„Хляб и сензация“ – това е може би най-точното адаптиране към днешния ден на буржоазните средства за масова дезинформация… Но винаги този къшей „хляб“ е десетократно по-малък от истинската стойност на произведеното от труда на работника. А това той не бива да разбере, върху това не бива да мисли. Алхимичната реакция, възбудена по формулата „хляб и сензация“, следва да залива съзнанието на десетки и милиони трудови хора със социалния наркотик на сензацията. Щом трябва да защити класовите интереси на капитала, тя не подбира средствата, пред нея няма морални задръжки и норми. Важно е съзнанието на трудовия човек да бъде възбудено, отвлечено, обработвано и дезинформирано. Той следва да мисли и да възприема света според внушенията и готовите постулати, предлагани му от атакуващата го сензация.
***
Буржоазната преса се поддържа от отпадъци: малко новини малко сплетни, планини от слухове.
***
Свободна е тази журналистика, която наистина е заинтересована от утвърждаването и развитието на прогреса. Буржоазната преса поради своята класова ориентация не само не е способна да се опре на съвременната обществена наука, но всячески противодейства тя да бъде разпространявана.
***
Въпросът за свободата на журналистиката днес е един от най-острите и актуални въпроси. Той не може да бъде разглеждан въобще, а само и единствено във връзка с един друг, отнасящ се до неговото съдържание въпрос: „Кому е изгодна тази свобода? В името на кого и за кого се утвърждава тя?“… Марксизмът разбира свободата на журналистиката като позиция, която защитава перспективните и насъщни интереси на обикновените трудови хора, на работниците и селяните, на интелигенцията и на масите.
***
Превръщането на журналистиката в средство за правене на пари, за търговия, е първото и основно ограничение на реалната свобода на журналиста.
***
„И в победена Германия, и в победила Америка се пускат в ход цялата сила на държавния апарат на буржоазията и всичките машинации на нейните финансови крале, за да се отнеме на работниците техният печат: и съдебни преследвания, и арести (или убийства чрез наемни убийци) на редакторите, и забрана на пощенски пратки, и отнемане на хартията и т. н., и т. н. А освен това необходимият за ежедневния вестник информационен материал се намира в ръцете на буржоазните телеграфни агенции“ (В. И. Ленин)
***
На Запад журналистите са изцяло зависими от своите собственици – тези, които притежават вестниците, радиото, телевизионните компании. И те бързо се избавят от журналисти, които не споделят възгледите им… В почти всички капиталистически страни информацията се разглежда като стока и всеки гражданин, имащ достатъчно капитали, може да продава тази стока, наречена информация, както се продават кренвиршите, хладилниците, прахосмукачките или одеколонът.
***
Буржоазната новина тогава е новина, когато утвърждава господството на управляващото малцинство над мнозинството.
***
До голяма степен една новина може да бъде изследвана и анализирана, като се търси отговор на въпросите: Кой съобщава? Какво съобщава? Кога съобщава? Къде съобщава? Как съобщава? Защо, с каква цел съобщава?
***
Слухът е първообразът на онази сензационност, с която днес масово манипулира буржоазната журналистика… Слухът като първа форма на сензацията следва с невярното си съдържание на основата на правдоподобността да възбуди емоциите у човека и като следствие да породи определени чувства.
***
Един от неумолимите закони на капиталистическото общество: духовен живот, култура, наука, интереси – всичко може да се развива, но дотолкова, доколкото не застава пред интересите на капитала.
***
Наред с редица индустриални капиталистически форми за експлоатация се формира и една нова, типична за капиталистическото общество – индустрията на печата. Една индустрия, която едновременно с правенето на пари моделира и съзнанието на масите в интерес на капиталистическата система. Коктейлът от новини, псевдоновини, слухове, фалшификации, окастрени новини се поднася, подготвен по рецепта, която ще доведе до планирана хипноза, нужна на управляващите.
***
Използването на сензацията се свежда до пренебрегване на важни страни от живота на обществата и народите, процесите, определящи тяхното развитие, и съсредоточава вниманието на печата върху второстепенни факти, сплетни и предразсъдъци.
