Финална декларация на конференцията на Световната антиимпериалистическа платформа (WAP), провела се в Атина, Гърция, на 18 ноември 2023 г.
Ние ясно осъзнаваме:
Че излизаме от периода на дълбока реакция, който последва капиталистическата реставрация в Съветския съюз и източноевропейския социалистически блок, когато силата на капиталистическо-империалистическата система изглеждаше съкрушителна и силите на националното освобождение и социализма бяха в отстъпление.
Че в резултат на тази промяна в баланса на силите след разрушаването на СССР, останалите социалистически и антиимпериалистически страни и движения станаха изолирани и уязвими и бяха принудени да направят трудни компромиси, за да оцелеят (развитие на туристическата индустрия в Куба, подписване на ядрено споразумение в КНДР, съгласие за ядрено разоръжаване в Либия и Ирак, приемане на посредничеството на САЩ в мирни процеси в Палестина, Ирландия и т.н.).
Че ерата на стабилизирането на глобалния капитализъм, по време на която империалистическите сили избегнаха от икономическата си криза и забогатяха чрез необузданото разграбване на богатствата и ресурсите на съветските и източноевропейските народи, приключи. Последният икономически спад и засилването на глобалната криза на капитализма се усеща в икономическия и социален живот на всяка страна, която е свързана с глобалната пазарна икономика.
Тази световна икономическа криза не може да бъде избегната, докато съществува капиталистическо-империалистическата система; докато няколко монополисти доминират цялата световна икономика и създават хаос и нестабилност в отчаяното си търсене на максимални печалби.
Че основната заплаха за световния мир е империализмът, по-специално престъпният, агресивен империалистически блок на НАТО, ръководен от САЩ, и че сме навлезли в нова историческа фаза: такава, в която окончателното поражение на империализма е станало както реална възможност, така и жизненоважна необходимост.
Че комунистите, социалистите и антиимпериалистите навсякъде имат задължението да си подадат ръка и да направят всичко възможно, за да увеличат максимално силата на антиимпериалистическия лагер в титаничната борба, пред която сега се изправя човечеството.
Че неотдавнашните въстания в Западна Африка и Близкия изток ни напомнят отново за недовършената борба за национално освобождение, започната сериозно от Великата октомврийска социалистическа революция от 1917 г. и продължена във всяко кътче на потиснатия свят. Тази борба не може да бъде обезсилена за дълъг период, тьй като империализмът продължава да властва над света.
Че от пренаписването на историята, за да се прикрият и оправдаят нацистките престъпления, съчетано с продължаващите провокации от страна на САЩ/НАТО и техните подставени лица в толкова много страни, граничещи с Русия и Китай, както и в Сърбия, Корея, Тайван и Близкия изток, става абсолютно ясно, че империалистите ще използват всякакви средства, за да постигнат целите си и биха предпочели да удавят света в кръв, вместо да оставят хората по света да напредват мирно към освобождение и социализъм.
Че осветяването на забележителности в цветовете на израелския флаг и издигането на израелските знамена във Вашингтон, Лондон, Берлин, Париж и Брюксел служат като най-новото напомняне за безусловната подкрепа на финансовия капитал за неговите пълномощници в израелската терористична държава и рутинния му износ на фашизъм за поддържане господството му по света.
Ние, участниците в международната конференция на Световната антиимпериалистическа платформа в Атина, заявяваме:
Че историята на миналия век доказва категорично, че империалистите никога не могат да бъдат умилостивени. Всички опити за „мирно съвместно съществуване“, пренебрегвайки реалностите на класовата борба, доведоха само до окуражаване и по-нататъшна агресия от страна на империалистическите сили и по-специално на доминиращата империалистическа клика на САЩ.
Първостепенно задължение на комунистите, социалистите и антиимпериалистите навсякъде е да сломят властта на финансовия капитал. Да направят всичко възможно за да пресекат достъпа му до огромните свръхпечалби, които се извличат за сметка на потиснатите маси в колонизирания свят, които задържат развитието и лишават от шанс народите да живеят в достойнство и просперитет.
Подкрепа заслужава всяко движение, което се стреми към политическа, военна и икономическа независимост и териториалният суверенитет в потиснатите страни. Тези движения блокират стремежа на империалистите към господство и възпират способността на монополния капитал да граби свободно. Тази роля приема различни форми, сред които: национализиране на основни суровини като петрол, уран и литий; изграждане на съюзи за противодействие на империалистическите икономически санкции; изгонване на империалистическите войски и техните фашистки приближени от териториите на потисканите държави.
