Публикуваните досега сведения за ужасните насилия, жестокости и масови убийства, извършени от управляющите днес България народни палачи и убийци, представляват един страшен обвинителен акт над узурпаторското цанково правителство, над цялата българска буржоазия и нейните партии и над социалистическите й и македонствующи съучастници и помагачи.
Докато въстаналият в името на своята свобода трудещ се народ не извърши никъде нито един единствен акт на лично отмъщение и на жестокост, плячкаджийската и прогнила българска буржоазия прояви такова варварство, каквото не е зарегистрирано нито в една гражданска война досега.
Извършените от правителствените банди жестокости и кървави злодеяния през септемврийските и октомврийски дни надминаха стократно ужасите на Хортиевия режим в Унгария, от които на времето бе потресена цяла Европа, както и известните зверски подвизи на италианския фашизъм.
Жестокостите на българския буржоазно-фашистки режим се отличават не само по многочислеността на арестуваните, малтретираните, осакатените и убитите, нито само по своя садистически характер – рязане къс по къс живите тела на голяма част от жертвите и захвърлянето им на кучетата; изваждане сърцата из гърдите на някои от жертвите с ножове; подлагане всички убити на най-безчовечни изтезания и поругания; заставяне жените и децата да играят хоро под звуковете на музиката на джелатите около труповете на близките си и най-сетне изнасилване жените и дъщерите пред очите на техните обречени на избиване мъже и бащи.
Тия нечувани жестокости се отличават още и поради преднамереността и предварителния план, вложени при тяхното извършване. Те съвсем не са дело само на разюзданите сатанински инстинкти на няколкото десетки главорези и зверове в човешки образ, а се явяват фактически реализиране на отдавнашния стремеж на българската буржоазия (безсилна в идейната си и легална борба против комунистическото движение) да изтреби физически неговия ръководещ елемент и най-преданите синове на трудещия се народ и по тоя начин да продължи безпрепятствено своя режим на експлоатация, грабеж и потисничество.
Сведенията за жестокостите показват, че масовите убийства са извършени извън сраженията и главно върху предварително арестувани или заловени и предали се без оръжие в ръка лица, както и в редица места, дето не е имало въстание или въстанието е било вече потушено. Самите жестокости и убийства са ръководени и решавани от специални граждански комитети в отделните места и от „конвента на десетте” в центъра на страната.
По признанието – косвено и прямо – на самата буржоазна преса девет десети от убитите няколко хиляди комунисти, земеделци и други приятели на трудещия се народ са убити извън въстанието и не е сражение, не хванати с пушка в ръка, а „Ей тъй – просто избити като кучета, след кат о са били държани арестувани, и без да бъдат съдени” /в. „Независимост” от 23. X. 1923 г./.
Убийците и техните инспиратори са се интересували не само от количеството на жертвите си, но и от качеството им, от ролята, която са играли или която биха могли в бъдеще да играят в освободителното движение на трудещите се маси.
Само така може да се обясни фактът, че по списък са извличани от къщите им нощно време или вземани от арестите и избивани масата комунистически дейци в Пловдив, Пазарджик, Горна Джумая, Варна, Самоков и редица други места, дето не е имало въстание, както и масовото избиване след прекратяване на въстанието във въстаналите области на народната интелигенция – учители, адвокати, лекари, свещеници, инженери, комунистически и земеделски кметове, общински съветници и народни представители, интелигентни работници и селяни, както и голяма част от учащата се работническа и селска младеж.
Тъй се обяснява и фактът, че са опожарявани и унищожавани почти изцяло тъкмо тия места на страната, които винаги са били здрави крепости на комунистическото влияние и на борбата срещу буржоазната реакция.
Днес вече отговорностите за извършените кървави насилия, жестокости и злодеяния, за това съзнателно и организирано масово избиване на най-добрите и предани народни синове не могат да подлежат на никакво съмнение и оспорване. И буржоазният печат даже не бе в състояние да ги прикрие. Тия отговорности падат с всичката си тежест върху злодейската българска буржоазия и непосредствено върху нейното узурпаторско и кърваво цанково правителство, върху всички негови членове, върху скриващия се зад него банкерско-спекулантски „конвент на десетте”, както и върху непосредствените извършители на самите жестокости и убийства.
Съучастието и отговорностите на широкосоциалистическите водачи в септемврийските и октомврийски злодейства са също всеизвестни. Тяхната преса не само признава, но се и дори гордее с участието на широкосоциалистическата партия в зверското дело на усмиряване трудещия се български народ. Широките социалисти имаха ненадминатия цинизъм да спорят със своите съдружници в управлението по размера на цената – изразена в депутатски мандати и други облаги от властта – като награда за извършеното от тях предателство спрямо народа си…
Не може също вече да се отрича и отговорността на Тодоралександровия щаб в Македонската автономистическа организация, който достави наемни чети и най-свирепите главорези за изпълнението на адския план на буржоазно-фашисткото правителство над трудещите се маси.
И каквото и да правят днес, те всички неминуемо ще понесат последствията от чудовищното и неизмеримо свое престъпление. Подготовляваната амнистия на физическите убийци и правителствени агенти и оръдия не ще спаси нито буржоазията и нейното правителство, нито широкосоциалистическите предатели и македонствующи продажници от политическата и лична отговорност пред българския народ.
Възмездието ще дойде неизбежно, защото изобилно пролятата народна кръв, сенките на хилядите убити и сълзите на техните вдовици и сираци викат до небесата за възмездие и не ще престанат да викат, докато действително не го получат.
Това възмездие ще се заключава преди всичко в събарянето на кървавия и разбойнически буржоазно-фашистки режим и в създаването на работническо-селското правителство в България, както и в предаването на народен съд авторите на извършените злодеяния и причинителите на страшното народно нещастие.
Денят на разплатата е много по-близък, отколкото могат да предполагат народните палачи. Със своите неописуеми зверства те причиниха дълбоки и неизлечими рани в тялото на българския трудещ се народ, но не успяха да го унищожат, както и не унищожиха неговото освободително движение и неговата славна Комунистическа партия. Защото един народ, който е способен на такова крупно историческо дело, каквото бе Септемврийското въстание, който има такива героични и пожертвувателни синове, които предпочетоха да бъдат избити от озверените палачи, но останаха верни на своите идеи и убеждения, на делото на своя народ и които, издъхвайки на бесилките, под пукота на картечниците или рязани на късове, викаха гръмко: „Да живее народната свобода, да живее революцията, да живее комунизмът!” – такъв народ не загива и няма сила под небето, която би била в състояние да го унищожи.
На мястото на избитите герои и мъченици ще се явят под знамената на борбата нови десетки хиляди още по-безстрашни борци. Из средата на огромната маса злочести сираци ще израснат бързо нови доблестни народни синове, жадуващи да продължат благородното дело на зверски убитите свои бащи и достойно да отмъстят на противонародния и кървав режим за ужасните негови злодеяния.
И пролятата народна кръв, викаща безспирно за възмездие, ще поддържа в средата на трудещите се маси винаги свежа жаждата за непримирима борба, ще ги тласка все напред и напред и ще осветлява като червен фар в безбрежното бурно море техния път пътя на единната борба на работниците и служащите, селяните и занаятчиите и трудовата интелигенция, за премахването на буржоазно-фашистката реакция и създаването на работническо-селското правителство!
в. „Раб. вестник” бр. 8 от 19 декември 1923 г., год. XXVIII
About the Author