***
Маркс и Енгелс са първите изследователи на сензацията, използвана от буржоазните средства за журналистика като механизъм за манипулиране и дезинформиране. По мнението на Маркс буржоазната журналистика въобще не е способна „да съди за същността на работата“. Именно затова тя се захваща за отделните страни на явленията и личностите, а не ги възприема цялостно, в тяхното истинско значение.
Маркс вижда в съзнателния стремеж на буржоазните журналисти да скрият от читателите истинското положение на нещата, предварително обмислено „игнориране“ на „разума на историята“. Маркс разголва целта на осъзнатото или неосъзнатото използване на сензацията от буржоазния печат: преди всичко стремеж да се скрие „всяко позорно петно на обществения живот“, пороците на буржоазното общество вследствие на присъщите му антагонизми и класови колизии. В резултат буржоазният печат съзнателно дава на своята аудитория умишлено извратена картина на обществото.
„Всички репресивни мерки, които бе в състояние да изобрети обединеният разум на европейските правителства, бледнеят пред клеветническата война, подета от силите на лъжата в цивилизования свят. Апокрифни истории и тайни на Интернационала, безсрамно фалшифициране на официални документи и частни писма, сензационни телеграми – всичко това бързо следваше едно след друго… Тази война, водена посредством клеветата, няма равна на себе си в историята, толкова действително интернационална е арената, на която тя се разиграва и толкова пълно е единодушието, с което я водят най-различните органи на господстващите класи“.
***
Сензацията в буржоазната журналистика, която по своя характер е антиновина, е и един от основните елементи на масови дезинформационни процеси в капиталистическото общество.
***
Манипулативният деструктивен пропагандистки процес, организиран от ЦРУ, има глобален характер. Например ЦРУ фабрикува новини чрез своите агенти в Хонконг, а след това същите се цитират по най-сензационен начин в Латинска Америка.
При операцията по отстраняването на Алиенде в рамките на две седмици 23-ма журналисти от десет страни са изпратени в Чили по инициатива на ЦРУ в помощ на вече намиращите се там пропагандистки кадри на ЦРУ и заедно с тях те изфабрикуват повече от 700 статии и радиопредавания, публикувани и предадени в ефира както в Чили, така и извън пределите на страната – огромно количество материали, чието влияние е невъзможно да се измери.
***
По внушение на определени среди, не без координационния натиск на НАТО, различни плаващи предмети около Норвегия и Швеция са взимани за перископи или части от съветски подводници, и веднага в тези страни и из Западна Европа вестници, списания, радиостанции, телевизионни програми разнасят сензационни бомби от новини за съветска агресия!… Целта е да се привлече вниманието на масовите аудитории, да се манипулира с емоциите им и като следствие да се формира чувство на страх, пораждано само при споменаването на СССР и социалистическите страни, отрицателно отношение към тях, чувство на неприязън… Като се формира чувството на страхова депресия у масовите аудитории, те се отвличат от сложните социални конфликти, от икономическите сътресения и кризата, от военните приготовления и превръщането на Западна Европа в ядрен заложник на САЩ, в бъдещ „театър на военните действия“…
***
Думата сензация произлиза от латинското понятие sensatio – усещане. От една страна, се тълкува като силно впечатление, произведено върху обществото по повод на някакво събитие, пораждащо шум, възбуждане, широк интерес. И тук следва логичното пояснение: в капиталистическите страни буржоазният печат, средствата за масова информация преднамерено възбуждат сензации като средство за увеличаване тиражите на вестниците и списанията, привличане на повече реклами в тях, в емисиите на радиото и телевизията, и отвличане вниманието на масите от класовата борба.
***
Сензационната новина в буржоазната журналистика, като има в основата си известна достоверност и правдоподобност, е „направена“, манипулирана, с предварително очертана социална задача, е насочена да привлече вниманието на индивида и на аудиторията, и практически да го отвлече от съществени важни проблеми на социално-икономическото развитие. Сензационността на буржоазната журналистика буди много съмнения, недоверие, отрицателна оценка поради това, че като част от стратегията и тактиката на буржоазната пропаганда има дълбоко антихуманен характер, насочена е против временните частни и по-далечните перспективни интереси на трудовите хора, на интелигенцията, на масите, в защита е на статуквото на капиталистическия строй.
