Другари войници!
След толкова жертви в хора и средства ние сега сме разгромени.
Цели три години ние отстоявахме срещу многоброен противник, много нещастия и лошотии претеглихме, голи, боси и гладни устоявахме на границите, воювахме за чужди интереси с най-голям героизъм и обещания, защото нас ни заблуждаваха и с вестници, и с всичко, че уж се бием за общонародни идеали, за народни интереси, за националното ни уж обединение.
А в същото това време, когато ни пееха и приспиваха с тези песни, когато ни казаха да умрем като псета далеч от дом и бащиния, караха ни да гладуваме и голуваме, защото отечеството искало това, в това време хората, които ни пееха таз песен, трупаха милиони и правеха разврат. Защо направиха това, защото хората, които могат да ни [в текста има пропусната дума] …бяха далеч. Нямаше кой да им дири сметка, там на фронта ни завързаха устата, във вътрешността изпоарестуваха хората, които милееха за нас, за нашето добро, за нашите интереси, те гният и днес там. Те ги обвиниха, че били предатели на народа, че били подкупени с чуждо злато, че били престъпни хора, че служели за пари. И то кои ги обвиниха? Не други, а милионерите, които войната създадоха, тези, на които милионите сме отгладували ние, на фронта, и жените, бащите и децата ни във вътрешността. Тези кожодери, тези бризентаджии, кашкавалджии, калайджии, генерали и банкери, същинските предатели на народа. Тези същите сега ви разправят да се воюва докрай, за да се натъпчат до сита с пари. Ще им повярвате ли вие, които гладувахте, когато техните мази пращяха от заграбени стоки и касите им от пари. Не! Всеки честен и съзнателен българин, който милее за себе си и за бащинията си, ще ни изругае и оплюе. Те гледат пари да грабят, а не отечеството да запазят.
Е, добре, ще ги оставим ли тези мръсници да продължават и след войната да ни ограбват. Не! В 1913 г. ги оставихме и след 1 година ни тикнаха пак във война, за да ни изтребят и се гаврят с нас.
Наситихме се на тяхното добро, не щем им ни меда, ни жилото, не искаме и след тези три години да им робуваме, да плащаме борчовете, които те направиха на народа, за да ги турят в джобовете си за себе си.
Не искаме да плащаме на царя и неговите генерали и български думбази за това, дето ни избиват и смучат като кърлежи кръвта ненаситно.
Затова, другари, в името на народното спасение ние, 30 000 души войници, се вдигнахме, като идем и искаме да ги премахнем, да премахнем и техните закони, които са създадени против народа, а не за народа.
Противникът е слаб, няма хора на своя страна освен тези, които грабеха, но ние трябва да се обединим, за да се наложи със сила.
Който иска да бъде пребит като псе, нека си даде пушката или си отиде в дома, преди да се е разправил с враговете си.
Лъжат ви, не давайте пушките след демобилизацията, един по един ще ни хванат и тикнат в тюрмето или ни качат на бесилките.
Три години се бихме за тях, малко усилия нека пожертваме за нас си. Досега мрехме по заповед, сега да умрем до един, но ще умрем за нашето добро, за нашето светло бъдеще.
Затова ние обявихме хората, които поддържат царя и правителството, което той има, за врагове на народа и подехме борбата срещу тях. Ние сме вече край София и чакаме да ви видим час по-скоро между нас, за да отмъстим всички като един на нашите врагове.
Впрочем, ни за минутка колебание. Напред с вяра в бъдещето ви.
Да живее революцията!
Да живее републиката!
Напред, събрани, организирани, към София, от 30 000 ваши другари.
30.09.1918 г.
About the Author
