… Вземете България. Изглеждаше, че такава страна като България не би могла да бъде толкова опасна за англо-американския империалистически колос. Обаче революцията в тази малка, слаба, съвсем безпомощна страна накара англо-американците да си загубят главата и да поставят условия за примирие, които са равни на окупация.
Сега там, където е провъзгласена селска република, в София, този важен железопътен път, всички железопътни линии са завзети от англо-американските войски. Те трябва да се борят със селската република на малката страна. От военна гледна точка това е нищо и никаква работа… От военна гледна точка – нищо, а от революционна гледна точка – твърде много.
Това не е колония, дето са свикнали да изколват победените с милиони и милиони. Нали англичаните и американците считат това само за въдворяване на ред, насаждане на цивилизацията и християнството сред дивите африканци. Това не им е Централна Африка; тук войниците, колкото и силна да е тяхната армия – тук войниците се разлагат, когато се срещат с революцията.
…Вече започва разложение сред англо-американската армия; то води началото си от момента, когато тя започна да свирепства по отношение на България. Но това беше само начало. След България тръгна Австрия…
9.11.1918 г.