***
За разлика от буржоазната, социалистическата журналистика се стреми максимално пълно и цялостно да осветлява фактите (например в случай на природни бедствия), като внася спокойствие и уравновесеност в емоциите, обяснявайки истината, очертавайки единодействието и силата на социалистическата държава и колективите, които решително и бързо се стремят да отстранят нежелателните последствия.
***
Възникващото внезапно и достатъчно интензивно е по същество ядрото на сензацията… Внезапното, предлагано интензивно, в буржоазната журналистика от към съдържателната си страна обикновено е много бедно, невярно, манипулирано и манипулиращо. Компенсация в съдържанието се търси с интензивното поднасяне на внезапното.
***
Устойчиво привличане на вниманието е, което се търси от специалистите по теория на буржоазната пропаганда, които в специални институти и центрове изследват с какви методи и похвати следва да боравят, за да задържат вниманието на масите към определен въпрос, решаващ задачи на буржоазната стратегия и тактика. Темите, които се предлагат сензационно, могат да се сменят, за да бъдат актуални, да отговарят на определени ситуации, но общата, например антисъветска насоченост на предлаганата дезинформация остава постоянна, за да се привлича устойчиво вниманието на масите.
***
Следва да подчертаем, че вниманието се привлича и задържа не толкова от непрекъснатостта, с която се атакуват с едни или други дразнители хората, а най-вече от неочакваността и контрастността. Психолозите доказват, че звуци, които се прекратяват и отново се възобновяват, могат да действат по-силно, отколкото непрекъснатите… Сензацията като специфично психологическо дразнене, разчита на контрастността, на неочакваността. Известно е, че до голяма степен силата на телевизионното въздействие се търси и в движещите се обекти, в променящите се ситуации, които поддържат и специфично напрежение. Всичко това облекчава поднасянето на идеите, развиването им, закрепването им чрез различни форми на привличане на вниманието.
***
У човека в социалистическата държава личните и общите интереси са единни, съвпадат. Това е особено важна оптимистична позиция в живота му, от която черпи сили и стимули за работата си, за решаването както на личните си проблеми, така и на големите стратегически задачи на обществото… Капиталистическата държава е общество на класовите антагонизми и насилието, което разединява хората, изолира личността, култивира различия… Пропастта между дълбокото и непреодолимо различие между интересите на личността и капиталистическото общество, антагонистичните класови противоречия диктуват характера на дезинформационните процеси и на предлаганите псевдоновини, манипулиращи сензации. Задачата, поставена пред тях, е да нивелират противоречията между интересите на личността и антихуманната същност на интересите на едрия капитал, военнопромишления комплекс и управляващата върхушка (т. нар. истеблишмент).
***
Сензационната дезинформация на буржоазната пропаганда изцяло отговаря на схемата на Густав льо Бон, че внушението действа чрез обикновено утвърждаване, което не е подкрепено от никакви разсъждения и доказателства. То действа по схемата: „Ето ви измисления факт, тълкувайте си го както щете, но той си остава факт. А на фактите се вярва!“ Но факт няма, а има манипулация, основаваща се на мнима документалност.
***
Буржоазната пропаганда и журналистика търсят похвати и методи, които най-силно могат да повлияят върху личността, в едни случаи да нивелират и притъпят чувството за критичност, в други да породят асоциативно депресираща критичност. Известно е, че реално психиката на човек може да има различни степени на критичност, започващи от пълна критичност и стигащи до пълна некритичност. Психолозите посочват, че между тези крайни полюси се намират многообразни равнища на последователно снижение критичността на психиката. Смята се, че пропагандата не произвежда очаквания ефект, ако нейното съдържание не съответства на психическите потребности на аудиторията.
***
Ефектът на внушението зависи не само от външните причини, съдържанието и похватите им, но и от вътрешните условия – това са особеностите на личността, върху която се въздейства чрез внушение (сугеренда) – потребности, интереси, възгледи, отношения и др., а също и от нейното състояние в момента на внушението… Ако се допусне, че обектът на влияние има пълно доверие към този, който му внушава, възможно е функциите на критичност на психиката да бъдат напълно изключени…Пример за това са т. нар. престижни средства за масова информация (френският „Монд“, английският „Таймс“ и др.) с дълголетна история, която сама по себе си следва да внушава специфичен тон на доверие и би трябвало да намалява и изключва с „авторитетността“ си функциите на критичност в психиката на възприемащия. Ореолът на обективност, създаван около „Монд“ и „Таймс“ от буржоазните теоретици на журналистиката и други буржоазни експерти, се поддържа преднамерено, за да се утвърждава некритичното възприемане от психиката на внушенията, правени от двата вестника.
***
Методът на внушението предлага готови изводи, идеи, мисли и начин на поведение. В реалните жизнени ситуации внушението действа заедно с подражанието. Буржоазната пропаганда и журналистика използват внушението, за да предлагат чрез него на личността, на масовите аудитории идеи, идейни ценности, жизнени ориентировки по актуални въпроси на вътрешното и международното развитие, примери за подражание, отклоняващи психиката и разума на човек в предварително определени направления, очертани чрез социални поръчки. Основното, което характеризира внушението, е, че в каквато и форма, чрез каквито и методи да се предлага от средствата за буржоазна журналистика, водещото в него е манипулиращото идеологическо обработване, развивано в защита на интересите на капитализма, за запазване на неговото статукво.
***
5 основни мита на западната пропаганда:
- Митът за личната свобода и индивидуалният избор. Той се основава на принципа на индивидуализма от епохата на т. нар. предприемачество и свободна конкуренция. Чрез него частната собственост се разглежда като неизменна основа на благосъстоянието, а „личната свобода“ се отъждествява с т. нар. „американска мечта“ – някакво едва ли не магическо средство за лично прогресиране, което непременно се уповава на собствения бизнес и дом.
- Митът за неутралността на всички ключови социални институти – правителство, съд, образователна система, наука, които уж стоят над конфронтиращите се социални интереси.
- Митът за неизменността на човешките пороци. Под формата на „научност“ буржоазните идеолози се опитват да прокарват чрез журналистиката в своите страни тезата за неизменността на света, на обществените отношения. Като отчитат възможностите за изменение на човешкото микроповедение, те игнорират „по-широко и по-малко поддаващите се на изменение социални параметри“.
- Митът, който е насочен да фалшифицира изцяло същността на капиталистическото общество, е за отсъствието на социални конфликти при капитализма. Пропагандира се някакъв мним образ на безпроблемна социална хармония, която уж не се раздира от никакви класови конфликти и не познава глада и мизерията.
- Твърде примитивен по своята конструкция е митът за плурализма на средствата за масова комуникация. Пропагандаторите на този мит се позовават на факта, че съществува огромно количество средства за масова информация и всичко това създавало възможност човек сам да избира „свободно“ новината, информацията, да бъде също така „свободно информиран“.
***
Психологическото въздействие чрез създаването на илюзорни стереотипи е главен метод на буржоазната пропаганда и журналистика… На човек е трудно да се ориентира в стремителния поток от непрекъснато нарастваща и диференцираща се информация… Индивидуалният опит неизбежно се запълва и обогатява с представи, оценки, изградени в обществото независимо от дадения индивид… Буржоазната пропаганда конструира лъжливи стереотипи, при които чувствено-оценъчното потиска рационално-познавателното.
***
Американските психосоциолози съсредоточават вниманието си върху външното поведение на хората с практическата цел да го управляват. Според тях изучаването на човешката природа не може да бъде по-нататък оправдано, ако това изучаване не ни дава възможност да управляваме постъпките на човека. Именно от тази концепция се ражда и названието на психосоциологическото течение в буржоазната философия, пропаганда и журналистика, известно като бихевиоризъм (от behavior – поведение), т. е. идеи, които следва да подскажат как да се управлява поведението на човека… По схемата на бихевиористите човекът престава да бъде човек и се превръща в съвкупност от условни рефлекси, в ирационално същество, всецяло зависещо от външните стимули… На тази основа буржоазната пропаганда прави опити за възбуждане на погрешни, подсъзнателни асоциативни връзки, чрез които се търси решаването на идеологически задачи… Възбуждането на биологични инстинкти чрез отклоняване на вниманието от социалното следва да се превърнат в доминанти на съзнанието.
***
Основни стереотипни понятия, използвани в буржоазната пропаганда: права на човека, демокрация, свобода. Речникът на пропагандаторите е почти като на героинята от „12-те стола“ Елочка Людоедочка или може би дори по-беден.
***
Манипулиращата сензация в буржоазната журналистика е нейният носещ скелет. Теорема на Бестейн за новината-манипулираща сензация (1932 г.):
1 обикновен човек + обикновен живот = 0
1 обикновен човек + 3 съпруги = НОВИНА
***
Стар и изпитан метод, върху който се гради манипулиращата сензация, е лъжата. Манипулацията с лъжата в сензацията, фабрикувана от буржоазните журналисти, се предлага чрез изопачаване на факти, във вид на краткотрайна дневна лъжа, лъжа с факти, чрез полуистини, с недоказани твърдения. Развива се чрез различни форми, макар че е директна и открита. „Ако няма факти, трябва да ги измислим“ – това основно правило следва буржоазната журналистика.
***
Специалистите, които анализират съвременните процеси в журналистиката на САЩ, отделят особено внимание на един симптоматичен период от развитието й в началото на 50-те години на 20 в. Под натиска на прословутата комисия на Джоузеф Макарти започва демоничен „лов на вещици“. В съюз с вътрешното ведомство на плаща и кинжала – Федералното бюро за разследване (ФБР) – се развихря организирано настъпателно преследване на хиляди честни и прогресивни хора в САЩ. И заедно с това – правенето на журналистически сензации от фалшификациите и съдбите на тези хора. Разказват, че по това време сенаторът-мракобес Макарти насрочва пресконференции всеки ден с предварително преднамерено разпространената мълва, че ще бъде направено ново, поредно разкритие. Макарти се изявява като ненадминат майстор на реакцията в САЩ във фабрикуването на манипулиращи сензации, които насаждат психозата на недоверието и на взаимния страх от организираното преследване… Манипулиращата сензационност на „синдрома Макарти“ предизвиква травматизация на мисленето на хората, държи ги в постоянен страх и напрежение.
***
Американският журналист и писател Том Уикър пише в един свой роман: „Ако вие запитате за моето мнение, аз ще кажа: нищо в този политически бизнес не се подлага така на нравствено разложение, както тази безпощадна компания от проклети репортери, които жадуват кръв и се събират като глутница вълци за убийство…“
***
Сензацията, предлагана от буржоазните средства за журналистика, се отличава от обикновената новина преди всичко по това, че тя се прави преднамерено, с предварително планирани политически и социални цели; развива се чрез използването на определени методи и похвати, които максимално психологизират съдържанието, така че емоциите да влияят върху психиката и рационалното мислене, ако е възможно – да го подтискат; противоречи на общочовешките морални и етични принципи; носи антихуманен характер.
***
В обикновения вашингтонски живот – заявява американският наблюдател Дж. Крафт – изпечените репортери не откриват новините, душейки като ловджийски хрътки, за да ги съобщят след това на публиката. Новините се създават вътре в правителството от различни заинтересовани групи за свои собствени цели и след това се предлагат на пресата по удобен начин и в подходящо време.
***
Теорията и практиката на буржоазната пропаганда се опитва да предлага комплекси от цели системи за влияние върху всекидневното съзнание… При тях липсва обяснението, фактът говори сам по себе си. Но той говори не безгласно, а с друга, много мощна сила – идеологическата. В манипулиращата сензация на буржоазната пропаганда информационната структура прикрива дълбоко законспирираната идеологическа същност. Водеща и формираща е идеологическата ценност на манипулиращата сензация, с която се търси житейското, всекидневното съзнание. И обикновено сензацията, фабрикувана в буржоазните пропагандистки центрове, следва да укрепи позиции, отнасящи се до начина на живот в капиталистическото общество, или да атакува света на социализма.
***
Всекидневното съзнание се манипулира ежедневно с големи, често неконтролируеми дози от дезинформиращи сензации, произвеждани от буржоазната пропаганда, за да се формират и укрепват с определена идеологическа задача „ценностите“ на буржоазния начин на живот. Неслучайно от редица буржоазни теоретици се счита, че идеологическото въздействие чрез начина на живот, предлаган като своеобразен еталон скрито или открито, ще решава задачи, които е безсилна да реши буржоазната теория, деградирала и неможеща да разкрие примамливи идеи и ценностни ориентации.
***
Телевизията фабрикува една след друга шоу програми от „сапунените опери“* до състезания за „висока интелектуалност“, в които един от въпросите с повишена трудност е „Кажете името на кула в Париж“… Борбата за „интересното“ в печата, телевизията, радиото се води без задръжки, стремглаво, по принципа на оня шоп, който казал „че те газим, но че минем“. Тази неизследвана и невероятна по мащабите си борба днес сензацията да бъде по интересна от вчера, не се съобразява с морални задръжки, с норми, когато търси всеки ден и всеки час житейското всекидневно съзнание.
*Т. нар. „сапунени опери“ навлизат като жанр в американската телевизия от радиопропагандата през 30-те години, когато се утвърждават специални програми, адресирани за домакините, слушащи ги между другото – перейки, вършейки домакинска работа.
***
В т. нар. „Пособие за водене на психологическата война“, издадено в САЩ, е публикувана специална статия, посветена на музиката като средство за психологическата война. В нея недвусмислено се развива тезата, че музиката в най-различни форми става, може да се каже, първи пратеник на добрата воля на чичо Сам. Този пратеник, като носи развлекателен или познавателен характер, често съдържа и политически важни идеи… Както признават теоретиците на американската пропаганда, музиката се използва, за да привлече и задържи вниманието към определен източник на информация, за да бъдат предложени на аудиторията най-често чрез манипулиращи сензации „политически важни идеи“.
***
Теоретици и практици на буржоазната пропаганда с перманентни потоци от дезинформация, в които се открояват взривовете на направената сензация, атакуват съзнанието на обикновения трудов човек, за да бъде то развратено и деформирано. Като се действа по известния закон за натрупване на т. нар. интересно, за да формира безсилната и ленива личност, която не може да породи нищо самостоятелно и живее най-пасивен живот, се правят опити да бъде притъпена нейната класово-социална активност, да се прескочат естествените защитни бариери на съзнанието и в перманентна верига да се моделират и защитават позициите на буржоазната идеология. Фабрикува се пасивност на оценките и критериите за класовата житейска позиция на трудовия човек в обществото, за да се активизира скрито и уж непринудено, подсъзнателно защита на класовата позиция на управляващата върхушка, на буржоазните идейни „ценности“.
***
Огромен апарат от теоретици в специалните центрове по теория на буржоазната пропаганда, невероятна по мащабите си армия от практически изпълнители в средствата за масова дезинформация на буржоазната държава преднамерено търсят манипулиращата сензация, за да атакуват с нея житейското, всекидневно съзнание на трудещите се и да решават класовите задачи на управляващата капиталистическа върхушка.
***
Задачата на ЦРУ е постоянното противодействие на националноосвободителните движения. САЩ използват обединените сили на дипломацията, разузнаването и Пентагона, за да стабилизират реакционните режими, където е възможно и по такъв начин да запазят господството на американските монополи… На ЦРУ е разрешено с шпионски цели да субсидира образователни програми, да създава и поддържа различни фондове и организации, културни сдружения, издателства, вестници и много други… Половината от сътрудниците на ЦРУ са разпръснати по света и се прикриват зад фирмите на различни мисии, правителства, организации… Тяхното прикритие включва заемане на позиции в културни, образователни, профсъюзни и младежки организации.
***
ЦРУ разполага с огромен щат. В отдела за тайни операции работят социолози, психолози, историци и други специалисти, всички те са се професионализирали в избора на „достъпни обекти“ – такива като младежта или представители на интелигенцията в определена страна.
