Инеса Арманд: Няма общоженски интереси и общоженска борба

Въпросът за правата на жените и днес се повдига на много места, включително в ядрото на световната капиталистическа система. Представяме на вниманието на читателя статията на родената в Париж и взела активно участие в руските революции Инеса Арманд, посветена именно на този въпрос. Въпреки че от конкретните събития, станали повод за написването на статията са изминали повече от сто години (става въпрос за периода между Февруарската и Октомврийската революции в Русия през 1917 г.), смятаме, че принципният момент за ролята на движението на жените работнички като част от борбата на пролетариата за освобождение е актуален и днес.

Буржоазията винаги се опитва да използва изостаналостта на едни или други пролетарски слоеве, за да ги противопостави на работническия авангард и по този начин да разедини работниците. Днес буржоазните дами от „Съюза за равноправие” много биха искали да подчинят работничките на своето влияние и разчитайки на тяхната политическа неопитност, всячески се стараят да ги отдалечат от общопролетарската борба. Например преди няколко седмици „равноправките” и представителките на други буржоазни женски организации организираха Общоруски женски конгрес. На предварителното събрание на този конгрес по организации бяха поканени представителки и от буржоазните, и от пролетарските организации. Дебатите на това събрание ясно показаха истинските задачи на цялото това начинание: от една страна, да се отдалечат работничките от работниците и тяхното движение, и от друга – да се използват работничките на изборите за Учредително събрание.

Буржоазните „равноправки” директно говореха за „общите задачи” във връзка с избирателната кампания за Учредително събрание, за необходимостта от многочислено женско представителство в това събрание и т.н. Те говориха за прояви на работниците срещу работничките, че работниците никога не са се борили за освобождението на жените и т.н.

Седем представителки на професионалните съюзи и представителки на МК (Московския комитет) напуснаха събранието, заявявайки, че буржоазните и пролетарските жени нямат общи задачи и че те смятат, че пролетарките не трябва да участват на общ конгрес с представителки на буржоазията.

Представителка на меншевиките, вярна на своята роля като помощник на буржоазията, с пяна на устата защитаваше необходимостта за участие в този конгрес. Тя успя, за съжаление, да обърка няколко представителки на профсъюзите, които не напуснаха събранието.

Все пак планът на „равноправките” не успя, но те не се отказаха и продължават да агитират за конгреса. Вероятно ще водят кампания за него и в провинцията.

Навсякъде жените работнички трябва да дадат най-решителен отпор на тези опити на буржоазните жени да водят жените работнички след себе си. Буржоазните жени са същите експлоататори, същите врагове на работническото движение и работническата революция, като и мъжете-буржоа. Тук няма никаква разлика. В предварителната кампания, в Учредителното събрание или в градските Думи – без значение – ние не само не можем да вървим заедно с буржоазните жени, но и по най-решителен начин трябва да се борим с тях. Техните интереси и нашите интереси напълно се разминават. Те, заедно с всички буржоа, искат буржоазно представителство, което би обезпечило интересите на собствениците, интересите на капиталистите, а ние искаме не буржоазно, а работническо представителство, обезпечаващо интересите на работниците.

В Учредителното събрание или в градските Думи буржоазните жени ще се борят за такива порядки, за такова държавно устройство, каквото е нужно на буржоазията и всячески ще се борят против приемането на работнически закони, против държавното устройство, нужно на работниците и против работническата бора.

Няма общоженски интереси, не може да има и общоженско представителство или общоженска борба. Работничката върви заедно с работника против цялата класа на капиталистите, без значение от пола. Тя се бори за унищожаване на експлоатацията, за унищожаването на властта и силата на капиталистите, за социализъм. Буржоазната жена върви заедно с мъжа-буржоа против работническата класа за съхранение на буржоазната експлоатация и буржоазната власт, против социализма.

В други страни работниците отдавна вече са разбрали и отдавна са заявили, че нямат нищо общо с буржоазните жени и че няма да участват в никакви общи конгреси. Същото трябва да заяви и руската работничка, още повече сега, когато се изостря борбата с буржоазията на прага на великата световна пролетарска революция.

Инеса Арманд,

Списание „Работница” 25 юли 1917. Петроград.