Следователно съществува абсолютна необходимост борбата за социализъм да се обедини с антиимпериалистическите и антифашистките борби и да се обединят всички, които се борят поотделно, в една неудържима сила. По-специално, ние трябва да демонстрираме на работниците в собствените си страни страни общото и обединяващото в каузата на борците за освобождението на Донбас, в Палестина, в Буркина Фасо и в Нигер. Трябва да покажем, че войните, планирани от империалистите срещу КНДР и Китай, са част от същия стремеж към господство и трябва да увеличим максимално подкрепата за силите на освобождението.
Че това означава да се направи всичко възможно да се увеличат икономическите, военните и логистичните трудности за империалистите и да се засили солидарността и подкрепата за онези, които се бият на фронтовата линия.
По време на тази титанична борба решаващата роля не се пада на тези, които твърдят, че са “наследили” някакво изключително право да бъдат наричани политически авангард. Тя се пада на силите, които с действията си ще станат реален авангард. Тези сили не трябва да се страхуват да се противопоставят на всяко колебание и помирение с врага; напротив, те трябва да бъдат готови да разобличат всички онези, които объркват масите и им пречат да разберат, че в тази война има две страни. Да откажеш да заемеш страна означава на практика да засилиш страната на реакцията – означава да помогнеш на империалистите за неутрализиране на трудещите се и потиснатите маси.
Ние отказваме да бъдем сплашени от залпа на истерична буржоазна пропаганда. Вчера тя действаше безпощадно в случая с Русия и Донбас по отношение на специалната военна операция за денацификация и демилитаризация на фашисткия прокси режим, наложен на украинския народ от САЩ и НАТО. По същия начин днес тази пропаганда настоява да осъдим действията на палестинската съпротива, въпреки че същите тези империалистически медии и политици мълчаха през 75-те години на бавен геноцид, с всичките му съпътстващи зверства, които доведоха в крайна сметка до избухването на тази най-скоро проявила се война в Близкия изток.
Ще направим всичко по силите си, за да представим липсващия контекст по отношение на национално-освободителната борба в Палестина на вниманието на работниците в нашите страни, точно както правихме по отношение на освободителната борба на народа на Донбас и продължаващата агресия срещу Руската федерация и както със сигурност ще направим в случай на бъдеща война между империалистите и Корейската народнодемократична република или Китайската народна република.
Въпреки че, въпреки че предпочитаме мира в името на човешкия живот, ние признаваме, че единственият изход от продължаващия холокост, извършван от империалистическата система, е чрез освободителни войни. Докато американският Конгрес заявява, че САЩ могат да се бият успешно на много бойни полета и трябва да се подготвят да започнат война срещу Китай, истината е, че империалистите губят своята прокси война срещу Русия в Украйна и със сигурност ще бъдат победени, ако се осмелят да започнат войни в няколко големи театри едновременно.
Ние не приемаме песимистичния поглед върху глобалната ситуация. Вместо това гледаме с оптимизъм на перспективите за нашето движение и за човечеството, припомняйки думите на Че Гевара в посланието му към Триконтиненталната конференция от 1967 г.: „Колко близко и светло би било бъдещето, ако върху глобуса разцъфтят два, три, много Виетнама с техния всекидневен героизъм, с техните дялове в смъртта, с огромните си трагедии, с техните непрекъснати удари срещу империализма, принуждавайки го да разпръсква силите си под камшика на растящата омраза на народите от целия свят!”.
Срещайки се днес в Атина, ние поддържаме духа и наследството на лидери на съпротивата като Арис Велухиотис и най-вече на Никос Захариадис, велик син и лидер на гръцката революция. Това беше другарят Захариадис преди всичко, който ръководи своя народ на основата на социалистическата наука и който никога не загуби вяра в силата и способностите на работническата класа, потвърждавайки, че каквито и да са трудностите и пораженията по пътя, историята се прави от масите. В съзнанието ни няма съмнение, че империалистите в крайна сметка ще бъдат победени, отваряйки още веднъж възможността за напредък на човешкия прогрес и цивилизацията.
Ние се ангажираме да напредваме към окончателната победа на социализма, като следваме стъпките на онези героични комунисти, които стояха непоколебимо в челните редици на борбата за национално освобождение на Гърция през 40-те години на миналия век. Тези другари показаха как е едновременно възможно и необходимо да се съчетаят антиимпериалистическата и антифашистката борба със социалистическата борба, за да се впрегнат възможно най-широките сили за непосредствения етап на революцията, дори докато нарастват комунистическите сили и се създава възможно най-добрата основа за техния по-нататъшен напредък.
Изграждането на възможно най-широко антиимпериалистическо движение, желаещо и способно да се изправи рязко, да се противопостави, да възпрепятства и победи хегемонистичния стремеж на водения от САЩ блок НАТО, е основната задача на прогресивното човечество днес.
Никакво сътрудничество с империалистическата военна машина и нейните фашистки слуги!
Поражение за престъпния империалистически блок НАТО, ръководен от САЩ!
Победа на обединените сили на антиимпериалистическата съпротива!