***
ЦРУ създава и финансира своя обширна агентура в света на журналистиката извън пределите на САЩ, която винаги е на услугите му, когато става дума за това да се претвори в живота някоя тайна пропагандистка кампания на империализма. Тази агентурна мрежа се състои от журналисти-агенти на ЦРУ, субсидирани от ЦРУ вестници, радиостанции и международни информационни агенции. ЦРУ издава в милиони тиражи стотици и хиляди книги, разпространявани в държави от Азия, Африка и Латинска Америка… ЦРУ изразходва около 1/3 от официалния си бюджет по параграфите „разпределение на информацията“, за издържане на вестници, издателства, радио- и телевизионни компании, заплащане хонорари на агенти-журналисти. Стотици са контролираните от ЦРУ по света организации и средства за масова информация. ЦРУ използва като параван свои неофициални информационни служби, които ежедневно снабдяват с материали стотици вестници по света… ЦРУ имат съглашение за сътрудничество с издателя на „Ню Йорк таймс“ и под фирмата на този вестник постоянно работят кадрови сътрудници на Централното разузнавателно управление… Мнозина известни американски журналисти правят добра кариера именно под натиска и протекцията на ЦРУ… На бъдещите журналистически асове ЦРУ предоставя изработени в неговите специални служби „сензационни“ материали, чието публикуване им създава репутацията на „информирани“, „знаещи“, „хора, които имат допир до изворите на новините“. Така шпионската централа подава ръка на мнозина журналисти и им създава особен ореол на пазара на новините и сензациите… Асовете на журналистиката не забравят благословията на ЦРУ и се стремят да се отблагодарят стократно на шпионското ведомство, като публикуват със своя подпис материали, изфабрикувани от специалните служби, а от своя страна предоставят на ЦРУ информация, събрана от тях по време на пътуванията им по света… Редица активни в миналото сътрудници на ЦРУ впоследствие заемат ръководни постове в журналистическите кръгове на САЩ.
***
ЦРУ оказва влияние върху американската журналистика и чрез конгресмените и сенаторите. Ръководителите на шпионската централа редовно организират с тях закрити инструктивни беседи-брифинги. Представителите на ЦРУ в телеграфен стил съобщават някаква „новина“, подготвена от самите тях, след което брифингът завършва светкавично, без да се оставя на сенаторите и конгресмените време за въпроси. А след това вече самите сенатори и конгресмени се срещат с журналистите и им поднасят същата тази новина като получена от „авторитетен източник“. И изфабрикуваната манипулираща сензация се появява в печата, радиото, телевизията, без какъвто и да е намек, че източникът е ЦРУ.
***
Обикновено ЦРУ не слага ръка на вестниците изведнъж. Този процес протича през няколко поддаващи се на очертаване етапи. Сред тях може да се отдели използването на някаква международна асоциация на печата; уволняването на много от бившите сътрудници; модернизация на техническата база на вестника; пълна смяна на външния вид на първата страница и др… Първа крачка за установяване на контрол върху вестника, който са решили да вземат в свои ръце хората от ведомството на плаща и кинжала, е да направят неговият собственик член на Международната асоциация на печата (МААП), която се намира под влиянието на ЦРУ.
***
ЦРУ мечтаят за времето, когато ще им се отдаде да влияят върху поведението на хората с нови методи, заключаващи се в подсъзнателното стимулиране… Изказват се хипотези, че такъв метод може да се направи възможен чрез проникване на идеи в мозъка без всякакви прегради и изменения, осигуряващи психологическата бариера, която човек издига, за да защити залегналото у него мнение. По такъв начин подсъзнателното стимулиране може да се използва за продажбата на едни или други стоки, или за разпространението на политически идеи.
***
Още през 1872 г. Карл Маркс пише: „След големия пожар в Чикаго телеграфът го оповести в целия свят като пъклено дело на Интернационала и наистина е чудно, че ураганът, който опустоши Западна Индия, не бе приписан на демоничната му намеса“.
Замисълът на реакцията се крие не само в това да се обвиняват комунистите за различни беди, но и да се възбужда към тях ненавист и недоверие чрез измислени негативни псевдоновини, за да шумят след това с тях буржоазните журналисти. Известно е, че този похват се използва масово, за да се прехвърли върху комунистите вината за трудностите и страданията на масите.
***
Идеята за „месианската роля“ на САЩ формира специфични претенции те да бъдат едва ли не наставник на човечеството, ръководител на другите страни в развитието им по капиталистически образец, за да се решават активните експанзионистични претенции на военнопромишления комплекс. Заедно с това „имперската идеология“ се изгражда така от буржоазната пропагандна машина, че ласкае националната гордост на американците, формира специфично чувство на „предопределеност на съдбата“, което следва да хипнотизира с манипулиращата сензационност на пропагандистките щампи, да заслепи, да неутрализира рационалното мислене на масите. „Бог е връчил на Америка изстрадалото човечество“…
***
Имперските амбиции на САЩ се обличат не случайно с военен мундир. Той създава възможности най-крупната капиталистическа държава да се опитва да се налага там, където й се отдава, политиката на канонерките, на голямата сопа. Обявява се едва ли не цялата планета за жизненоважна за интересите на САЩ. Райони, които са на десетки хиляди километри от границите на САЩ, най-безотговорно се предопределят като „зони на американско влияние“. На територията на други страни са разположени повече от 1500 американски военни бази и обекти…
***
Чрез псевдоновините и манипулиращите сензации, с които се поставя задача непрекъснато да се дискредитира социализмът едва ли не като виновник за всички беди на човечеството, се цели да се създава постоянно възбуждано негативно отношение към него, страхова депресия, до такава степен да се наелектризира отрицателно общественото мнение, че само при споменаването на понятията „социализъм“ и „комунизъм“ хората да потръпват… Цели се на почвата на най-силна психологическа травма на населението в небивали размери и форми да се увеличават слуховете, паниката, страхът.
***
Общество, което е изградено върху основата на частната собственост и създава условия за жестока експлоатация, за потъпкване на елементарните права на човека, се стреми с всички средства на идеологията да възпитава покорност и страх пред силата на господстващата власт. Както икономическите, така и политическите интереси на класовото общество изискват с жизнена необходимост милионите трудещи се да имат робска психика, да се боят от всичко, което господарите предявяват към тях.
***
Неяснотата, неопределеността на псевдоновината, манипулиращата сензация следва да формират страхови състояния, състояния на умствено и психическо напрежение. Структурата на сензацията, възбуждана от буржоазните средства за журналистика, е такава, че като въздейства върху емоциите с неочакваността, необикновеността на съдържанието си, привличайки вниманието и действайки интензивно с внушението, поражда специфични пропагандистки стресови състояния… Практически стресовите пропагандистки състояния, възбуждани от буржоазната журналистика, водят до увреждащи или неприятни стресове, наречени „дистрес“. Крайният резултат от разпространяването на псевдоновини и манипулиращи сензации, които подпомагат стратегическите и тактически задачи на империализма, е обективно възбужданият „дистрес“, който нанася пораженията си, уврежданията, характерни за него, в две форми: едната се изразява чрез манипулиращата дезинформация, която възбужда емоции, създава негативни чувства, разрушава структури на рационалното мислене; другата нанася значителни поражения върху самата нервна система на личността, които с натрупването на поредни, следващи един след друг „дистресове“, могат да доведат и до непоправими физиологически промени в организма на човека.
…„Дистресът“ е своеобразен дресировъчен бич, размахван над психиката на народи и маси в капиталистическото общество, за да се решават противоречивите и антихуманни цели на управляващата върхушка.
***
В процеса на манипулативната война особено внимание се отделя на това да бъде разширен адресът на американската пропаганда. Ако преди основно тя бе отправена към елита на чуждестранните аудитории, академичните кръгове, представителите на средствата за масова информация, сега, заедно с посочените по-горе адресати, все по-голямо значение се отделя на масираното обработване на аудиторията и преди всичко на младежта… За целта американската държава отделя милиони долари за разширяване на обмена и организирането на семинари, на които се планира да промиват мозъците на представители на младежта и особено на млади учители, журналисти, активисти на политически партии.
***
Характерно за западната пропаганда е, че антикомунистическите кампании обикновено се подемат в периоди, когато самият капитализъм преживява дълбоки сътресения и трудности, когато намалява производството, расте безработицата и се изострят социалните конфликти.
…Западът изразходва днес милиарди долари, за да бъде прострелян всеки квадратен метър от планетата с неговите идеи.
По книгата на Г. Г. Димитров – „Тайните на сензацията“. София, 1984.
