилния метод на художествено творчество, който гарантира приемствеността и по-нататъшното развитие на нашето класическо наследство и появата на вълнуващи високохудожествени и по съдържание, и по форма произведения на изкуството, мобилизиращи и вдъхновяващи народните сили на борба и труд за построяване на социализма.

Такива са главните наши задачи в областта на изкуството.

***

Другарки и другари!

Аз завършвам.

В нашата работа на идеологическия фронт съществуваха и съществуват още много сериозни организационни недостатъци и слабости. Ние, погълнати от много и най-разнообразна текуща политическа и организационна работа, недостатъчно успявахме да съберем в един юмрук всички теоретически сили на Партията и организирано и планово да ги използваме в борбата срещу враждебните идеологии и идеологически влияния, да подпомагаме повседневно техния растеж, да ги направляваме и ръководим в необходимата степен, да посочваме винаги и своевременно техните грешки и опущения, да съдействаме възможно по-енергично за подготовката и издирването на нови млади теоретически сили на Партията.

Предложената на вниманието на конгреса проекторезолюция съдържа основни мероприятия, които трябва да бъдат осъществени, за да се осигури издигането на марксистко-ленинското равнище на Партията, да се създаде квалифицирана марксистко-ленинска по своя мироглед интелигенция, да се разпространи широко в средата на трудещите се нашето велико учение, да се организира решителното, последователно и методично настъпление на работническата класа против капиталистическата идеология във всичките нейни разновидности, да се подготви и осъществи пълното господство на марксизма-ленинизма в науката и изкуството у нас, да се осигури техният подем и разцвет, да се издигне културно-политическото равнище на трудещите се на висотата на социалистическите задачи, които те решават.

Напред, за изпълнението на тази трудна, но необходима и благородна задача!

Да живее всепобеждаващото, най-жизненото и велико учение на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин!